Решение № 734 от 17.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2008 г.

Решение № 734 от 17.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 388 от 23.12.2007 г. по гр. д. № 306/07 г. Окръжен съд гр. С. е обезсилил решение № 130 от 4.05.2007 г. по гр. д. № 569/06 г. на Районен съд гр. С. и е прекратил производството по делото. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Й. К. Н. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като имотите са били собственост на К. Р. Я., а не на неговия син Р. Те били възстановени по молба на един от наследниците, затова не могат да бъдат възстановени на друг наследник. В касационната жалба се твърди че искът е допустим, тъй като между наследниците на общия наследодател съществувал спор за материално право по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, което не води до недопустимост на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Решението по ал. 2 било предпоставка за иска по ал. 8. Видно е от данните по делото, че на 09.08.2006 г. Й. Н. предявила срещу ОСЗ гр. С. иск, с който иска да бъде признато за установено че наследниците на К. Р. Я., починал на 04.04.1963 г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху гори и паша. Според копие от емлячен регистър от 1929-1935 г., процесните 12 имота били записани на името на общия наследодател К, но през 1949 г. били декларирани от неговия сина Р. С решение на ОСЗ гр. С., по молба на К. Я., имотите били възстановени на наследниците на Р. К. Я., син на К., починал на 21.12.1993 г. Според вещото лице има идентичност между процесните имоти с тези заявени и възстановени на наследниците на Р. Доводите в жалбата са неоснователни. Съгласно чл. 13 ЗВСГЗГФ, български физически и юридически лица, от които са били отнети гори могат да подадат заявление за възстановяване правото си на собственост върху г. и земите от горския фонд в ОСЗ по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ се предявява от лица, които са пропуснали да подадат заявление в срок до 30.06.1999 г. В този случай те установяват с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху г. и земите от горския фонд, ако са депозирали искова молба в срока по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Въз основа на постановено позитивно решение ОСЗ определя земите и г., върху които се възстановява правото на собственост в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници или нови реални граници. Спорът за материално право по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ предполага решение на ОСЗ с което претендираната гора е възстановена. В този случай искът се предявява от заинтересувано лице по съдебен ред, като ответник по иска е лицето на което гората е възстановена и върху която ищецът също заявява свои права. Ако обаче г. са били заявени и са възстановени по заявление на един от наследниците, предявеният иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е процесуално недопустим, тъй като според чл. 11, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ, подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Още повече че правата, които би създало евентуалното позитивно решение с иск по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, ищцата би могла да реализира по реда на чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС