Решение № 9980 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2017 г.

Решение № 9980 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Емил Берсински" № 12, подадена чрез Съвета на директорите – членовете С. Софиянски и Д. Петров, срещу Решение № 1052-ОЗ от 20.07.2017 г. на Комисията за финансов надзор.

С обжалваното решение Комисията за финансов надзор, на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 588, ал. 4, предложение второ и ал. 5, чл. 587, ал. 6, ал. 1, т. 1-4 във вр. с ал. 3, т. 5, чл. 597, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 598, ал. 3 и 5 от Кодекса за застраховането: 1.) назначава на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД квестор за срок от един месец – Н. Поличев, 2.) определя възнаграждението на квестора, 3.) правомощията му – всички функции и правомощия по управление и представителство, в т. ч. и на работодател; установява финансовото състояние на предприятието, отстранява нарушенията и управлява предприятието в интерес на застрахованите и ползващите се лица, като без да се засягат правомощията му има основна задача – да установи финансовото състояние на застрахователя; 4.) квесторът може да назначава и заменя лица, изпълняващи ключови функции, при условията и реда, определени в Кодекса за застраховането; 5.) квесторът може да избира и да заменя одиторите по чл. 101, ал. 1 от Кодекса за застраховането, при условията и реда, определени в Кодекса за застраховането; 6.) квесторът представя в Комисията за финансов надзор отчет в срок пет работни дни преди изтичане на срока по т. 1.

І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – "Застрахователна компания Юроамерикан" АД (Юроамерикан), чрез Съвета на директорите - С. Софиянски и Д. Петров, счита решението за незаконосъобразно. Излага фактите относно извършения преглед на балансите на Юроамерикан и счита, че констатациите в изготвения и приет от Комисията за финансов надзор доклад на външния оценител – "ГД Консорциум Грант Торнтон България – Гърция" ДЗЗД, и приетото в обжалваното решение са диаметрално противоположни като обжалваният акт е мотивиран при превратно тълкуване на доказателствата, съществени вътрешни противоречия и факти, които не отговарят на действителността.

Сочи, че към 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. активите на Юроамерикан се формират основно от притежание на недвижим имот и подчинен срочен дълг. Излага подробно фактите по придобиването на недвижимия имот и сочи, че договорената продажна цена следва да бъде изплатена посредством прихващане с насрещно вземане на купувача, произтекло от договор за цесия от 31.05.2016 г., че към 18.07.2016 г. банката няма вземания към продавача, а към 4.04.2016 г. ипотеката е била заличена, поради което не е налице приетата възможност за удовлетворяване на права на трети лица върху придобития имот. Сочи, че вписванията в кадастъра имат само оповестително действие, както и че ако се приеме, че процесният договор не е породил права за купувача, то той има вземане в размер на 3 000 000 евро към продавача. С оглед на това прави извод за незаконосъобразност на решението досежно приетото по отношение на недвижимия имот.

Излага подробно фактите по подчинения срочен дълг между "Юропиън-Американ Кепитал груп" и Юроамерикан. Счита за недопустимо органът да основава акта си на "основателни съмнения за наличността на финансовите инструменти". Неоснователни счита изводите досежно Commercial Development Bank, AG. Сочи, че договорът за подчинен срочен дълг е сключен при спазване на българското законодателство и на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ).

Позовава се на чл. 79, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на чл. 258 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ) (Регламент 2015/35) и сочи, че застрахователят следва да бъде управляван най-малко от две лица. С обжалваното решение е назначен един квестор.

Моли съда да отмени обжалваното Решение № 1052-ОЗ. Жалбоподателят се представляват от адв. К. Горянов, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по жалбата – Комисията за финансов надзор, счита същата за недопустима. Съветът на директорите на Юроамерикан е в състав от трима членове, а жалбата е подадена от двама от тях като няма данни да е проведено заседание на Съвета на директорите. Излага подробно нормативната уредба на квестурата по чл. 597 КЗ.

Алтернативно счита жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно. Позовава се на т. ХІІ от договора за покупко-продажба от 22.12.2016 г. и сочи, че собствеността на процесния имот преминава върху купувача едва чрез вписване в регистъра, което е осъществено на 21.09.2017 г. след активните действия на квестора.

Излага подробно доводи за липсата на надлежна лицензия на Commercial Development Bank AG за предоставянето на финансови услуги на клиенти, в т. ч. инвестиционни и депозитарни услуги. С оглед на това прави извод за основателност и доказаност на извода за липса на сочения финансов инструмент.

Излага фактите от дейността на квестора досежно прекратяване на споразумението за предоставяне на подчинен дълг, както и досежно разходите на застрахователя.

Счита за неоснователни доводите за незаконосъобразност на оспореното решение поради назначаването на едноличен квестор. Позовава се на чл. 269 (3) и чл. 271 (2) от Платежоспособност ІІ и на чл. 597, ал. 1 КЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Василева.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

За да се произнесе по допустимостта на жалбата съдът установи следното от фактическа страна:

1. "Застрахователна компания Юроамерикан" АД е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1 КЗ, притежаващ лиценз за извършване на застраховане по т. 2 от раздел ІІ, б. "А", "Видове застраховки. Рискове" на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането – застраховка "заболяване" за риска "обезщетения" – Решение № 238-ОЗ от 27.02.2014 г., и поради което с право на достъп до пазара на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство по смисъла на чл. 15, ал. 1 КЗ - http: //212.122.187. 59/public/index. php?lang=bg&language=bg-BG&option=com_content&view=category&layout=blog&id=2&Itemid=103&bridge=y&backId=5&act=LINK&tplId=Tpl_489&docId=4173023, проверено към датата на приключване на устните състезания. Предишното наименование на Юроамерикан е "Здравнозастрахователно дружество Планета" ЕАД.

1. Органи на управление на дружеството, към датата на издаване на Решение № 1052-ОЗ, са общото събрание и съветът на директорите. Членове на Съвета на директорите са: С. Софиянски, С. Стругаров и Д. Петров. Дружеството се представлява от изпълнителните директори С. Софиянски и Д. Петров заедно.

1. На 20.07.2017 г., с Решение № 1052-ОЗ, издадено на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 588, ал. 4, предложение второ и ал. 5, чл. 587, ал. 6, ал. 1, т. 1 - 4 във вр. с ал. 3, т. 5, чл. 597, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 598, ал. 3 и 5 от Кодекса за застраховането Комисията за финансов надзор: 1.) назначава на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД квестор за срок от един месец – Н. Поличев, 2.) определя възнаграждението на квестора, 3.) правомощията му – всички функции и правомощия по управление и представителство, в т. ч. и на работодател; установява финансовото състояние на предприятието, отстранява нарушенията и управлява предприятието в интерес на застрахованите и ползващите се лица, като без да се засягат правомощията му има основна задача – да установи финансовото състояние на застрахователя; 4.) квесторът може да назначава и заменя лица, изпълняващи ключови функции, при условията и реда, определени в Кодекса за застраховането; 5.) квесторът може да избира и да заменя одиторите по чл. 101, ал. 1 КЗ, при условията и реда, определени в Кодекса за застраховането; 6.) представя в Комисията за финансов надзор отчет в срок пет работни дни преди изтичане на срока по т. 1.

1. На 4.08.2017 г. С. Софиянски и Д. Петров, в качеството си на членове на Съвета на директорите на Юроамерикан, подават жалба срещу Решение № 1052-ОЗ.

1. До приключване на устните състезания – 26.02.2018 г., С. Софиянски и Д. Петров, изпълняват функциите на изпълнителни директори на Юроамерикан.

Въз основа на така установените релевантни за допустимостта на жалбата факти съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт. Решение № 1052-ОЗ е индивидуален административен акт, тъй като с него се отнемат правомощията по управление на органите за управление на дружеството – общото събрание и съвета на директорите, и правата по представителство на застрахователя от съвета на директорите – чл. 597, ал. 4 и чл. 599, ал. 1 КЗ и се създават права и задължения за квестора.

Жалбата е подадена от Юроамерикан чрез Съвета на директорите.

Съгласно чл. 597, ал. 4 КЗ след връчване на решението, с което на застрахователя се назначава квестор, правата на съвета на директорите се прекратяват, с изключение на правото да обжалва решението за назначаване на квестор.

Тази разпоредба създава реална възможност застрахователят да упражни конституционното си право на съдебна защита срещу акта на надзорния орган за назначаване на квестор чрез органа, който съгласно чл. 235, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и устава на дружеството го представлява. Квесторът се назначава от Комисията за финансов надзор, именно тя определя правомощията и възнаграждението му, тя може да прекрати правомощията му и на нея квесторът се отчита – чл. 597 – 601 КЗ. С оглед на това и поради факта, че с назначаването на квестор именно той представлява застрахователя – чл. 599, ал. 7 КЗ, ако на застрахователя, чрез съвета на директорите, не се предостави право да обжалва решението за назначаване на квестор, то поради зависимостта на квестора от надзорния орган практически застрахователят би бил лишен от право да обжалва решението за назначаване на квестор. Това законодателно решение е и в съответствие с правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 (1) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и практиката на Съда по правата на човека в тази връзка – mutatis mutandis Капитал банк АД срещу България, app. № 49429/99, т. 117 и 118; Международна банка за търговия и развитие срещу България, app. № 7031/05, т. 79 – 81.

С оглед на горното съдът приема, че по силата на чл. 597, ал. 4 КЗ застрахователят, чрез Съвета на директорите, може да обжалва решението за назначаване на квестор, независимо, че от датата на връчване на решението представителството на застрахователя се осъществява от квестора. Факта, че едновременно съществуват два представителни органа на застрахователя – Съвета на директорите и квестора, сам по себе си не създава някаква неадекватна ситуация, защото представителството на застрахователя чрез Съвета на директорите е само и единствено за настоящото съдебно производство. По силата на чл. 599, ал. 7 КЗ представителството на застрахователя за всичко останало е от квестора и това е скрепено с изричната разпоредба за нищожност на всяко действие, което е извършено от името на застрахователя, но не от квестора.

Жалбата срещу Решение № 1052-ОЗ е подписана от двама от тримата членове на Съвета на директорите на Юроамерикан. Безспорно е, както сочи и ответникът в становището си по допустимостта на жалбата от 13.11.2017 г., че към датата на подаване на жалбата – 4.08.2017 г., Съветът на директорите се състои от трима членове – двамата изпълнителни директори и един член. Но съгласно чл. 39, ал. 2 от Устава на дружеството Съветът на директорите взема решенията си с квалифицирано мнозинство от 3/5, освен в предвидените в устава изключения. Подаването на жалба срещу решение на надзорния орган не попада в чл. 39, ал. 3 от Устава, където са предвидени изключенията от общото правило за вземане на решения и е предвидено решенията да се приемат с единодушие. Съгласието на двамата членове на Съвета на директорите е повече от 3/5 – съгласието на двама от трима членове е 0, 6666... %, а съгласието на трима от петима е 0, 6 %, поради което съгласието или несъгласието на третия член на Съвета на директорите в случая е ирелевантно за валидността на формираното от двамата членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори волеизявление за обжалване на Решение № 1052-ОЗ. С оглед на това формалният факт, че жалбата е подадена от двамата изпълнителни директори в качеството им на членове на Съвета на директорите – виж уточнението в съдебното заседание от 4.12.2017 г., не може да обоснове извод за подаване на жалбата от правен субект, който няма надлежно формирана воля за подаване на жалбата.

Жалбата е подписана от двама от тримата членове на Съвета на директорите, с оглед на което надлежно е изразена волята на Съвета на директорите застрахователят да оспори решението за назначаване на квестор.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на правен интерес от оспорване на Решение № 1052-ОЗ от Съвета на директорите с оглед на факта, че принудителната мярка е приложена на дружеството, а не на физическите лица С. Софиянски и Д. Петров. Преди всичко следва да се посочи, че в случая конкретните физически лица имат значение дотолкова, доколкото да се установи, че именно те са членове на Съвета на директорите и с оглед на това осъществяват правомощията по управление и правата по представителство на дружеството.

Правото на оспорване е на застрахователя, а неговото представителство е чрез Съвета на директорите. Валидността на процесуалното действие подаване на жалба се преценява с оглед на качеството член на Съвета на директорите, което качество в различните моменти може да се осъществява от различно физическо лице. Релевантно за преценката е именно качеството член на Съвета на директорите на конкретното физическото лице. С оглед на това дори и в хода на съдебното производство конкретните физически лица, които осъществяват правомощията и правата на членове на Съвета на директорите да бъдат заменени, правото на оспорване на решението за назначаване на квестор е налично за застрахователя и се реализира чрез Съвета на директорите. Това право не се погасява със смяната на физическото лице, което е избрано за член на Съвета на директорите.

Правото на застрахователя на оспорване е налично, защото засягането е лично, пряко и правно. Лично, защото се отнемат правомощията и правата на органите на управление на дружеството – общото събрание и Съвета на директорите и управлението на дружеството се възлага на квестор – лице, което не е избрано от застрахователя, а назначено от надзорния орган. Пряко, защото пряко от акта следва отнемането на правомощията и правата на органите за управление и възлагането на тези правомощия и права на квестора. Правно, защото застрахователят, по силата на закона и на устава на дружеството е определил органите си за управление, тези органи са надлежно конституирани и вписани, т. е. застрахователят е конституирал органите си в съответствие със законовите изисквания и тези правомощия, права и задължения са гарантирани от устава на дружеството и признати и регламентирани от правото – чл. 219, ал. 1, т. 2 чл. 233 – 240б, 244 от Търговския закон (ТЗ).

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Неоснователен е доводът на ответника за отпаднал правен интерес от оспорване на Решение № 1952-ОЗ с оглед на срока, за който е назначен квесторът – един месец. Изтичането на срока на квестурата не води автоматично до извод за законосъобразност на акта, с който е назначена. Един незаконосъобразен акт, дори и когато срокът на неговото действие е изтекъл, е основание за обезщетение за вреди, което с оглед на чл. 204, ал. 1 АПК изисква като предпоставка отмяната на акта по съответния ред.

С оглед на горното съдът приема, че жалбата на Юроамерикан, подадена чрез Съвета на директорите, срещу Решение № 1052-ОЗ, в частта досежно точка 1 – назначаването на квестор, е допустима. Разпореденото с останалите точки е функция на назначаването на квестора. Точка 2 определя възнаграждението на квестора, точки 3, 4 и 5 регламентират правомощията му като всъщност повтарят разпоредбите на чл. 599, ал. 1 и 2 КЗ, а точка 6 му възлага конкретно задължение за отчет. С оглед на това по отношение на точки 2 – 6 от Решение № 1052-ОЗ застрахователят няма правен интерес от оспорване, защото разпореденото с тях, в едната част е повторение на законова норма – досежно правомощията, а в друга не засяга пряко негови права и законни интереси – досежно възнаграждението и отчета. Засягането е от разпореденото в точка 1.

С оглед на горното съдът приема, че жалбата на Юроамерикан, подадена чрез Съвета на директорите, срещу Решение № 1052-ОЗ в частта по точка 1 е допустима, а в частта по точки 2 – 6 е недопустима. Съдът следва да прекрати съдебното производство в частта досежно оспорването на Решение № 1052-ОЗ по точки 2, 3, 4, 5 и 6.

Разгледана по същество в частта по точка 1 жалбата е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна, освен посоченият по-горе правен статус на Юроамерикан, следното:

1. В представените от Юроамерикан справки S. 02.01.02. 01 "Баланс" и S. 23.01.01. 01. "Собствени средства" към 31.12.2016 г. е декларирано превишение на активите над пасивите с 5 003 085, 00 лв. и съответно допустимите основни собствени средства за покриване на капиталовото и на минималното капиталово изискване за платежоспособност, част от които са средствата по Споразумение за предоставяне на заем под формата на подчинен дълг между "Застрахователна компания Юроамерикан" АД и "Юропиън-Американ Кепитал груп" и стойността на недвижим имот, находящ се в гр. Винер Нойщат, Република Австрия.

1. На 27.02.2017 г. Комисията за финансов надзор уведомява Юроамерикан, че не приема Споразумението за предоставяне на заем под формата на подчинен дълг като източник на собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване и изисква от застрахователя допълнителна информация във връзка със собствените му допустими основни средства.

1. На 02.03.2017 г. Юроамерикан предоставя допълнителна информация на Комисията за финансов надзор.

1. На 16.05.2017 г. Комисията за финансов надзор изисква от Юроамерикан допълнителна информация за отделните категории активи, притежавани от застрахователя към 31.12.2016 г.

1. На 22.05.2017 г. и на 06.07.2017 г. Юроамерикан представя в Комисията за финансов надзор справки за количествено отчитане съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета (Регламент 2015/2450).

Съгласно представената информация към 31.12.2016 г. и към 30.06.2017 г. допустимите основни собствени средства за покриване на капиталовото и на минималното капиталово изискване за платежоспособност на Юроамерикан са 8 688 045, 21 лв. и 7 350 711, 83 лв. и съответно 9 238 439, 61 лв. и 7 778 069, 85 лв., капиталовото изискване за платежоспособност е 4 674 666, 76 лв. и 4 920 739, 51 лв., а коефициентът – 185, 5 % и 187, 74 %, минималното капиталово изискване е 5 000 000, 00 лв. и 5 000 000, 00 лв., а коефициентът 147, 01 % и 155, 565 %.

1. На 29.05.2017 г. и на 2.06.2017 г. Юроамерикан представя допълнително доказателства за притежаваните активи и допълнителна информация. Активите са в недвижим имот и в акции, а обобщена предоставената информация е:

а) По отношение на недвижимия имот:

придобиване на 20.12.2016 г. на недвижим имот – земя, сгради, поточна линия за бира, право на преминаване, находящ се в гр. Винер Нойщат, Република Австрия, договор за покупко-продажба между "Бау-унд Лигеншафтефервалтунг", дружество с ограничена отговорност, представлявано от търговския директор К. Димитров, продавач, и "Иншурънс Къмпани Юроамерикан" АД, представлявано от търговския директор В. Манев, купувач - копие на нотариален препис на договора за покупко-продажба;

т. ІІІ. "Тежести в кадастъра" от договора: върху имота има ипотека, за която продавачът остава личен длъжник;

т. ІV. "Продажна цена" от договора: цена на придобиване 2 000 000, 00 евро; тъй като продавачът има задължение към купувача от най-малко размера на договорената продажна цена, прехвърлянето на имота става чрез взаимно разплащане на продажната цена с насрещното вземане; договор за цесия от 31.05.2016 г. между "Адванс Дериватив Солюшънс" АД – цесионер, и "Здравнозастрахователно дружество Планета" АД – цедент, с предмет прехвърляне на правото на вземане на цесионера срещу "Бау-унд Лигеншафтефервалтунг", дружество с ограничена отговорност, на стойност 3 000 000, 0 евро;

т. VІ. "Предаване на собствеността" от договора: предаването на обекта на договора в притежание и ползване на купувача става в деня на подписване на договора;

т. ХІ. "Заявление за съгласие на продавача за внасяне на записите в кадастъра" от договора: продавачът дава съгласие окръжният съд в гр. Винер Нойщат да одобри придобиването на правото на собственост;

т. ХІІ. "Указания" от договора: собствеността не преминава чрез договора, а едва чрез вписването в кадастъра.

на 26.01.2017 г. окръжният съд в гр. Винер Нойщат заличава ипотеката върху имота;

б) По отношение на акциите:

Юроамерикан отчита инвестиции в акции на три емитента, както следва съответно към 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г.:

Aareal Bank AG – 3 839 757, 00 лв. и 4 662 334, 00 лв.;

AB Science – 2 138 755, 00 лв. и 1 657 238, 00 лв.;

Akzo Nobel NV – 3 899 149, 00 лв. и 4 995 560, 00 лв.

получени въз основа на Споразумение за предоставяне на заем под формата на подчинен дълг от 30.12.2016 г. между "Застрахователна компания Юроамерикан" АД и "Юропиън-Американ Кепитал груп", дружество, регистрирано в Калифорния, САЩ, което споразумение е за предоставяне на "финансови средства на стойност 5 000 002, 00 евро под формата на ликвидни финансови инструменти"; в Приложение № 1 към договора финансовите инструменти са описани по брой акции, пазарна цена, пазарна стойност към 30.12.2016 г., но не са посочени борсата, на която и депозитарната институция, в която са регистрирани;

на 5.01.2017 г. между "Застрахователна компания Юроамерикан" АД и "Юропиън-Американ Кепитал груп" е сключен анекс, съгласно който Юроамерикан може да прехвърля финансовите инструменти в друга депозитарна институция само след предварително съгласие на заемодателя, както и че ако ги прехвърли дължи неустойка;

Инвестиционният посредник е "Бета Корп" АД;

на 30.12.2016 г. между Инвестиционният посредник "Бета Корп" АД и "Застрахователна компания Юроамерикан" АД е сключен договор за извършване на сделки с финансови инструменти за сметка на клиента;

на 30.12.2016 г. е отправено нареждане за входящ трансфер по подсметката на клиент "Юропиън-Американ Кепитал груп" при инвестиционния посредник "Бета Корп" АД при Commercial Development Bank AG, UK, London, от подсметката на клиент "Риджънт Кепитал" АД при инвестиционния посредник "Бета Корп" АД при Commercial Development Bank AG, UK, London, на финансовите инструменти, предмет на договора за подчинен дълг; представени са потвърждения за изходящ и входящ трансфер;

на 30.12.2016 г. е отправено нареждане за входящ трансфер по подсметката на клиент "Застрахователна компания Юроамерикан" АД при инвестиционния посредник "Бета Корп" АД при Commercial Development Bank AG, UK, London, от подсметката на клиент "Юропиън-Американ Кепитал груп" при инвестиционния посредник "Бета Корп" АД при Commercial Development Bank AG, UK, London; представени са потвърждения за изходящ и входящ трансфер;

1. Комисията за финансов надзор извършва допълнителни проверки и установява, че:

а) По отношение на недвижимия имот:

към 12.07.2017 г. на официалната страница на имотния регистър, воден към окръжния съд в гр. Винер Нойщат – www. auszug. at., договорът за покупко-продажба от 20.12.2016 г. между "Бау-унд Лигеншафтефервалтунг" и "Иншурънс Къмпани Юроамерикан" АД не е вписан, а като собственик на имота е вписан "Бау-унд Лигеншафтефервалтунг";

б) По отношение на акциите:

на официалната електронна страница на надзорния орган на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – Financial Conduct Authority (FCA), е публикувано съобщение, че Commercial Development Bank, AG, няма лиценз, издаден от FCA, няма адрес във Великобритания, но извършва регулирани дейности; банката е включена в списък на Централната банка на район Бугенвил (част от Соломоновите острови) като офшорна лицензирана банка;

на 29.11.2016 г. между Инвестиционен посредник "Бета Корп" АД и Commercial Development Bank, AG, е сключен договор за предоставяне на инвестиционни и допълнителни услуги;

Commercial Development Bank, AG, не е част от банковата система на Папуа Нова Гвинея;

1. На 20.07.2017 г., с Решение № 1052-ОЗ, Комисията за финансов надзор приема, че Юроамерикан отчита изпълнение на капиталовите изисквания като включва в основните собствени средства средствата получени по споразумението за подчинен дълг и стойността на недвижимия имот.

а) По отношение на средствата по подчинения дълг Комисията още на 24.02.2017 г. е приела, че те не могат да бъда използвани за допустими основни собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване като в резултат на проведената комуникация не са представени доказателства, които да водят до промяна на извода. Поради това тези средства не следва да се включват при изчисляване на допустимите основни собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване.

б) По отношение на недвижимия имот Комисията приема, че имотът не следва да се приема за собствен актив, тъй като към 12.07.2017 г. все още не е притежаван от застрахователя.

в) С оглед на това извършва преизчисляване на допустимите основни собствени средства – намалява ги със стойността на недвижимия имот 4 100 000, 00 лв. и със стойността на средствата по подчинения срочен дълг 9 800 000, 00 лв., и ги определя на 988 973, 00 към 31.12.2016 г. и на 1 311 595, 00 лв. към 30.06.2017 г., поради което минималното капиталово изискване в размер на 5 000 000, 00 лв. не е покрито.

г) Неосигуряването на достатъчно допустими основни собствени средства приема за сериозно нарушение на Кодекса за застраховането, което застрашава финансовата стабилност на застрахователя и интересите на ползвателите на застрахователни услуги по смисъла на чл. 597, ал. 1, т. 1, 3 и 4 КЗ и попада в хипотезата на чл. 597, ал. 1 КЗ, поради което изисква прилагането на принудителна административна мярка назначаване на квестор.

1. В хода на съдебното производство страните представиха допълнителни доказателства в подкрепа на доводите си, в т. ч. на два броя електронен носител, на които се намират справките на застрахователя за количествено отчитане и резултатите от извършения преглед на балансите на застрахователя от външен оценител "ГД Консорциум Грант Торнтон България – Гърция" ДЗЗД. Органът представи и междинен доклад от 11.09.2017 г. и доклад от 21.09.2017 г. на квестора с приложени доказателства.

ІV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 1052-ОЗ по точка 1 приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

Оспореното Решение № 1052-ОЗ е прието от Комисията за финансов надзор на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и чл. 588, ал. 4, предложение второ и ал. 5, чл. 587, ал. 6 и 1, т. 1- 4 във вр. с ал. 3, т. 5, чл. 597, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 598, ал. 3 и 5 КЗ.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗКФН, редакция към датата на приемане на решението, сега точка 11, Комисията за финансов надзор е компетентна да назначава квестор в случаите, предвидени в Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 588, ал. 4 КЗ принудителните административни мерки по чл. 587, ал. 3 - 5 КЗ се прилагат с решение на Комисията. Разпоредената с Решение № 1052-ОЗ принудителна мярка е по чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ. Съгласно чл. 597, ал. 2 КЗ квесторът се назначава с решение на Комисията.

С оглед на горното съдът приема, че оспореното Решение № 1052-ОЗ е издадено от компетентен орган.

1. По формата на акта:

Оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити – адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, подписано е. Решението е взето при спазване на правилата за кворум и валидно формиране на воля на колективния орган.

С оглед на горното съдът счита, че актът е издаден в исканата от закона форма.

1. По административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнало по инициатива на органа. Съгласно чл. 587, ал. 6 КЗ при прилагането на мярка по чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ не се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите страни.

Независимо от тази разпоредба органът е изискал няколкократно допълнителна информация от застрахователя и едва след нейното получаване и след извършването на допълнителни справки и проучвания е постановил акта си. В акта е обсъдил становищата и доказателствата, представени от застрахователя.

С оглед на това от формална страна, органът е спазил изискванията на чл. 588 и 589 КЗ, както и на чл. 35 АПК, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила.

1. По съответствието с материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, приложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на неговата цел.

А) По предпоставките за прилагане на принудителната мярка:

Органът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 1 - 4 КЗ.

Съгласно разпоредбата органът може да приложи принудителна административна мярка, когато действия или бездействия на посочения в нормата субект могат да или водят до: 1) нарушаване на разпоредби на кодекса; 2) възпрепятстване упражняването на застрахователен надзор; 3) застрашаване на финансовата стабилност на застрахователя; 4) застрашаване на интересите на ползватели на застрахователните услуги.

Следователно, предпоставките за приложимост на принудителната мярка са: 1) специален правен субект, сочен в правната норма 2) извършващ деяние (действие или бездействие), 3) чрез което осъществява някоя от сочените четири специални цели.

По делото е безспорно, че членовете на Съвета на директорите са лица по чл. 80 КЗ, а самото дружество е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което те са визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект. Следователно първата предпоставка за приложимост на мярката е налице.

Втората предпоставка е осъществявано от правния субект действие или бездействие. В акта органът приема, че застрахователят, и в частност Съвета на директорите, е осъществил действия – сключил е договор за покупко-продажба на недвижим имот и споразумение за предоставяне на заем под формата на подчинен дълг. Тези действия не се оспорват от жалбоподателя, напротив, представя доказателства в тяхна подкрепа.

Третата предпоставка е осъщественото действие да е довело до исканата специална цел. Тъй като става въпрос за две действия, чрез които органът приема, че е осъществена специалната цел и по четирите хипотези, съдът ще разгледа първо правните действия и техните последици и с оглед на това ще извърши преценка за осъществяването чрез тях на специалната цел.

А. 1.) По придобиването на недвижимия имот:

Видно от доказателствата по делото на 20.12.2016 г. Юроамерикан сключва договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Винер Нойщат, Република Австрия. Спорът между страните е породил ли е прехвърлително действие договорът към 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г.

Видно от съдържанието на самия договор – т. ХІІ., собствеността на недвижимия имот преминава върху купувача не с подписването на договора, а "едва чрез вписването в регистъра". От извършената към 12.07.2017 г. справка в публичния регистър на окръжния съд по местонахождението на имота е видно, че към тази дата за собственик на имота е вписан продавачът по договора, а не купувача. Наред с това, видно от представените от органа в хода на съдебното производство междинен доклад и доклад на квестора към 11.09.2017 г. и 21.09.2017 г. и приложените към тях документи едва на 23.08.2017 г. в окръжния съд в гр. Винер Нойщат постъпва искане от Юроамерикан за вписване в поземления регистър на извършената сделка като вписването е извършено на 20.09.2017 г. Именно това е датата, на която Юроамерикан придобива собствеността на процесния недвижим имот, поне с оглед на доказателствата по делото.

Факта, че по силата на договора – т. VІ., предаването на владението на недвижимия имот е договорено да се извърши в деня на подписването на договора, не води до извод за завършване на фактическия състав на сделката с недвижимия имот и следователно до настъпване на нейния транслативен ефект. А точно този ефект е релевантен за законосъобразността на оспорения акт, тъй като застрахователят е декларирал имота като собствен, а не като имот, който ползва на друго правно основание.

С оглед на така събраните по делото доказателства изводът на органа, че към 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. недвижимият имот, предмет на договора за покупко-продажба от 20.12.2016 г., не е бил в собственост на Юроамерикан е правилен и обоснован.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в извлечението от поземления регистър на окръжния съд по местонахождението на имота, приложено по делото, е видно, че вписването е въз основа на договор от 17.03.2017 г., допълнен с договор от 15.05.2017 г., а не въз основа на договор от 20.12.2016 г.

Наред с изложеното, видно от договора за покупко-продажба, процесният имот към датата на сключване на договора – 20.12.2016 г., е бил обременен с тежести – ипотека. Вярно е, че в договора – т. ІІІ и т. V, е посочено, че купувачът "не поема кредита, стоящ в основата на присъединената максимална сума на ипотеката" и "продавачът остава сам личен длъжник", както и че имотът "преминава в собственост на купувача абсолютно свободен от кадастрални и извънкадастрални тежести", но първо, няма никакво изявление на лицето, в полза на което е извършена ипотеката, и второ, в договора е записано, независимо от другото, че "имотът, предмет на продажбата, продължава да гарантира като реален залог". Видно от доказателствата по делото ипотеката е заличена едва на 3.02.2017 г. Юроамерикан не фигурира в съдебния акт за заличаване на ипотеката, защото не е бил собственик към датата на заличаването.

Наличието на тежест върху недвижимия имот не позволява същият да бъде третиран като основно собствено средство по смисъла на чл. 93 (1) от Платежоспособност ІІ във вр. с чл. 71 (1) (о) и чл. 73 (1) (и) от Делегиран регламент 2015/35.

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че дори и да се приеме, че процесният договор няма прехвърлително действие към датата на подписването му, то трябва да се отчете факта, че застрахователят има вземане в размер на 3 000 000, 00 евро, следва да се посочи, че с оглед на представения договор за цесия би могло да се приеме, че Юроамерикан има вземане в посочения размер, но не това вземане е формирало допустимите му основни собствени средства, а стойността на недвижимия имот. С оглед на това преценката е по отношение на включения от застрахователя актив, а не на актив който не е включен в допустимите основни собствени средства.

По изложеното процесният недвижим имот не може да бъде третиран като допустимо основно собствено средство на Юроамерикан към 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. и с оглед на това неговата стойност не може да служи за покриване на капиталовото и на минималното капиталово изискване за платежоспособност.

А. 2.) По придобиването на акции:

Съгласно чл. 88 от Платежоспособност ІІ, съответно чл. 165, ал. 1, т. 2 КЗ, основните собствени средства включват подчинени задължения. Подчиненият дълг е подчинено задължение – специфично задължение на застрахователя, което за да изпълнява ролята на основно средство трябва да отговаря на изискванията на чл. 31 от Наредба № 51 от 28.04.2016 г. за собствените средства и за изискванията за платежоспособност на застрахователите, презастрахователите и групите застрахователи и презастрахователи (Наредба № 51).

Видно от доказателствата по делото на 30.12.2016 г. Юроамерикан сключва споразумение за предоставяне на заем под формата на подчинен дълг с "Юропиън-Американ Кепитал груп", въз основа на което получава финансови средства на стойност 5 000 0002, 00 евро. Финансовите средства са под формата на ликвидни финансови инструменти, търгувани на международните финансови пазари в Европейския съюз.

В договора финансовите инструменти не са идентифицирани. Посочена е само стойността им. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което финансовите инструменти са идентифицирани: акции, с емитенти Aareal Bank AG, AB Science и Akzo Nobel NV, като е посочен вида на валутата, броя на акциите, пазарната цена, пазарната стойност, съотношението оригинална/договорна валута, съвкупната стойност в договорна валута и източника. С оглед на това неоснователен е извода на органа, че договорът не индивидуализира ценните книжа, предмет на прехвърляне.

Съответен на доказателствата обаче е изводът на органа за недоказаност на обема на правата, които акциите, предмет на споразумението, предоставят на застрахователя. Представеният по делото баланс на "Юропиън-Американ Кепитал груп" към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и 30.09.2016 г. е ирелевантен, тъй като прехвърлянето на процесните акции, видно от представените от инвестиционния посредник "Бета Корп" АД нареждания за трансфер и потвърждения за изходящ/входящ трансфер, са от дата 30.12.2016 г., т. е. "Юропиън-Американ Кепитал груп" е придобил процесните акции на 30.12.2016 г. и същият ден ги е прехвърлил на Юроамерикан, а и от баланса не може да се установи релевантната информация. В приложените по делото нареждания и потвърждения за входящ/изходящ трансфер на инвестиционния посредник като основание за извършеното е посочен "договор между страните от 30.12.2016 г. ", но такъв договор между "Риджън Кепитал" АД и "Юропиън-Американ Кепитал груп" не е представен. Доказателствената тежест за установяването на обема на права прехвърлени чрез собствеността на процесните акции от страна на праводателя на Юроамерикан в хода на административното производство е била на застрахователя. Този факт е останал недоказан от застрахователя въпреки дадената му няколко пъти възможност от органа. Доказателства не бяха представени и в хода на съдебното производство.

В резултат на горното не може да се оцени справедливата стойност на придобития актив в съответствие с Международен стандарт за финансово оценяване 13 "Оценяване по справедлива стойност".

В договора не е посочена депозитарната институция, в която акциите са регистрирани. Жалбоподателят твърди, че депозитарната институция е Commercial Development Bank, AG, за което представя договор между инвестиционния посредник и депозитаря. Като доказателство за съществуването на депозитарната институции представя документ, подписан от ръководителя на Комисията за финансови услуги (Financial Services Commission, registrar of International Global Bank), в който е посочено, че всички изисквания на Акта за финансови услуги от 2004 са изпълнени и на 17.02.2015 г. в Република Мекамуи е създадена Commercial Development Bank, AG, на която се издава общ глобален банков лиценз. Документът е издаден в Бука, Мекамуи (автономен район Бугенвил) и е с № 0000005.

Така посочената институции, в договора си с Инвестиционния посредник "Бета Корп" АД, се идентифицира по следния начин: "регистрационен номер SBO. 7-100. 122 и лицензия № 0000005 от клона във Великобритания, Berkeley Square House, Berkeley Square, London, W1 J6 BD, UK, която извършва бизнес в съответствие със закона, от една страна, а от друга, с Инвеститора", както и че е "инвестиционно дружество, което има право да предоставя наред с другото, услугите, посочени в т. 2. 1. по-долу".

От така посочената идентификация на Commercial Development Bank, AG, не може да се установи нито къде е регистрирана, нито на кой закон се подчинява. Получената от британския надзорен финансов орган информация и публично достъпната на електронната му страница такава сочи, че Commercial Development Bank, AG, не е регистрирано лице във Великобритания, не попада под юрисдикцията на британския надзорен орган и по отношение на това лице този орган изрично предоставя информация, че извършва регистрирани услуги без надлежен лиценз или се занимава с измами, както и че финансовият омбудсман не разрешава спорове с фирмата – достъпно на адрес https: //register. fca. org. uk/ShPo_UnauthorisedFirmDetailPage?id=001 b000000 m4 IndAAE, проверено към датата на приключване на устните състезания.

Извършената, въз основа на данните по преписката, в т. ч. на данните от предоставения документ, удостоверяващ създаването на Commercial Development Bank, AG, в Република Мекамуи, проверка от органа установява, че Commercial Development Bank, AG, е офшорна компания в Бугенвил. Информацията е достъпна на електронната страница на Централната банка на Мекамуи и на Централната банка на Бугенвил - https: //www. cbmeekamui. com/offshore-companies-in-bougainville.

Бугенвил (9 318 кв. км) и Бука (683 кв. км.), от гледна точка на физическата география, са острови в тихия океан, част от Соломоновите острови. Политически са част от Независима държава Папуа Нова Гвинея – нейна автономна област (район) и провинция наречена Бугенвил/Република Мекамуи/Провинция Северни Соломони. На електронната страница на Централната банка на Бугенвил и Централната банка на Република Мекамуи, https: //www. cbmeekamui. com/about-us, проверено към датата на приключване на устните състезания, са дадени и двете наименования като в основния текст е посочено, че "Централната централна банка на Бугенвил е корпоративна организация и е създадена въз основа на акт на парламента (Централен банков акт, Указ № 1 а от 1 октомври 2003)". Посоченият указ нито е публично достъпен, нито е представен по делото, нито е ясно какво е правното му действие с оглед на автономността на Бугенвил по отношение на Папуа Нова Гвинея. Соченият акт не е приет от парламента на Независимата държава Папуа Нова Гвинея – не е включен в списъка на законите, приети от парламента на Папуа Нова Гвинея достъпни на адрес http: //www. parliament. gov. pg/bills-and-legislation, проверено към датата на приключване на устните състезания.

Следва да се посочи, че на електронната страница на Commercial Development Bank, AG - https: //www. bankcdb. com/?menu=6, проверено към датата на приключване на устните състезания, изрично е посочено, че поради политическата несигурност след смъртта на ръководителя на освободителното движение на Бугенвил има разединение на автономния регион Бугенвил и Република Мекамуи като в близко бъдеще ще бъдат възстановени атрибутите на Република Мекамуи, а именно централната банка, правителството и тяхното онлайн представителство. Лицензията на Commercial Development Bank, AG, е издаден именно от Република Мекамуи (автономен район на Бугенвил).

Наред с това на електронната страница на Commercial Development Bank, AG - https: //www. bankcdb. com/?menu=2, изрично се сочи, че дейността банката осъществява въз основа на лиценз № 005 и № 027, издадени от правителството на Северни Соломонови острови, като общия глобален банков лиценз № 005 удостоверява, че всички изисквания във връзка с учредяването на банката, съгласно Акта за финансови услуги от 2008 Бугенвил, са изпълнени. Но както бе посочено по-горе лицензът на Commercial Development Bank, AG, се основава на Акт за финансови услуги от 2004, а не от 2008 г., и то на акт на Република Мекамуи, не на акт на Бугенвил. Самата електронна страница на Commercial Development Bank, AG, препраща не към Акт за финансови услуги от 2004, а към Акт за финансови услуги от 2008, Бугенвил.

Безспорно е, че застрахователят може да формира собствени основни средства чрез притежаването под формата на подчинен дълг на акции, но за да бъде оценката на основните средства адекватна и достоверна е необходимо застрахователят да представи надеждни данни за достоверността на източника на основните средства, които да могат да бъдат проверени от надзорния орган и чрез тази проверка да може да се гарантират целите на регулацията на застрахователната дейност – защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаването на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар – чл. 2, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 34, ал. 3, т. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ, отм.), приложим към процесния период, инвестиционният посредник депозира паричните средства на клиента в кредитна институция, лицензирана в трета държава, а съгласно чл. 34, ал. 5 ЗПФИ (отм.); инвестиционният посредник съхранява финансовите инструменти на своите клиенти в депозитарна институция по смисъла на § 1, т. 26 ЗПФИ (отм.);. Именно осъществяването на този релевантен факт – лицензирането от трета държава на Commercial Development Bank, AG, където се съхраняват процесните акции, жалбоподателят не е доказал по делото.

Вярно е, че по делото е представено, в незаверен препис, писмо на Commercial Development Bank, AG, адресирано до Инвестиционния посредник "Бета Корп" АД, в което се сочи, че City Credit Capital (UK), Ltd, е "попечител" (upper custodian) на Commercial Development Bank, AG, но по делото не са представени каквито и да било доказателства досежно този твърдян факт. Публично достъпна на електронната страница на Commercial Development Bank, AG, и на City Credit Capital (UK), Ltd, информация също няма, поради което съдът не следва да кредитира процесното доказателство.

Следва също така да се отчете и факта, че със споразумението от 5.01.2017 г. прехвърлянето на процесните финансови инструменти в друга депозитарна институция става само с изричното разрешение на заемодателя – "Юропиън-Американ Кепитал груп", скрепено със задължението за неустойка при нарушаване.

С оглед на горното доказателствата по делото не дават основание да се направи обоснован извод, че процесните акции се съхраняват в надлежно регистрирана и действаща депозитарна институция, което прави извода на органа за невключване на средствата по подчинения заем в допустимите основни средства на застрахователя правилен. Тези средства не могат да бъдат надлежно оценени при условията на чл. 9 (1) от Делегиран регламент 2015/35, съответно при спазване на Насоките относно признаването и оценката на активи и пасиви, различни от техническите резерви на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, тъй като активът не отговаря на основно изискване за достоверност и прозрачност.

Вярно е, че след издаването на оспореното решение квесторът е постигнал договореност със заемодателя и е извършил продажба на част от процесните акции като постъпилата по сметката на застрахователя сума е в размер на 1 342 217, 75 лв., което само по себе си е доказателство за наличието на процесните акции, но този факт сам по себе си не прави неверен извода на органа за неяснота относно релевантни факти за преценката на качеството на процесния актив на допустимо основно собствено средство към датата на издаване на Решение № 1052-ОЗ.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за законосъобразно включване и оценяване на двата актива като допустими основни собствени средства с оглед на резултата от проведения преглед на балансите на застрахователя. Вярно е, че външният оценител – "ГД Консорциум Грант Торнтон България – Гърция" ДЗЗД, в представения на Комисията за финансов надзор доклад сочи: на л. 68, че: "Получихме документи, удостоверяващи правата на собственост за съответния актив. Прегледахме договора за покупко-продажба на инвестиционните имоти на Дружеството. В допълнение, получихме Извлечение от кадастралната книга към февруари 2017 г., което също потвърди, че правата на собственост принадлежат на Дружеството.", а на л. 69, че: "Получихме потвърдителни писма от инвестиционния посредник ИП Бета Корп АД, който съхранява акциите, за експозициите, покриващи 100 % от стойността съгласно Платежоспособност ІІ. Не бяха идентифицирани разлики.... Не беше установена разлика между цена затваря на 31 декември 2016 г. на съответната борса и цената, по която Дружеството отчита акциите към 31 декември 2016 г.", но тези изводи на външния оценител по никакъв начин не обвързват Комисията, още по-малко съда.

Факта, че за външния оценител транслативният ефект на покупко-продажбата е настъпил към 31.12.2016 г., а потвърдителното писмо от инвестиционния посредник е достатъчно, за да се оценят придобитите акции като допустимо основно собствено средство, е въпрос на преценка на релевантните факти, но сам по себе си не е факт, който изключва възможността за преценка на същите тези факти от надзорния орган и от съда.

А. 3.) По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ:

Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с действието или бездействието си застрахователят или лицето по чл. 80 КЗ е осъществил нарушение на разпоредбите на кодекса.

Декларирането на актив, който не е собствен на застрахователя, за допустимо основно средство и с оглед на това за доказване на изискванията за покриване на капиталовото и минималното капиталово изискване за платежоспособност е нарушение на чл. 164 и 165 КЗ, както и на изискванията на Наредба № 51.

Декларирането на актив за допустимо основно средство, за който не са налични достатъчно ясни и проверими доказателства за произход и съхранение е също нарушение на чл. 164 и 165 КЗ, както и на изискванията на Наредба № 51.

С оглед на това исканата от закона и приета от органа специална цел по чл. 578, ал. 1, т. 1 КЗ е осъществена.

А. 4) По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 2 КЗ:

Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с поведението си застрахователят или лицата по чл. 80 КЗ възпрепятстват упражняването на надзора. От поведението на застрахователя, и в частност на Съвета на директорите, не може да се направи извод за възпрепятстване на надзора. В дадения му срок застрахователят е представял исканите от органа допълнителни доказателства. Доколко те са се оказали релевантни е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към визираното в точка 2.

Следва да се посочи, че в мотивите на оспорения акт органът не е изложил мотиви досежно осъществяването на хипотезата на точка 2, за разлика от излагането на мотиви по останалите хипотези, но в правното основание на акта са посочени и четирите хипотези на чл. 587, ал. 1 КЗ.

Видно от изложеното с действията си застрахователят, и в частност Съветът на директорите, не е осъществил хипотезата на чл. 587, ал. 1, т. 2 КЗ.

А. 5) По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 3 КЗ:

Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с действията или бездействията си застрахователят или лицето по чл. 80 КЗ застраши финансовата или организационната си стабилност.

Видно от характера на установените две действия – приемането на два актива за допустими основни собствени средства, въпреки че единият не е собствен, а за другият не са доказани източникът и изискуемите качества на депозитарната институция, те действително са в състояние да застрашат финансовата стабилност на застрахователя, защото не е налице спазване на законовите изисквания за минимално капиталово изискване за платежоспособност и за капиталовото изискване за платежоспособност. Тези две изисквания са ключови за финансовата стабилност на всеки един застраховател и именно с оглед на това § 11 КЗ предостави на застрахователите, които нямат достатъчно допустими основни собствени средства, едногодишен срок за покритие на минималното капиталово изискване за платежоспособност.

С оглед на горното с действията си застрахователят, и в частност Съветът на директорите, е осъществил специалната цел по точка 3.

А. 6.) По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ:

Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с действията или бездействията си застрахователят или лицето по чл. 80 КЗ застраши интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Застрашаването на финансовата стабилност на застрахователя винаги застрашава и интересите на ползвателите на застрахователните услуги, тъй като поставя под съмнение възможността на застрахователя да посрещне евентуалните си задължения.

С оглед на това налице е и исканата специална цел по точка 4.

Видно от изложеното правилен и обоснован е изводът на органа за наличие на предпоставките по чл. 587, ал. 1, т. 1, 3 и 4 КЗ за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилността на извода досежно точка 2 не прави незаконосъобразен крайния извод с оглед на факта, че предпоставките по алинея 1 са в условията на алтернативност, не на кумулативност – доказването на една от тях е достатъчно основание за прилагане на принудителна мярка.

Б.) По законосъобразността на самата принудителна мярка:

С оспореното решение органът е приложил мярката по чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ – назначил е квестор на застрахователя за срок от един месец.

Видно от разпоредбата на чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ назначаването на квестор е предвидена в закона принудителна административна мярка.

Наред с това, съгласно чл. 597, ал. 1 КЗ квестор се назначава, когато: 1) са налице сериозни пропуски в управлението или са допуснати многобройни или сериозни нарушения на кодекса; 2) лицето предоставя невярна информация за резултатите от дейността си или възпрепятства надзора; 3) лицето е в процедура по изпълнение на план за достигане на платежоспособност. Органът е приел, че в случая е налице хипотезата на точка 1. Точка първа съдържа три хипотези. Макар и изключително пестеливо – само с един израз, органът е приел, че в случая е налице сериозно нарушение на кодекса. Безспорно, неосигуряването на необходимите допустими основни собствени средства за покриване на капиталовото и на минималното капиталово изискване за платежоспособност е изключително сериозно нарушение на Кодекса за застраховането. Нарушението е извършено към 31.12.2016 г. и към 30.06.2017 г., поради което е налице и исканата от закона нееднократност на сериозното нарушение.

Жалбоподателят счита мярката за незаконосъобразна, тъй като е назначен един квестор. Вярно е, че съгласно чл. 79, ал. 3 КЗ застрахователят се представлява заедно от поне две лица. Съгласно чл. 258 (4) от Делегиран регламент 2015/35 застрахователното дружество се управлява от най-малко две лица (at least two people effectively run the undertaking). Като оставим настрана разликата между делегирания регламент и разпоредбата на националния закон то и двата акта визират изискване към застрахователя, не поставят изискване към надзорния орган при упражняване на правомощията му във връзка с назначаването на квестор. Няма правна норма, която да изисква квесторите да бъдат задължително двама. Има правна норма, която предоставя на дискрецията на надзорния орган преценката за броя на квесторите – чл. 597, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 269 (3) от Платежоспособност ІІ.

В случая органът е преценил, с оглед на обема на дейността на застрахователя, че един квестор е достатъчен, за да изпълни възложените му задължения.

С оглед на горното приложената от органа принудителна мярка е съответна на закона.

1. По съответствието на мярката с целта на закона:

За да бъде оспореното решение законосъобразно е необходимо приложената с него принудителна административна мярка да бъде в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 КЗ целите на закона са защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаването на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Процесната мярка цели постигането и на двете.

С оглед на горното съдът счита, че оспорената мярка е съответна на целта на закона.

Видно от изложеното Решение № 81052-ОЗ в частта по точка 1 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите и целта на материалния закон. Неправилното позоваване от органа на разпоредбата на чл. 587, ал. 1, т. 2 КЗ не води до извод за незаконосъобразност на акта като краен резултат. Това прави жалбата на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, подадена чрез Съвета на директорите, неоснователна. Съдът следва да я отхвърли. Жалбата по отношение на точки 2 – 6 от решението е недопустима и съдът следва прекрати съдебното производство в тази част.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди "Застрахователна компания Юроамерикан" АД да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК, и за извършен превод на представени по делото доказателства в размер на 1 360, 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд