Решение № 7695 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2011 г.
ВАСV отделение01.06.2011 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № 180/31.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 7695 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валя Асенова Николова, от гр. Пазарджик, против заповед № 180/31.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получаване на възможно най-ниската оценка при атестиране. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: До прекратяване на служебното й правоотношение Валя Асенова Николова е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Мониторинг" в дирекция "Фондове на СЕ за околна среда". Видно от приложената по делото длъжността характеристика, е че посочената длъжност е на пряко подчинение на началник отдел "Мониторинг". Със заповед от 30.12.2008 г. органът по назначаването е разпоредил Ваня Николова да изпълнява и длъжността началник отдел "мониторинг и контрол", в дирекция "Фондове на СЕ за околна среда", считано от 01.01.2009 г. до назначаване на титуляр, но не за повече от 6 месеца. За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката е била извършена атестация. Атестирането е обхващало периода 01.12.2009 г. -30.11.2010 г. и е протекло на три етапа. На 27.09.2010 г. е съставен работен план и на същата дата е проведена междинна среща. На 30.11.2010 г. е поставена оценка от оценяващия ръководител, с която Николова е запозната на 05.01.2011 г. Жалбоподателката е възразила по повод поставената й оценка на 11.01.2011 г. На същата дата контролиращия ръководител се е произнесъл по възражението и приел същото за неоснователно, като във формуляра, са поставени подписите на оценявания, оценяващия и контролиращия ръководител. След получаване на окончателната оценка, която е най - ниската възможна при атестиране, органът по назначаването е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, отговаря по форма и съдържание на посочените в чл. 108 ЗДСл изисквания, но е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и НУРАСДА и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 6, ал. 1 от НУРАСДА оценяването не е извършено за периода от 01.12 на предходната година до 30 ноември на следващата година. Независимо, че във формуляра е записан този период, то след като планът е изготвен на 27.09.2010 г., то очевидно оценяването е обхванало два месеца. Обстоятелството, че към 01.12.2009 г. отделът, в който е работела жалбоподателката не е имал титуляр, е правно ирелевантно за законосъобразността на извършеното оценяване. Длъжността началник отдел "мониторинг" е съществувала, поради което дали същата е изпълнявана от лице по заместване или от титуляр е без значение за осъществяване на атестирането. Титуляра на длъжността началник отдел е избран на 21.01.2010 г., което не оправдава изготвянето на работния план на 27.09.2010 г. В нарушение на чл. 13, ал. 1 от НУРАСДА междинната среща е проведена на 27.09.2010 г. Видно от приложените по делото заповеди за отпуски и болнични листове, е че жалбоподателката е била в отпуск от 12.07.2010 г. до 23.07.2010 г., но с нея не е проведена междинна среща нито до 12.07.2010 г., нито в 7-мо дневен срок след завръщането й от отпуск. Липсата на изготвен и съгласуван план в началото на периода на атестиране и провеждане на междинната среща не в установените от закона срокове представлява съществено нарушение на административнопроизводствоните правила. От приложения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността се установява, че не е проведена заключителна среща на отбелязаната дата - 30.11.2009 г. Нормата на чл. 14 от Наредбата изисква провеждане на заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания, на която се обсъждат обстоятелствата, изброени в ал. 2 на разпоредбата и след като приключи тази среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка - ал. 3. Видно от формуляра, този раздел е подписан на посочената дата само от оценяващия ръководител, като с оценката оценявания служител е запознат на 05.01.2011 г., когато е изразил несъгласие с нея. Надлежното оформяне на формуляра с подписите на страните удостоверява релевантния факт, че съответните етапи по оценяването са приключили с отразения в акта резултат. Непровеждането на заключителна среща представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неизпълнението на нормативно регламентираната процедура за атестиране на държавните служителите е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителката поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. С оглед на изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че е уговорено възнаграждение в размер на 200 лв., но липсва отбелязване същото да е заплатено т. е. не са налице доказателства за направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2