Решение № 12012 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2009 г.
ВАСI отделение15.10.2009 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение без номер от 27.3.2007 г., постановено по адм. дело № 3661 по описа за 2004 година на Софийски градски съд, III-з състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12012 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кольо Танев Пандазиев от гр. Харманли против решение без номер от 27.3.2007 г., постановено по адм. дело № 3661 по описа за 2004 година на Софийски градски съд, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 350 от 6.11.2001 година на началник митница Калотина, потвърдено с Решение № К-25 от 7.09.2004 г. на директора на РМД - София. Твърди, че съдебното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за които излага подробни доводи, както и при нарушение на материалния закон и необоснованост, по които не сочи конкретни мотиви. Поради наличие на тези касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК претендира решението да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или да се отмени и постанови решение по същество, с което жалбата да бъде уважена. Ответниците по така подадената касационна жалба - началник митница Калотина и директор РМД - София не вземат становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е било ППСПДВ № 350 от 6.11.2001 година на началник митница Калотина, потвърдено с Решение № К-25 от 7.9.2004 г. на директора на РМД - София, относно определени задължения - мито в размер на 1260 лв. и ДДС в размер на 2351 лв. поради осъществяване на режим "транзит" за автомобил "Рено - Еспейс". За да отхвърли жалбата съда е приел, че касатора действително е внесъл такъв автомобил и не е изпълнено задължението от него да го представи за облагане, както и не е представил доказателства, че е с преференциален произход - страна от Европейския съюз. Не бил представен нито сертификат за движение EUR 1, нито декларация за произход. Решението е правилно, не са допуснати нито съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон. Решението е обосновано. Касаторът развива съображения, че не била назначена експертиза и не били преведени определени доказателства по делото. Видно от данните по него, същото е било образувано през 2004 година, по жалба, в която е била поискана възможност да се сочат доказателства. Първото заседание е било на 19.4.2005 година, където лицето е било редовно призовано и не се явило, нито е поискало доказателства. С изрично определение са дадени подробни указания на лицето да иска доказателства и да формулира задача за експертиза. До следващото редовно заседание на 24.06.2006 година - повече от две години след тези указания, лицето нито е посочило доказателства, нито е поискало, нито е представило. В това заседание отново е дадена възможност да се събират данни, което отново не е направено. Следователно твърденията на лицето, че внесеният автомобил е с произход Европейски съюз изцяло са останали недоказани - тук се споделя извода на съда, че не е представен нито сертификат 1, нито декларация за произход. Копието на стр. 22 от делото не би могло да бъде прието като доказателство не само, защото не е преведено и до настоящия момент, но и защото не е заверено. Дори да представлява евентуално договор за продажба на автомобила на лицето, същият не би бил достатъчен да обоснове произхода на лекия автомобил. Поради което правилен е и окончателният резултат, че правилно са били определени митническите задължения, съгласно чл. 199, ал. 1 т. 5 от Закона за митниците, и атакуваните актове са законосъобразни. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" състав