Решение № 15257 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2019 г.

Решение № 15257 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Бендида" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Васил Левски" № 17, представлявано от управителя Б. Карабельов. Оспорва се Решение № 63/14.01.2019 г., постановено по административно дело № 879/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ изх. № 61/5.10.2017 г. на Главния архитект на Община Благоевград. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени отказът на главния архитект да презавери разрешението за строеж, издадено в полза на "Бендида" ООД. Оспорват се възприетите от съда правни изводи по приложението на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, както и на чл. 142, ал. 2 АПК. Касационната жалба се поддържа от адвокат Златинова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответната страна, Главен архитект на Община Благоевград се представлява от юрисконсулт Спасова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като се потвърди оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Благоевград е постановен от Главния архитект на Община Благоевград отказ да презавери изгубило правното си действие разрешение за строеж № 104/3.04.2013 г. за изграждане на строеж "МВЕЦ "Предимер", в землището на с. Бистрица, общ. Благоевград, в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, пр. 1 ЗУТ /ДВ, бр. 101/2015 г. / - когато в продължение на 3 години от влизането в сила на разрешението не е започнало строителството. Съдът е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи законосъобразност на оспорения акт, след като е извършил цялостна проверка за неговата законосъобразност, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимите разпоредби. Процесният отказ е мотивиран с изтекли срокове на валидност на следните документи, послужили за издаване на разрешението за строеж: 5-годишния срок по Договор за учредяване на сервитут от 19.06.2009 г. за учредяване на сервитутно право на прокарване на трасе на подземен тръбопровод; срокът на действие на разрешително за ползване на воден обект от 19.11.2012 г. с цел изграждане на водовземно съоръжение "МВЕЦ Предимер" и едногодишния срок на действие на предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяем източник. Правилен е изводът на съда относно това, че в случая презаверяването на разрешението за строеж не е обвързано единствено с изпълнението на посочените в чл. 153, ал. 2 и 3 ЗУТ формални предпоставки, а именно: строителството да не е започнало в тригодишен срок от влизане в сила на разрешението за строеж и в едногодишен срок от загубване на действието му, да е подадено заявление за презаверка. Било е необходимо да се установи и спазването на специалните условия за разрешаване на строителството, разписани в ЗУТ, в Закона за водите и в Закона за енергията от възобновяеми източници. По делото е установено, че посочените по-горе три документа са с изтекъл срок на валидност както към момента на подаване на заявлението за презаверяване на разрешението за строеж, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Следователно, правилен е изводът на съда за неизпълнение на изискванията, разписани в чл. 182, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 64 ЗЕ, чл. 46а, ал. 1 ЗВ и чл. 24 ЗЕВИ. Изискуемите документи, установяващи изпълнението на тези изисквания е следвало да бъдат издадени до изтичането на едногодишния срок по чл. 153, ал. 3 ЗУТ в приложимата редакция /ДВ, бр. 101/2015 г. /, респективно последващото им издаване не обуславя приложението на чл. 142, ал. 2 АПК. Тази норма има предвид установяването на факти, които са съществували към релевантния период, но не са били известни на страните и органа, и които биха се отразили на правилността на административния акт. Респективно, разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК е неприложима, когато се касае за факти, настъпили след издаване на акта, освен ако на същите не е придадено обратно действие, което изключение не е налице в случая. Постановения отказ е съобразен и с разпоредбата на чл. 153, ал. 7 ЗУТ, която изиска компетентния орган да се съобрази с изискванията на влезли в сила административни актове по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството. Разпоредбата има предвид влезли в сила актове, които продължават да пораждат своето правно действие, докато в конкретния случай се касае за актове, които са загубили действието си, поради което е било необходимо издаването на нови или продължаване срока на валидност на вече издадените документи. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Спазени са указанията на касационния съд, върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съдът е извършил преценка на оспорения отказ на всички основания по чл. 146 АПК. Проведено е открито съдебно заседания, в хода на което са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Община Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,