Решение № 2689 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2011 г.
ВАСVI отделение23.02.2012 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1642/04.07.2011 г. по адм. дело № 1518/2011 г. на Административен съд - Варна. ВРЪЩА делото на Административен съд - Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2689 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Стойков Колев, от гр. Варна против решение № 1642/04.07.2011 г. по адм. дело № 1518/2011 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Директор Дирекция "Местни данъци" - Община Варна счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С атакуваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Живко Стойков Колев, от гр. Варна срещу акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-070 от 08.02.2011 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни такси" - Община Варна, в частта, потвърден с решение № МД-РШ-024 от 17.03.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в общ размер 374,22 лева и 111,76 лева лихви към 04.02.2011 г. и задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в общ размер 200,48 лева и 34,60 лева лихви към 04.02.2011 г. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че твърдяното от жалбоподателя плащане е недоказано, тъй като представените от него бележки за платени данъци, издадени от служител на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна не представляват официален документ, удостоверяващ плащането. Макар подписани и подпечатани с печат № 0129, който се води на служителя на общината Корнелия Петкова, съдът е установил, че последната за процесния период е заемала длъжността главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци" и не е имала правомощия за приемане плащания за данъци. Съгласно персоналните отчети за извършени плащания в брой - дневен лист на събирача за датите на тяхното заплащане липсва постъпление по партидата на жалбоподателя за данък върху превозните средства. Приемайки, че след като бележка за платени данъци, подпечатана с печат № 0129 - Корнелия Атанасова Петкова младши инспектор "Контрол данни", удостоверяваща, че на 06.07.2009 г. са платени данъците от задълженото лице Колев за МПС за 2008 и 2009 г., няма изискуемите реквизити, приходна квитанция, серия, номер, името на служителя приел плащането и е подпечатана с печата на служител, нямащ правомощието да приеме плащането, Варненският административен съд е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същественото обстоятелство, което следва да бъде изяснено по делото, е дали Живко Стойков Колев (лично или чрез пълномощник) е заплатил дължимия от него данък в брой на служител от Дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината. Това обстоятелство обуславя важни правни изводи по съществото на спора и е детерминирано от предмета на висящото наказателно производство, образувано и провеждано по този и други (значителен брой) идентични случаи. В производството пред Варненския административен съд е било налице и условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. При разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на административнопровния спор. Налице са императивно установени основания, заложени от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Възлагането на разноските за всички съдебни инстанции следва да бъде направено при новото разглеждане на делото с оглед на постановения от съда краен резултат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение