Решение № 1101 от 1.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], подадена чрез адв. Р. Ганчева, срещу Решение 53/14.12.2021 г., постановено по адм. дело 143/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) 6802000037-1 от 05.01.2021 г., издаден от главен инспектор в отдел Местни данъци и такси ( МДТ ) при Община Бяла, потвърден с Решение 6802000037-1-1 от 08.02.2021 г. на началник отдел МДТ при Община Бяла, и дружеството е осъдено да заплати в полза на Община Бяла разноски по делото в размер на 850,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че размерът на данъчната оценка е неправилно определен, а оттам - неправилното са изчислени и дължимите данък недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Наред с това се посочва, че в решението липсват мотиви защо се кредитира оспореното заключение по назначената съдебно - техническата - счетоводна експертиза, като според касатора същото е изготвено при неправилно прилагане на разпоредбите на Приложение 2 от ПЗР на ЗМДТ при определянето на размера на данъчната оценка на процесните имоти, включително относимите корекционни коефициенти. На следващо място се навеждат доводи, че въпреки направеното изрично оспорване по делото от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО, като излага, че съдът неправилно е посочил в мотивите си, че по делото не се спори, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са реално предоставени. В тази връзка се твърди, че посоченото обстоятелство е оспорено и по администативен, и по съдебен ред. В заключение моли Върховния административен съд да отмени решението на АС - Русе, и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания АУЗ. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и присъждане на разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба началник отдел МДТ при Община Бяла, чрез процесуалния му представител адв. Е. Костадинова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на разноските за касатора. С молба, депозирана от началник отдел МДТ при Община Бяла на 14.04.2022 г., непосредствено след подаването на отговор по касационната жалба, за първи път пред касационната инстанция са представени следните писмени документи: график за месеците от април 2020 г. до декември 2020 г., списък за броя и разположението на контейнерите за разделно събиране на отпадъци и пътни листи в периода април 2020 г. декември 2020 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: С решението си Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата срещу АУЗ 6802000037-1 от 05.01.2021 г., издаден от главен инспектор в отдел МДТ при Община Бяла, потвърден с Решение 6802000037-1-1 от 08.02.2021 г. на началник отдел МДТ при Община Бяла, с който на ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ЕООД са установени публични общински вземания за ДНИ и ТБО за периода 01.04.2020 г. 31.12.2020 г. в общ размер на 7 245,56 лева, ведно със законните лихви в размер на 212,68 лева, и дружеството е осъдено да заплати в полза на Община Бяла разноски по делото в размер на 850,00 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място Административният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон От актическа страна за установено съдът е приел, че с оспорения АУЗ на ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ЕООД,са определени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2020 г. за два недвижими имота на територията на град Бяла. Досежно размера на данък върху недвижимия имот съдът е кредитирал заключението на приетата по делото комбинирана съдебно техническа - счетоводна експертиза. Съгласно това заключение данъчните оценки на двата имота са съответно: за поземлен имот с идентификатор 07603.502.604 - 965 117,00 лева, а за поземлен имот с идентификатор 07603.502.592 данъчната оценка е 73 267,00 лева. Установеното от вещите лица, че е допусната неточност от отдел МДТ при Община Бяла при определяне коефициента за инфраструктура за имот с идентификатор 603.502.592, която е довела до определяне на по-ниска данъчна оценка за имота, а оттам и по-нисък размер на дължимия за 2020 г. данък съдът е приел, че е в полза на жалбоподателя. Данъчната оценка и размера за дължимия за 2020 г. ДНИ за поземлен имот с идентификатор 07603.502.604, съгласно заключението съдът е приел, че е правилно определена. Досежно размера на данъка, съдът е обсъдил приложимата разпоредба на чл. 19 ал.1 и 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е приел, че същият е правилно определен в съответствие с чл. 15 от Наредба на ОС за определяне размера на местните данъци на територията на Община Бяла, област Русе, в (изм. с Решение 2 по протокол 1/12.01.2009 год., изм. с Решение 31 по протокол 5/29.12.15 г.), а именно 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По отношение на определените задължения за ТБО за 2020 г., съдът е приел за безспорен факта, че жалбоподателят не оспорва извршването на услугите, а доводите му са само във връзка с обстоятелството, че не е използвал имоте през процесната година. Тези доводи са приети от съда за неоснователни, както и възражението, че в него не са генерирани отпадъци, поради което не следва да се заплаща ТБО, тъй като такава възможност за освобождаване на задълженото лице от ТБО е предвидена само при подаване на декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ обстоятелство, за което липсват доказателства по делото. За неоснователни са приети наведените от дружеството доводи, че имотите са неизползваеми, тъй като предвид разпоредбата на чл. 13 от ЗМДТ това обстоятелство е ирелевантно. Подробно съдът е обсъдил приложимата нормативната уредба съдържаща се в Глава Трета, Раздел Първи Такса за битови отпадъци" на ЗМДТ чл. 62 - чл. 71а (за 2020 г.), а също и в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги (НОАМТЦУ) (, приета с Решение 16 по протокол 3/18.12.2003 г., посл. изм. с Решение 126 по протокол 14/30.07.2020 г. на Общински съвет Бяла). Посочил е, че приложима е разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ, действаща през 2020 г., в редакцията от ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от 01.01.2004 г.,тъй като измененията са в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България, каквито не са оповестени. В съответствие с този анализ на нормативната уредба съд е приел, че размерът на ТБО за съответната година се определя с решение на Общински съвет Бяла, като за 2020 г. това е Решение 28 по протокол 4/27.12.2019 г. на Общински съвет Бяла, мотивите за което се съдържат в Докладната записка с вх. 0227 от 19.12.2019 г. на зам. кмета на Община Бяла. Посочено е, че в т. 3, буква а на цитираното решение е определен размерът на ТБО за гр. Бяла за 2020 г. за юридически лица, предприятия и фирми в размер на 6,9 (промила), пропорционално върху по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота по Приложение 2 от ЗМДТ, като от тях 2,7 са за сметосъбиране и сметоизвозване, 3,9 за обезвреждане на битовите отпадъци и 0,3 за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Предвид обстоятелството, че не може да се установи количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, е предложено и прието впоследствие, размерът на такса смет през 2020 г. за имотите в Община Бяла да се определя на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ - пропорционално на данъчната оценка, поради което съдът е стигнал до извода, че за 2020 г. размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Предвид изложеното административният съд е приел, че размерът на ТБО за двата имота за 2020 г. е правилно изчислен, като вземайки предвид заключението на вещите лица, е прието, че допуснатата неточност при изчисленията на данъчната оценка за имот с идентификатор 603.502.592 е наложила определянето на по-нисък размер на дължимата за 2020 г. ТБО, а за имот с идентификатор 07603.502.592 ТБО е определена при правилно приложение на чл. 13 и чл. 14 от съответното Приложение 2 от ЗМДТ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон, включително и необосновано спрямо събраните по делото доказателства в частта му относно възприетата законосъобразност на процесния АУЗ относно установените задължения за ТБО, и правилно в останалата му част, досежно определените в АУЗ задължения за ДНИ. Правилна и съобразена с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и събраните доказателства по делото е преценката на първоинстанционният съд, че в случая ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ЕООД е задължено лице за заплащането на вмените му публични общински вземания за ДНИ. Правилно е и приетото от съда, че в съответствие с чл. 13 от ЗМДТ с ДНИ се облагат имотите, независимо дали са използвани или не. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, в приложимата към конкретния период редакция, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая страните не спорят, че за посочените в АУЗД имоти са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от касатора и спрямо него са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ в периода април 2020 г. декември 2020 г., което е определено съобразно чл. 22 ЗМДТ и чл. 15 (изм. с Решение 2 по протокол 1/12.01.2009 г., изм. с Решение 31 по протокол 5/29.12.15 г.) от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Бяла, област Русе, съгласно който размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Спорният въпрос по делото е относно размера на данъчната оценка на процесните недвижими имоти, съответно определения въз основа на нея данък. Съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ законодателят е посочил, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. В приложение 2 към ЗМДТ законодателят е определил подробно приложимите норми за данъчна оценка на недвижимите имоти. Изложеното води до извода, че начинът на изчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти е установен от законодателя, който определя реда и методиката в цитираните разпоредби и приложения на ЗМДТ, като разпоредбите, в приетата Наредба за определяне на местните данъци на територията на Община Бяла, област Русе, са с идентично съдържание. В подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 680200244/01.04.2020 г. за имот с идентификатор 07603.502.604 и вх. 6802000245/01.04.2020 г. за имот с идентификатор 07603.502.592, в Таблица 3 са декларирани отчетните стойности на всеки от имотите, като е установено, че данъчните оценки са по-високи от отчетните стойности. Досежно размера на данъчна оценка, съдът е възприел заключението на приетата по делото комплексна експертиза. Необосновани, в тази насока, са доводите на касатора, че вещите лица са формирали изводите си досежно определянето на размера на данъчната оценка на процесните имоти при неправилно прилагане на разпоредбите на Приложение 2 от ПЗР на ЗМДТ. Заключението не е оспорено при приемането му в хода на съдебното производство, а в писмена молба от 08.07.2021г. пълномощникът на касатора е заявил, че заключението е изготвено в противоречие с разпоредбите на Приложение 2 от ПЗР на ЗМДТ, включително относимите корекционни коефициенти. Същият довод се поддържа и в касационната жалба. Това възражение на първо място не е конкретизирано и на следващо място не се установява от изложеното в заключението на вещите лица. В съотвествие чл.13 и 14, ал. 1 от Приложение 2 от ПЗР на ЗМДТ вещите лица са определили базисната данъчна оценка на 1 кв.м. в лева, като са подробно посочени и взети предвид и корекционните коефициенти. Като е кредитирал заключението на съдебно техническа -счетоводна експертиза, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като правилно е и приетото от първоинстанционния съд, че допуснатата неточност при използване на по - нисък коефициент при изчисляване размера на ДНИ е в полза на дружеството. С оглед на изложеното правилно АС е приел, че както данъчни оценки на имотите, така и дължимият от дружеството ДНИ, са правилно определени при стриктно спазване на установените от законодателя норми за тяхното определяне, поради което следва да се приеме, че решението на съда в частта относно определените в АУЗ задължения за ДНИ за периода април 2020 г. декември 2020 г., в размер на 1 927,01 лева главница и 56,57 лева лихви за забава е правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Относно установените задълженията за ТБО, следва да бъде посочено, че за да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят (каквато по делото е налична); следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони обстоятелство, което също е налице; и на последно място по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В тази насока настоящата инстанция намира за основателно възражението на касатора, че по делото от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО, като неправилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че по делото посоченото обстоятелство не е било оспорено. Макар че в жалбата до първостепенния съд не се съдържат конкретни и недвусмислени оплаквания в тази насока, съдът, в противоречие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за служебна проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК не е включил в обхвата на съдебната проверка установяването на посочените кумулативни изисквания за дължимост на ТБО. Наред с изложеното следва да се посочи, че доказателствената тежест за установяването реалното предоставяне на съответните услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и обработване на отпадъци безспорно е изцяло на административния орган (съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, а и общото правило на чл. 154 от ГПК), а последиците от несправянето с тази доказателствена тежест се свързват със задължението на съда да приеме за ненастъпили съответните правнорелевантни към конкретния казус юридически факти. Въпреки че с тази доказателствена тежест началникът на отдел МДТ при Община Бяла не се е справил, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при разпределяне на доказателствената тежест в първоинстанционното дело с Разпореждане от 12.03.2021 г., постановено в закрито заседание, на ответникът не са дадени и конкретни указания от състава на съда в тази посока, в съответствие със задължението му по чл. 171, ал. 4 и ал. 5 от АПК, поради което и делото е останало непопълнено с относимия към спора доказателствен материал. В първоинстанционното дело липсва и нарочно определение за отделяне на спорното от безспорното, като не е указано конкретно в тази връзка кои факти не се нуждаят от доказване в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК. Предвид касационните доводи, за първи път пред настоящата инстанция са представени следните документи, доказващи, според ответника по касация, реалното осъществяване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване: график за месеците от април 2020 г. до декември 2020 г., списък за броя и разположението на контейнерите за разделно събиране на отпадъци и пътни листи в периода април 2020 г. декември 2020 г. Касационната инстанция, следва да осъществява контрол за правилност върху изводите на съда от фактическа и правна страна, а не да формира такива за първи път на база новонаведени факти и новоизнесени твърдения, тъй като по този начин би лишила страната от една инстанция по фактите и правото. Поради това не е възможно настоящият състав да се произнесе по съществото на спора въз основа на тези нови писмени доказателства и за първи път да направи фактически установявания въз основа на тях. Предвид изложеното, основателни са оплакванията на касатора за необосноваността на съдебния акт в тази му част и допуснатото в следствие на това нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и решението следва да бъде отменено, в частта относно установените задълженията за ТБО, като неправилно, а делото върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения при новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания по реда на чл. 171 от АПК на страните в процеса, конкретно да укаже на ответника доказателствената тежест за установяване факта на реалното престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и да му даде възможност да ангажира относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпроса за разноските, включително и пред настоящата касационна инстанция, относими към останалата част от правния спор, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,