Решение № 2319 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2015 г.

Решение № 2319 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Веселин Малинов Пенев, в качеството му на областен управител на област София, срещу Решение № 8246 от 30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 8341/2014 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Виолета Методиева Бряскова, чрез пълномощника си адв. Нели Белева - САК, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по административната преписка и по делото не са ангажирани доказателства за наличие на влезли в сила присъди, за криминални прояви на Методи Дюлгеров и съпругата му Йорданка Дюлгерова, каквито твърдения се съдържат в документи на органи на ДС. При тези противоречиви данни относно обстоятелствата, при които наследодателя на жалбоподателката е бил най-напред въдворен в ТВУ, а по-късно изселен от гр. София, заедно със съпругата си и децата си, областния управител е бил длъжен да отправи до помощния орган - Централната комисия искане за изясняване на характера на репресията. С това си процесуално бездействие областният управител не е отправил такова искане, не е изпълнил вмененото му в чл. 5, ал. 2 от закона във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка именно е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на акта на областния управител. Именно поради неспазване на процедурата акта е незаконосъобразен и по своето съдържание. Нарушена е целта на закона, а именно да бъдат възмездени лицата на законно репресирани заради политически убеждения, нарушени са основни принципи на административното производство, на истинността и служебното начало. По тези съображения моли да се потвърди първоинстанционното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът на съда за незаконосъобразност на заповед № РЛ-041/31.07.2014 г. на областния управител на област София, с която е отказал изплащането на еднократно обезщетение по Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е правилен. Същата е вследствие на нарушаване от административния орган на основни принципи в административното производство посочени в чл. 7 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК - за истинност и служебното начало. Извода на съда кореспондира с доказателствата по делото. Липсват правни и фактически основания за корекция на този извод. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалбата на Виолета Бряскова, Заповед № РЛ-041 от 31.07.2014 г. на Областния управител на област София, като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със заявление от 12.08.2011 г. жалбоподателката е поискала еднократно парично обезщетение по ЗПГРРЛ, като наследник на майка си - Йорданка Йорданова Дюлгерова, за това че е била незаконно репресирана и изселена по политически причини в периода от 3.03.1961 г., по силата на Заповед № 26 от същата дата на МВР, с която баща й - Методи Иванов Дюлгеров и членовете на неговото семейство - съпруга, син и дъщеря, е въдворен в с. Хитино, Търговищки окръг, до 24.12.1964 г., когато със Заповед № 61 на МВР въдворяването е било отменено. Административният орган е постановил отказ - Заповед № РЛ-041 от 31.07.2014 г. с мотива, че Методи Дюлгеров е бил изселван по криминални причини за времето от 3.03.1961 г. до 24.12.1964 г., заедно със съпругата му. В кръга на правоимащите лица не попадат репресирани по криминални причини, както и техните наследници. Въз основа на безспорно установените факти и представените по делото доказателства съдът е направил извод за основателност на жалбата. Административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е поискал произнасяне от Централната комисия за вида и характера на репресията, тъй като по делото липсват доказателства за осъждане на Методи и Йорданка Дюлгерови за криминални престъпления с влезли в сила присъди. Решението на тази комисия представлява акт, установяващ факт с правно значение за лицата по чл. 1 ЗПГРРЛ, има обвързваща сила и е част от процедурата по издаване на акта на административния орган. С бездействието си органът е нарушил чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ и основни принципи на административното производство - чл. 7, чл. 9, ал. 2 и ал. 4, чл. 35, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК. Нарушен е и текста на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като подаденото от Виолета Бряскова искане не е проверено и разгледано в тримесечния срок от постъпването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че в конкретния случай за административния орган не е налице задължение да сезира Централната комисия по чл. 4 за установяване на характера на репресията. По делото действително не са приложени доказателства за осъждане на Методи или Йорданка Дюлгерови за криминални престъпления, а влязлата в сила присъда е единственото доказателство за извършено престъпление, както правилно е приел и съда. След като характера на репресията не е установен категорично за административния орган не съществува друг ред, по който да процедира с цел да установи вида и характера на репресията, освен служебно да сезира Централната комисия и да положи усилия да събере относими за правилното решаване на спора доказателства. Като не е сторил това административният орган е допуснал соченото в решението на съда процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения административен акт. Неоснователно е и възражението, че в конкретния случай репресията е търпяна по криминални причини. Доказателства за това няма. В приложения на л. 13 от делото документ се сочи едновременно, че децата на Методи Дюлгеров "са криминални престъпници, син му в затвора" и в същото време, че той е "вражески настроен спрямо народната власт и Партията". За Йорданка Дюлгерова в същият документ пише, че е "сводница", но при ходенето "от къща на къща" предрича "скорошното падане на народната власт". Криминални и политически причини са смесени в един документ, което налага да се изясни по какви точно причини е търпяна сочената репресия. А за целта е необходимо да се съберат още относими доказателства по реда, определен в закона и наредбата. Ето защо, като е отменил оспорвания отказ административният съд е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение