Решение № 13384 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2014 г.

Решение № 13384 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2014 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Теодоси Неделчев Георгиев подадена чрез пълномощника му адв. Тодорова, против решение № 35 от 19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1006/2013 г. на Административен съд Велико Търново. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на Теодоси Неделчев Георгиев срещу Заповед № РД-14-15/25.02.2013 г. издадена от Йорданка Стефанова,, упълномощена от Министъра на земеделието и храните със Заповед № РД-46/726/24.09.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необсновано- отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде определен Теодоси Георгиев като класиран на първо място за имот № 61830.55.4, находящ се село Златарица, землище разсоха, целият с площ 37,030 дка, алтернативно да бъде върната преписката на компетентния административен орган за изпълнение на последващата процедура по чл. 29 от Наредба № 16/2000 г. Ответникът - ОД"Земеделие" град Велико Търново с представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 35 от 19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1006/2013 г. на Административен съд Велико Търново е отхвърлена като неоснователна жалбата на Теодоси Неделчев Георгиев срещу Заповед № РД-14-15/25.02.2013 г. издадена от Йорданка Стефанова,, упълномощена от Министъра на земеделието и храните със Заповед № РД-46/726/24.09.2012 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед на директора на ОД "Земеделие" - Велико Търново е издадена от компетентен административен орган и при спазване на установената форма. Независимо, че в нея липсва изрично разпореждане за декласиране на жалбоподателя, съдът е приел, че такова разпореждане е налице, като се е позовал на одобрения от зам.-министъра на земеделието и храните протокол от 01.10.2012 г. на назначената помощна комисия. Административният съд е приел, при издаването на оспорената заповед са спазени процесуалните правила за провеждане на търга. Приел е за неоснователно и твърдението за незаконосъобразност, тъй като издаването и противоречи с материалноправните разпоредби и е в противоречие с целта на закона. В тази връзка е отбелязал, че в хода на производството не е посочена конкретна материално правна норма, която да е нарушена. Единственото възражение е свързано със твърдяно задължение на комисията по провеждане на търга да тълкува волята на участника относно ценовите му предложения. В тази насока е изложил мотиви, че липсва законово задължение, както и правна възможност за административния орган да тълкува волята на заявителите, обективирана в подадените от тях заявления. Като несъстоятелни са приети и твърденията, че действителната вола на жалбоподателя при подаването на заявлението е била да закупи целия имот на цената предложена от него като цена на декар. Като ирелевантно за спора е прието и твърдението, че Георгиев е единствен участник, желаещ да закупи процесния имот. Обжалваното решение е правилно. Административният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на фактическите и правни основания при издаване на процесната заповед и е достигнал до правилни изводи, които се споделят напълно и от настоящият състав. На първо място правилно първоинстанционният съд е приел, че с оспорената заповед е включено разпореждане, което е относимо за касационния жалбоподател. В същата като основание за нейното издаване административният орган изрично се е позовал на протокол от 01.10.2012 г. на назначената помощна комисия за организиране и провеждане на търга. В посочения протокол е изложено, че в заявлението участника Теодоси Неделчев Георгиев е посочил в колоната Цена на декар сумата от 17 150 лева и при това цената на имота възлиза на 635 060 лв., което надвишава стойността на депозираната разписка, поради и което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16/2000 г. не допуска участника до търга. Протоколът, включително относно декласирането на касационния ответник, е одобрен изрично от компетентния административен орган по чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16/19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове /Наредба № 16/. Това е министъра на земеделието и храните, като в случая одобрението е извършено по заместване от зам. -министъра. Одобрението на протокола, респективно на некласирането на този участник и позоваването на същия в процесната заповед, обективира волята на административния орган относно подаденото заявление от касационния ответник. С подписването на протокола на комисията и вписването, че изрично се одобрява, самият протокол става част от волята на възложителя. Повтарянето на съдържанието му в заповедта е излишно, след като протоколът е част и от самата заповед. Затова и съгласно чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16 в крайния акт - заповедта за класиране на кандидатите, няма изискване в нея да бъдат посочени недопуснатите до участие кандидати. За тях, както и за мотивите за недопускането им, заповедта препраща към протокола на тръжната комисия. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице изричен административен акт, който подлежи на съдебно оспорване. Правилен е също изводът на административния съд, че процесната заповед, с която касационния жалбоподател не е класиран по подаденото от него заявление за закупуване на земеделски земи от националния търг за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове, е законосъобразна. Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като може да ги продава на физически и юридически лица по парична равностойност, определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /приета с ПМС № 118/26.05.1998 г./. Условията и редът за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове е установен в Наредба № 16. В случая процесния търг е открит с издаване на заповед по чл. 17, ал. 1 от последната наредба. Касационният жалбоподател е подал заявление, с което е заявил желанието си да закупи имота, като към заявлението си е приложил фотокопие на удостоверение от Централния депозитар за притежаване на поименни компенсационни бонове. След подаване на заявлението, на този етап на процедурата, кандидат за закупуване на земеделски земи може да не бъде допуснат до участие само ако за него са налице условията по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 16. В процесния случай тези предпоставки не са били налице за касационния жалбоподател. В подаденото заявление касационният жалбоподател е предложил цена на декар - 17 150 лева, като при така предложена цена на декар изчислената стойност на целия имот възлиза на 635 060 лв., което надвишава стойността на депозитарната разписка на притежаваните от участника поименни компесационни бонове. Това само по себе си е основание за недопускането на участника в търга по аргумент от чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16/2000 г. Доколкото заявлението на участника е било редовно от външна страна комисията не разполага с компетентността да възприеме действителната му воля по начин, различен от изрично изразения в писмена форма, тъй като е обвързана с посочената в заявлението цена от всеки кандидат в левове за декар, съобразно документацията за участие. Ето защо, за нея не съществува правна възможност да тълкува волята на заявителите извън рамките на вписаното в заявлението. Да се приеме обратното би означавало комисията не само да излезе извън рамките на заявеното от участниците, но и напрактика да извърши промяна в условията и цената за участие в търга, което е недопустимо. В случая абсолютно ирелевантен за спора е факта за колко имота е участвал жалбоподателя и колко са били участниците за процесния имот, тъй като това обстоятелство не оказва влияние нито върху издадения админстративен акт, нито пък е причина за неговата отмяна. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,