Решение № 10361 от 16.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район [район], [жк], [улица], [номер], представлявано от управителя Л. Вълчев, чрез адв. В. Савов от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 3760/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 4198/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед З-ЦУ-711/30.03.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), обективираща отказ от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", постановен в резултат на подадено заявление с рег. BG16RFOP002-2.095-3755. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. С аргумент, че от ангажираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява фактът на извършването на дейност, попадаща в код 82.3. - Организиране на конгреси и търговски изложения, и 90.04 - Експлоатация на зали и представления, към КИД 90 - Артистична и творческа дейност от Класификацията на икономическите дейности с код на икономическа дейност - 2008 (КИД-2008) за 2019 г. и 2020 г., твърди, че кандидатът, противно на възприетото от административния орган и от съда, е отговарял на приложимите в конкретната процедура условия за кандидатстване. Застъпва теза, че определянето на кода на икономическа дейност (КИД), било то за основна или допълнителна такава, следва да е резултат от преценка на всички факти и обстоятелства, касаещи спорната стопанска дейност, а не да почива на извършените отбелязвания в регистъра към Националния статистически институт (НСИ), чиято функция и предназначение, по аргумент от Регламент (ЕО) 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (Регламент (ЕО) 1893/2006), е единствено за статистически цели. Според касационния жалбоподател, органът в нарушение на административнопроизводствените правила, и по-специално на задължението си да установи действителната фактическа обстановка, не е извършил необходимата проверка на декларираните данни, а същата, поради наличието на достъп до информацията относно дейността на дружеството от страна на НАП, може да се направи и служебно. Още повече, водещият производството орган не е дал ясни и точни указания за отстраняването на нередовността, която е констатирал в хода на процедурата, изразяващи се например в това да се представят документи, удостоверяващи реалния код на извършваната икономическа дейност. Навежда довод за създадена чрез постановения правен резултат дискриминация между финансираните дружества и тези с отхвърлени по програмата заявления, както и по отношение на предприятията, започнали своята дейност през 2020 г., и за нарушение на основни принципи на административния процес. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения отказ от предоставяне на БФП. Моли за присъждане на сторените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Ответникът изпълнителният директор на НАП, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД против Заповед З-ЦУ-711/30.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМИДВИППП) и поради установено несъответствие на кандидата "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД с раздел 11.1., т. 4. от Условията за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. (Условията за кандидатстване и изпълнение/Условията/УКИ) е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", постановен в резултат на подадено заявление с рег. BG16RFOP002-2.095-3755. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е подало заявление с рег. BG16RFOP002-2.095-3755 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". В подадения формуляр за кандидатстване дружеството е посочило код на основна икономическа дейност (ОИД) 74.10 - Специализирани дейности в областта на дизайна. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, при която е установено, че предвид годишните отчети за дейността, подадени от "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД в НСИ, кодът на осъществяваната през 2019 г. ОИД е 74.10 - "Специализирани дейности в областта на дизайна, като няма посочен нито един код от група 90 - Артистична и творческа дейност". Доколкото дружеството е кандидатствало за предоставяне на БФП по т. 1 от Раздел 9 Условията, в размер на 20% от оборота за преустановена в следствие на издадените заповеди на министъра на здравеопазването дейност по група КИД 90 - Артистична и творческа дейност, е инициирано производство, в хода на което от заявителя е изискано да удостовери, че осъществяваната дейност е в някои от допустимите по програмата кодове. На 12.03.2021 г., в отговор на полученото съобщение, "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е представило удостоверение от НСИ с вписан в него КИД 74.10. По съображения за несъответствие на кандидата с т. 4 от Раздел 11.1. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване и изпълнение, и в изпълнение на подточка 2 от Раздел 11.2. "Критерии за недопустимост на кандидатите" органът е отхвърлил подаденото от дружеството заявление за предоставяне на БФП. За установяване на спорни по делото обстоятелства пред АССГ е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Според представеното заключение основната дейност на "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД за 2019 г. и 2020 г. е свързана с "монтаж и демонтаж на щанд, организиране на търговско изложение" и следва да се класифицира по КИД-2008 към раздел 82 Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност, позиция 82.30 Организиране на конгреси и търговски изложения, а допълнителната се изразява в отдаване под наем на работно място, която попада в раздел 68 Операции с недвижими имоти, позиция 68.20 Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти по КИД 2008. Експертът е установил при проверка в счетоводството на дружеството, че в годишния финансов отчет (ГФО) за 2019 г. е посочена дейност с КИД 74.10 Специализирани дейности в областта на дизайна, а в този за 2020 г. КИД 74.10 и КИД 82.30 Организиране на конгреси и търговски изложения. Според вещото лице, определянето на КИД 74.10 за процесната стопанска дейност е неправилно и не съответства на действителното фактическо положение. Изследван е и общият оборот на дружеството, реализиран за периода от 27.11.2019 г. до 28.02.2020 г. от ресторантьорска дейност, като според описаното в заключението подобна дейност не е извършвана, а оборотът е осъществен в следствие на дейност по КИД 82.30 и за посочения период е на стойност 111 083,08 лева без ДДС. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон. По съображения, че основният код на икономическа дейност се определя по реда на чл. 3, ал. 3 , т. 7 от Правилника за разпространение на статистически продукти и услуги на Националния статистически институт (Правилника) от НСИ и се изменя от последния, и доколкото по данни от изготвената по делото ССчЕ декларираният от дружеството код за 2019 г. е 74.10 Специализирани дейности в областта на дизайна, който не попада сред допустимите КИД по процедурата за предоставяне на БФП, съдът е приел, че е налице припознатото от административния орган основание за отхвърляне на заявлението, подадено от "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД. В отговор на възражението, че изпълнителният директор има правомощието да извършва проверка за истинността на декларираните данни относно кода на икономическа дейност, съдът е посочил, че разглежданата процедура е осъществена по реда на опростени правила, приети в изпълнение на ЗМИДВИППП, които не предвиждат подобни фактически установявания. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По-специално, дискусионен е въпросът дали органът е нарушил административнопроизводствените правила при издаването на акта си, дали съдът е спазил установената йерархия на нормативните актове в Република България (РБ), а по същество и дали "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е отговаряло на условието за допустимост, регламентирано в т. 11.1, подточка 4 Условията. За целите на настоящия анализ е необходимо да се установи по какъв начин се определя кодът на основната и допълнителната икономическа дейност. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация не от общите разпоредби на Глава Трета от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ), а от утвърдените от изпълнителния директор на НАП въз основа на изричната законова делегация по чл. 26б, ал. 2 ЗМИДВИППП пакет документи, в т.ч. Условията за кандидатстване и изпълнение (Условията/УКИ). Преди всичко и в отговор на довода за несъответствие на съдържащото се в Условията за кандидатстване и изпълнение изискване за допустимост на участниците в процедурата по предоставяне на БФП следва да се посочи, че визираният комплекс от правила е приет в изпълнение на Решение 947/18.12.2020 г. на Министерския съвет и сключен в резултат на това решение между НАП и УО на ОПИК по проект BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" и на основание чл. 45, ал. 2 ЗУСЕФСУ административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП). Кандидатите в процедурата, какъвто е и заявителят на спорната помощ - "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, декларират, че са запознати със съдържащите се в горепосочените Условия критерии и ред за доказване на съответствието с тях, още с подаването на своето заявление за участие, попълвайки специално предвидено за целта приложение по образец (Вж.: Приложение 1). В качеството си на засегнати от правните последици, произтичащи от Условията, кандидатите в регулираната от тях процедура, имат на разположение общата възможност да ги оспорят по съответния ред, като именно в това производство е допустимо излагането на доводи за наличие на основания за отмяна, в това число противоречие с по-висок по степен нормативен акт и др. Границите на съдебното производство се поставят от жалбоподателя чрез сезиращия му акт и индивидуализиране на оспореното от него волеизявление, и се допълват от разпоредбата на чл. 168 АПК. След като в случая, видно от застъпената от "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД пред първоинстанционния съд защитна теза, Условията не са включени изрично в предмета на оспорване, то доводите за тяхната незаконосъобразност не следва да бъдат разглеждани. В този смисъл всяко твърдение за отменителен порок в УКИ, каквото впрочем се съдържа и в касационната жалба, се явява неотносимо към последвал правен спор по законосъобразността на акт по отхвърляне на заявление за участие, какъвто е и процесният. По тези съображения и при липса на данни, установяващи противното, Условията са влезли в сила, поради което имат задължителен характер както за административния орган, така и за всички лица, участващи в процеса по предоставяне на разглежданото финансиране. Видно от преамбюлната част на Условията, финансовата подкрепа по процесната процедура има за цел подпомагане на малки и средни предприятия, които са били засегнати от временните противоепидемични мерки, въведени на територията на Република България със заповеди РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г. и РД-01-718/18.12.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Описаният в Условията ред за кандидатстване и разглеждане на проектните предложения цели своевременно предоставяне на финансови средства на засегнатите от издадените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Затова, при водещ принцип на бързина, е предвидена съвкупност от опростени правила, които не включват обичайната съгласно ЗУСЕФСУ техническа и финансова оценка. Предвидено е заявката за участие да се обективира в заявление по образец, чрез попълване на съответните данни в него. Подборът съгласно т. 21 "Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа" се основава на принципа на финансиране, основано на нуждите съответствие с основните предизвикателства на бизнеса/икономиката. За финансиране се предлагат единствено заявленията, които съответстват на критериите за подбор (оценка на административното съответствие и допустимост), до изчерпване на финансовия ресурс по схемата. Съгласно заложеното в т. 22 "Критерии и методика за подбор на заявленията" правило, подборът на заявленията се извършва съгласно Критериите и методологията за подбор на заявленията, посочени в Приложение 2 към Условията, като се проверяват четири групи обстоятелства, а именно: 1) дали заявлението за подкрепа се отнася за обявената схема за набиране на заявления; 2) дали са налице всички документи, представени и попълнени съгласно изискванията, посочени в т. 24; 3) въз основа на формуляра за кандидатстване и представените документи дали е налице съответствие с критериите за подбор (административно съответствие и допустимост), посочени в настоящите Условия, както и 4) дали кандидатите отговарят на изискванията за крайни ползватели. В раздел 11.1.4. Условията е въведено следното условие за допустимост на кандидатите, включващо два кумулативно предвидени елемента: 1) в резултат на издадените от министъра на здравеопазването и цитирани в Условията заповеди дейността на кандидата да е преустановена или ограничена и 2) основната или допълнителната икономическа дейност на съответното лице (съгласно данни за 2019 г.) да попада в един от изброените в Условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД 2008 Приложение 3). В т. 11.2, подточка 2 е предвидено, че ако след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата за 2019 г. е недопустим, заявлението се отхвърля. На стр. 28 УКИ е посочено, че НАП прави документална проверка на декларираните от кандидатите данни, като може да изиска допълнителна информация или разяснения от тях, както и да извърши съответните проверки. Направеният преглед на приложимата в настоящия случай нормативна регламентация налага категоричния извод, че несъответствието на изискването, предвидено в т. 11.1.4 Условията за кандидатстване и изпълнение, е юридически факт, самостоятелно предпоставящ отрицателно по резултата си волеизявление на изпълнителния директор на НАП по заявеното искане за предоставяне на финансова подкрепа. Отговорът на въпроса относно допустимостта на "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, предвид избраното от административния орган основание за постановяване на атакувания отказ, предполага да се изясни начинът, по който се определя кодът на ОИД. Последният е отправна точка и за преценката за основателност на възраженията на касатора, аргументирани с неправилна оценка на представените доказателства за извършваната дейност. Основната икономическа дейност се определя от НСИ веднъж годишно в съответствие с Методология за определяне на код на основна икономическа дейност по КИД-2008 (Методологията), публично достъпна на интернет адрес: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pages/uplf/Methodology_KID.pdf. Според правилата, съдържащи се в последната, преценката се извършва въз основа на представените от стопанските субекти годишни отчети за дейността (ГОД) и осигурено съответствие между съдържанието на отчета и определената дейност. Според текста на Методологията, в изпълнение на общоприетата европейска методология за определяне на ОИД на дадено предприятие, НСИ използва показателя "Нетни приходи от продажби", съдържащ се в Отчета за приходите и разходите част от ГОД. Пак според правилата на Методологията, в "Справка за предприятието" част от ГОД, се посочват относителните дялове на нетните приходи от продажби от осъществяваните икономически дейности. Тази, чийто дял е повече от 50%, се приема като основна, а ако никоя не формира такъв числен дял, класифицирането на единицата по основната икономическа дейност се определя по т.нар. метод "от горе надолу" (Top down method) съгласно методологичните указания на КИД-2008 в съответствие с разпоредбите на Регламент 1893/2006. Изменения в определения код се извършва отново от НСИ по ред, определен със Заповед ЗЦУ-1942/17.12.2019 г. по описа на НАП, издадена от изпълнителния директор на НАП, и Заповед РД-05-883 от същата дата по описа на НСИ, издадена от председателя на НСИ, при наличие на съответните предпоставки за това. От направената от административния орган проверка в НСИ е установено, че декларираният код на ОИД в отчетите за 2019 г. на дружеството "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е 74.10 - Специализирани дейности в областта на дизайна, и в този смисъл съответства на записаното в заявлението на кандидата. Действително, по делото не са представени доказателства за извършената проверка, въз основа на която е получена информацията от НСИ за кода на осъществяваната от дружеството икономическа дейност за 2019 г., но това не води до недоказаност на факта. Напротив от една страна, същият се установява от приетата по делото ССчЕ, а от друга, не се оспорва от жалбоподателя, а дори многократно се потвърждава от него, както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство. След като редът за определяне на КИД е нормативно установен и се състои в преценка на съдържанието на годишните финансови отчети, резултиращо в съответно заключение на НСИ по отношение на конкретен код по КИД 2008, и доколкото в случая данните по делото сочат, че така определеният код е 74.10 - Специализирани дейности в областта на дизайна, то всякакви други доказателства досежно конкретно упражняваната дейност нямат отношение към спора. Те са ирелевантни както при първичното определяне на кода, така и при последващото, доколкото тази преценка е базирана изцяло на декларираните в отчетите данни. Изменението на получения код следователно предполага изменение в отчетите, чрез провеждане на процедура по реда на Заповед ЗЦУ-1942/17.12.2019 г. по описа на НАП, издадена от изпълнителния директор на НАП, и Заповед РД-05-883 от същата дата по описа на НСИ, издадена от председателя на НСИ, което обаче няма данни да е сторено в случая. В контекста на развитите от касатора съображения следва да се посочи, че УКИ по процедурата допускат административният орган да извърши корекция във формуляра за кандидатстване, когато след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат за 2019 г. кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата е допустим, но е попълнен погрешно във Формуляра за кандидатстване, но не и да извърши корекция на кода, подаден от кандидата в НСИ, т.к. административният орган е обвързан от него и няма правомощие да проверява неговото съответствие. В този смисъл е и формиралата се при сходна фактология съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав поддържа. (Вж.: например: Решение 1910/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 10532/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3635/15.04.2022 г., постановено по адм. дело 12499/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7041/13.07.2022 г., постановено по адм. дело 3048/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7309/20.07.2022 г., постановено по адм. дело 3947/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 13171 /22.12.2021 г., постановено по адм. дело 8492/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 13064/21.12.2021 г., постановено по адм. дело 8052/2021 г., VII o. на Върховния административен съд, както и решение 12085/25.11.2021 г., постановено по адм. дело 7116/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Горното прави безпредметен анализа на представените от касатора доказателства за твърдяното извършване на дейност по КИД 90. При проверката по подаденото заявление административният орган е бил длъжен да вземе предвид именно наличната към релевантния момент информация в информационната система, поддържана от НСИ, което в случая е изпълнено. Органът не е длъжен да установява фактическото съответствие на декларираното, а единствено да провери дали кодът, посочен в заявлението, попада сред допустимите такива, както и при необходимост да свери данните чрез изискване на информация от НСИ. Провеждането на производството по реда на влезлите в сила УКИ е проявление на принципите на последователност и предвидимост (Вж.: чл. 13 АПК) и на равенство (Вж.: чл. 8 АПК), и гарантира еднаквото прилагане спрямо всички потенциални адресати на волеизявлението на юридически стабилни правила. Противно на наведените от касатора възражения, спазени са и принципите на служебното начало и на установяване на обективната истина. В контекста на развилите се правоотношения именно фактът на определения от НСИ код е бил релевантен и точно той е установен. Събирането на доказателства за други обстоятелства, поради липса на връзка със спора между страните, би било категорично безпредметно, поради което и не би могло да се квалифицира като порок в процедурата. Несподелимо е и оплакването, че съдът не е приложил ЗМИДВИППП, явяващ се нормативен акт с по-висша юридическа сила спрямо приложените от органа Условия. Именно във връзка с извършената делегация по реда на чл. 26б, ал. 2 от посочения закон, са приети Условията и в качеството си на задължителен по своя характер акт, съвместяващ правилата по процедурата, е надлежно съобразен и приложен както от административния орган, издал атакуваната заповед, така и от решаващия състав на първоинстанционния съд. Изложеното обуславя правилност на извода на изпълнителния директор на НАП за несъответствие на кандидата с т. 11.1.4. Условията, поради извършвана за съответния период основна дейност, квалифицираща се по код, който се явява недопустим по процедурата. Условията и правилата, по които се развива производството по подбор, са строго формални и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция. В този смисъл всяко отклонение от въведените задължителни изисквания за допустимост поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици, изразяващи се в отхвърляне на подаденото от него заявление. Прилагайки ги към кандидата, органът е постановил законосъобразен административен акт, който не страда от инвокираните основания за отмяна. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт е съответен на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано в тази част. Неоснователно е и възражението, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. В отговор на изложените от касатора доводи в тази насока следва да се посочи, че съдът е установил относимите факти и обстоятелства, като ги е анализирал в контекста на относимата правна регламентация. Изведени са самостоятелни заключения по съществото на спора, с обсъждане на всички въпроси, по които страните застъпват противоречиви становища. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Следователно обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "СПЕЙС ДИЗАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция за приходи, разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение