Решение № 2130 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2009 г.

Решение № 2130 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ЗЛАТИТО-Златан Стойков" гр. Варна против решение № 1376/27.07.2009 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 1649/2008 г., с което е отхвърлено оспорването му на заповед № ДК-02-ВН-29/12.05.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж: Снек-бар "Ривиера", намиращ се УПИ II-135, кв. 13 по плана на КК "Св. св. Константин и Елена", гр. Варна. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорената заповед. Ответната страна РДНСК - Варна не взема становище. "Свети свети Константин и Елена холдинг" АД - Варна оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване първоинстанционно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличието на основания по чл. 146 АПК. Липсата на одобрени проекти и разрешение за строеж, както и на процедура по узаконяването му, квалифицират строежа като незаконен и подлежащ на премахване. Търпимият първоначално построен търговски обект с площ от 38 кв. м. не съществува и не може да бъде отграничен от строежа в сегашния му вид. Последният не е търпим, поради липсата на съгласие на собственика на терена за строителството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съществуването и вида на процесния строеж не са спорни по делото и се установяват и с констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, чиито фактически констатации не са оборени от жалбоподателя. Липсата на одобрени инвестиционни проекти, както и разрешение за строеж, са основания за квалифицирането му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно приемат административният орган и съдът. Липсват данни по делото за одобряване на представената с касационната жалба част архитектурна от инвестиционен проект за строежа, както и за издадено въз основа на нея разрешение за строеж. Няма проведена процедура по узаконяването му в преклузивния срок и по реда на § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а с оглед периода на извършването му - след 1996 г. и липсата на деклариране, са неприложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ. Издаването на строителни книжа, както и узаконяването на строеж, се доказва само с писмени доказателства, за които законът предвижда ред и срок за съхранение, които не зависят от волята на правоимащите лица. Липсата на строителни книжа за процесния строеж е удостоверено по делото от задължените за издаването и съхранението им държавни институции. Посочването на такива без номера, дати и издатели, в правния анализ за сделката през 2000 г., не обосновава извод за съществуването им. Отношенията между собственика на земята и собственика на строежа са ирелевантни за правния спор. Без значение са и обстоятелствата по изграждането на строежа през различните периоди, както и кои са били задължените за издаването на книжата лица. Промяната в собствеността върху строежа не се отразява на законността му. Да се приеме противното означава да се допусне отпадане на незаконността на строежа с промяна на собствеността върху него. В случая през 2000 г. е прехвърлена собствеността върху незаконен строеж, който при липсата на проведена процедура по узаконяване, подлежи на премахване. При полагане на дължимата грижа, собственикът на строежа е можел да узнае за липсата на строителни книжа и да процедира узаконяването му, евентуално декларирането му в сроковете по § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР на ЗУТ. Съгласие за притежаване на собствеността върху постройката отделно от собствеността върху терена, което е една от формите на право на строеж по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗС, е обективирано в прехвърлителната сделка от 21.12.2000 г. В този смисъл не е била налице пречка за узаконяване на строежа, респ. за декларирането му като търпим по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР на ЗУТ. Законосъобразно в съответствие с материалноправните разпоредби е постановено премахването на целия строеж при невъзможност за отграничаване на частта представляваща първоначално съществуващ търговски обект с площ от 38 кв. м. Като е потвърдил оспорената заповед като законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ответните страни не са искали и доказали направени разноски пред касационната инстанция, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,