Решение № 1510 от 13.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), чрез процесуален представител гл. юриск. Железарова срещу решение 38 от 21.04.2022 г., постановено по адм. дело 27/2022 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отменен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от 18.01.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение ДФ Земеделие е осъден да заплати на жалбоподателя А. Испа от [населено място], община Дулово разноски в размер на 610,00 лева. С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Ответникът по касационната жалба А. Испа, чрез процесуален представител адв. Георгиева оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел за установено, че с писмо от 24.02.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие А. Испа бил одобрен за участие, с пет годишен ангажимент, по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2022 г. На 04.05.2019 г. същият подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. С писмо от 12.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие жалбоподателят А. Испа бил уведомен, че е открито производство по прекратяване на ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2019 г. В резултат на проведеното административно производство заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие издал акт / изх. 01-6500/204 от 18.01.2022 г./ за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, за кампания 2019 г., тъй като представен от А. Испа документ /сертификат за съответствие/ не удостоверявал изпълнение на задължения за съответствие съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91. и на Регламент (ЕО) 889/2008 от 5 септември 2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. В акта е посочил, че изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникването на многогодишния ангажимент, доколкото това произтича от регламент, който е общ приложим акт, задължителен в своята цялост и се прилига пряко във всички държави -членки на ЕС. Цитирал е разпоредби от националното и европейското законодателство, които според изложеното са приложими в случая, като в заключение органът е приел, че представения от А. Испа сертификат от контролиращото лице не доказва, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход, както и че е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа, което обуславя отказа от финансова помощ и прекратяването на поетия ангажимент по направление Биологично растениевъдство на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 и в съответствие с чл. 63, § 1 във връзка с чл. 77, § 4, б. в от Регламент 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013. При така установеното от фактическа страна, Административен съд Силистра приел, че оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, за кампания 2019 г. бил издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. На следващо място, административният съд приел, че обжалваният акт бил издаден в изискуемата писмена форма, но при издаването му не били спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не били посочени фактическите и правните основания за издаването му. В акта за прекратяване на биологичен ангажимент за кампания 2019 г., макар да се съдържало изброяване на правните основания за неговото издаване, по отношение на фактическите основания за издаването на същия било посочено общо формулирано основание, съгласно което представеният в хода на административното производство пред органа документ не отговарял на изискуемите условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, които били декларирани в годината на издаване на представения документ. Административният съд приел, че фактическото основание било общо формулирано и не давало възможност от него да се извлекат конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи издаването на акта. Не ставало ясно с оглед на какви конкретни фактически установявания е постановено прекратяването на биологичния ангажимент за кампания 2019 г. Това било сторено от административния орган по-късно, в хода на образуваното пред съда производство по обжалване на акта. Неизлагането на конкретни фактически основания, а само общото и бланкетното им формулиране в оспорения акт представлява нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Налице са и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е събрал и изяснил всички факти и обстоятелства преди да издаде писмото, както изисква разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съдът е посочил, че е налице възможност мотивите на административния орган да предхождат неговото издаване или да се съдържат в друг документ, съставен в хода на административното производство, но не е допустимо едва в хода на образувано съдебно производство по обжалване на акта за първи път органът да представи писмени доказателства, съдържащи конкретните фактически и правни основания за неговото издаване, счел че акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2019 г. е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което отменил административния акт и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно, не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Както правилно е посочил първоинстанционният съд не става ясно нито от мотивите на административния акт, нито от данните в административната преписка за конкретните фактически основания за издаването на оспорения акт. Едва в съдебното производство, с молба от 11.04.2022 г. административният орган внесъл разяснения относно фактите и съответните материални правни разпоредби, мотивирали го да издаде акта. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Тази дейност не може да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на оспорения акт, като намира за необходимо да допълни мотивите на първоинстанционния съд със следното: Основният аргумент на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да произнесе оспорения пред административния съд акт се изразява в несъответствието на представения от земеделския производител сертификат с изискванията на националното и европейско законодателство, по-конкретно с нормите на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008 и чл. 48, ал. 9 от Наредба 5 от 3 семптември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Според органа отразеното в представения от Испа сертификат от контролиращото лице не доказва, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход, както и че е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа, което обуславя отказа от финансова помощ и прекратяването на поетия ангажимент по направление Биологично растениевъдство на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 и в съответствие с чл. 63, § 1 във връзка с чл. 77, § 4, б. в от Регламент 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013. По делото са налице данни, според които през 2016 г. земеделският производител е увеличил общата площ по направлението с над 20 на сто от първоначалния размер и в съответствие с чл. 17, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015г., ангажиментът по процесното направление е подновен. Цитираната разпоредба гласи следното: При увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2. В оспорения административен акт не са изложени съображения с оглед на тези данни коя е първата година, от която тече петгодишния срок на ангажимента, който е поел А. Испа, с оглед на което да преценява изпълнението, или не, на изискванията за съответствие на произведената продукция с нормативната регламентация за биологично производство. На следващо място, не са изложени съображения защо е счел, че всички одобрени земеделски площи е следвало да са преминали периода на преход, както и че цялата продукция да е съответна на правилата за биологично производство, тъй като анализът на многобройните цитирани норми в акта за прекратяване на биологичния ангажимент не разкрива подобно изискване. Нещо повече, обсъденият в административния акт сертификат за съответствие, представен от земеделския производител коректно отразява вида и количеството на продуктите, произведени от земеделския производител, като ги определя дали са биологични, респективно дали са продукти от преход към биологично, както и като небиологични, според изискванията на образеца за сертификат, даден в Приложение XІІ на Регламент 889/2008. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не е изложил съображения и в тази насока. Ето защо, като не е събрал доказателства за изясняване на фактическата обстановка, свързана с началния момент на поетия ангажимент предвид данните за подновяването му, както и не е обсъдил подробно данните, които е отразило контролиращото лице в сертификата за съответствие и периода му на валидност за изпълнение на ангажимента в контекста на приложимите норми от националното и европейското право, административният орган е допуснал нарушенията по чл. 146, т. т. 2, 3 и 4 АПК, поради което правилно решаващият съд то е отменил като незаконосъобразен. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация се дължи присъждане на сторените разноски. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по отношение на настоящата инстанция, съдът намира за неоснователно. Видно от договор за правна помощ от 19.05.2022 г. ответникът по касация е реализирал разноски в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което договореното и платено възнаграждение за един адвокат не се явява прекомерно и ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на А. Испа от [населено място], община Дулово, област Силистра разноски по делото в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,