Решение № 11318 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2012 г.

Решение № 11318 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Иванка Друмева Петрова и на Виолета Иванова Сапунджиева, против Решение № 59/03.01.2012 г., постановено по адм. д. № 528/2011 г., на Административен съд - Русе. С доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на постановеното решение се иска неговата отмяна. Подадена е от Виолета Сапунджиева и частна жалба, против Определение № 2/17.02.2012 г., постановено по делото. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбите са допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отхвърлил оспорването на Виолета Сапунджиева, на отказ на началника на СГКК - Русе, да издаде заповед за одобряване изменение на КК. За да постанови този резултат съдът е приел, че със Заповед № РД-01-252/30.01.2008 г., на кмета на Община - Русе е одобрено изменение на плана за регулация в кв. 423, ЦГЧ на Русе, по силата на която от пет съседни ПИ в този квартал се обособява един нов УПИ, съгласно предварителен договор между собствениците, сключен на основание чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Част от страните твърдят, че окончателен договор не е сключен, поради което жалбоподателката иска да се издаде заповед за изменение на КК, с която да се възстанови предходното положение. Безспорно е установено, че след одобряване на КККР със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г., последваща заповед за одобряване изменение в КК за процесните имоти не е издавана. След като не е издавана заповед за последващото обединяване на ПИ, то правилно е постановен отказ за одобряване изменение на КК. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че при липсата на издадена заповед за изменение, то в действителност обединяването на имотите не е извършено. Налице е недовършен фактически състав по извършване на изменението, което следва да завърши с издаване на заповед за одобряване на това изменение. Неоснователно е искането на жалбоподателката да бъде издадена заповед, с която да бъде одобрено ново изменение на КККР, с което да бъде възстановено предишното положение. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По отношение на оспореното Определение № 2/17.02.2012 г., с което административния съд е оставил без разглеждане искането на жалбоподателката за прогласяване на нищожност на изменение в КККР, поради липса на предмет на съдебен контрол и е прекратил производството по делото в тази му част. Правилен е извода на съда, че не е налице издаден административен акт, чиято нищожност следва да бъде прогласена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,