Решение № 16832 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2019 г.

Решение № 16832 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) при Националния осигурителен институт, гр. София срещу решение № 4588 от 02.07.2019 г. по адм. дело № 13527/2018 г. на Административен съд – София - град, с което e отменено по жалба на Д. Йорданова разпореждане № 4506-40-2275 от 14.11.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"гр. София, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН, преписката е върната за произнасяне на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при спазване на задължителните указания, дадени в решението и са присъдени разноски. В жалбата се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че не са събрани доказателства, които да обосноват твърдението на Йорданова, че са й начислени но неизплатени трудови възнаграждение. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът- Д. Йорданова чрез пълномощника си адвокат Ж. Недева оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е разпореждане разпореждане № 4506-40-2275 от 14.11.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" гр. София, с което на Д. Йорданова е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН по заявление-декларация от 27.04.2018 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че синдикът на "Денима-2001" ООД/ в несъстоятелност/ не е получавал ведомости за заплати на служителите в дружеството, не са му предавани търговските книги, счетоводна документация или други документи свързани с дейността на дружеството и не е осъществил контакт с дружеството". С постановеното решение Административен съд- София - град е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод, че проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя не е била извършена поради бездействие на административния орган, който се е оправдал с изявлението на синдика, че не разполага с никакви документи на дружеството. В хода на съдебното производство са събрани доказателства- изпълнителен лист, издаден от СРС на Д. Йорданова за суми, представляващи сбор от нетни размери на трудово възнаграждение за периодите от 01.07.2016 г. до 01.10.2016 г., както и обезщетения и лихви; писмо от 02.05.2019 г. от Директора на дирекция "Инспекция по труда" София, че на дружеството са били извършвани проверка за спазване на трудовото законодателство, като са констатирани нарушения и са дадени три броя задължителни за изпълнение предписания да изплати начислените във ведомостите трудови възнаграждения на служителите, в т. ч. и на Д. Йорданова за месеци юни, юли и август 2016 г. За неизпълнение на предписанията са съставени 3 броя АУАН и са издадени съответните наказателни постановления, които са влезли в сила. Приложени са констативни протоколи от извършените проверки към писмото. Решението е правилно. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителката. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. С измененията на чл. 4 ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие за напред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарните и финансови инструменти, който добавя към хипотезата, че в случаите когато е налице прекратено трудова правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. Изменението на чл. 4 ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по § 41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 г. Съответствие на обжалвания акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), когато вече е действал и § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Придаденото обратно действие на чл. 4 ЗГВРСНР касае всички вземания за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода след 31.01.2015 г. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, съобразно която посочените в процесния отказ факти не обуславят основание за отказ от изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Административният орган не излага мотиви по какъв начин невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред отнема правото на жалбоподателя да му бъде изплатено такова обезщетение. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, формирани въз основа на събраните доказателства, обуславящи липсата на достатъчно факти и обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР относно отказ за изплащането на гарантираното вземане. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 ЗГВРСНР. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащането на разноски за касационното производство е основателна. Страната е представила доказателства за сторени такива в размер на 300, 00/триста/ лева. Същите следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,