Решение № 2895 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11308/2012 г.

Решение № 2895 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11308/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Божидаров Мумджиев, от гр. София, против Решение № 10327/13.07.2012 г., постановено по адм. д. № 2568/2012 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение. С доводи за неправилност поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска неговата отмяна. С писмено становище по делото процесуалният представител на ответната страна счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Александър Божидаров Мумджиев против Решения по т. 1.5.1 и т. 1.5.2 на Висшия съдебен съвет от 17.01.2012 г. по протокол № 2/17.01.2012 г., с които на жалбоподателя е отказано да бъде възстановен на длъжност "прокурор" във Върховната касационна прокуратура и на длъжност "следовател" в Националната следствена служба. Съдът приел, че атакуваното решение е правилно и отхвърлил жалбата. За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че Александър Мумджиев бил избран за инспектор в Инспектората при Висшия съдебен съвет с решение на Народното събрание от 19.12.2007 г., обн. в ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г. С решение на Висшия съдебен съвет по т. 27 от 16.01.2008 г. по протокол № 3/16.01.2008 г., на основание чл. 47, ал. 2, чл. 160 във вр. с чл. 50 ЗСВ Александър Мумджиев бил освободен от изпълнение на длъжността "следовател" в Столична следствена служба (Ръководител на Специализирано транспортно отделение), считано от датата на встъпване. Към този момент Мумджиев имал ранг "следовател в Национална следствена служба". С молба вх. № 11-12-155 от 30.12.2011 г. Мумджиев поискал поради изтичане на мандата му като инспектор и на основание чл. 50 ЗСВ Висшият съдебен съвет да го възстанови на длъжност "прокурор" във Върховната касационна прокуратура или "следовател" в Националната следствена служба, считано от 16.01.2012 г. Комисията по предложенията и атестирането обсъдила молбата на Мумджиев заедно с молбите на други инспектори и с решение № 3 от 17.01.2012 г. предложила на Висшия съдебен съвет да издаде акт, с който да уважи молбите на инспекторите за назначаване на заявените от тях длъжности. С Решения по т. 1.5.1 и т. 1.5.2 по протокол № 2/17.01.2012 г. Висшият съдебен съвет отказал да възстанови Мумджиев на длъжност "прокурор" във ВКП и на длъжност "следовател" в НСлС. На 19.01.2012 г. Мумджиев подал молба до административния ръководител на Софийска градска прокуратура за възстановяване на длъжността "следовател" в следствения отдел към СГП и в същия ден встъпил в длъжност. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с встъпването в длъжността "инспектор" избраното лице преустановява изпълнението на функционалните си правомощия като съдия, прокурор или следовател, ако е заемал такава длъжност. След приключване на мандатното правоотношение лицето има право по силата на чл. 50 ЗСВ да заеме отново длъжност в органите на съдебната власт, като възстановяването не настъпва по силата на закона. Необходимо е лицето да сезира с искане Висшия съдебен съвет, който да се произнесе след проверка за наличие на законовите предпоставки - лицето да е заемало длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ, да е избрано на длъжност по чл. 46 ЗСВ и към момента на сезиране мандатното правоотношение да е прекратено. Съдът приел, че при наличие на тези предпоставки кадровият орган е длъжен да вземе решение за възстановяване на длъжност, не по-ниска от заеманата преди избора, като няма право да преценява моралните и професионални качества на лицето. Приел, че разпоредбата на чл. 50 ЗСВ не предоставя право на лицата да изберат в кой орган на съдебната власт и на какво ниво да бъдат възстановени, тъй като това би било в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало за кадровото израстване на съдии, прокурори и следователи, за което липсва изрична законова разпоредба. Приел за неоснователно твърдението, че инспекторите следва да бъдат възстановени на длъжностите, на които длъжността "инспектор" е приравнена по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗСВ, тъй като последната е относима единствено за размера на възнаграждението, а не за професионалния статус на лицата. Съдът приел също, че изменената редакция на чл. 50 ЗСВ, разгледана в контекста на чл. 42 ЗСВ и на решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд, не дава основание за друго тълкуване освен, че създава привилегия за всички лица от категорията по чл. 42 ЗСВ след приключване на мандата им да възстановят професионалния си статус и да не допусне възстановяването да бъде на длъжност, по-ниска от заеманата преди избора. Съдът приел доводите на жалбоподателя относно невъзможността след възстановяване на длъжността да бъде атестиран и произтичащите от този факт негативни последици за обосновани, но встрани от предмета на делото, поради което не ги обсъдил. Въз основа на така приетото съдът направил извод, че оспореното решение е законосъобразно - постановено е в съответствие с материалния закон, тъй като преди да бъде избран за инспектор, Мумджиев не е заемал длъжността "прокурор" във ВКП, нито длъжността "следовател" в НСлС, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с целта на закона. Решението на ВАС, Седмо отделение, е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид релевантните факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилни са изводите на съда за липса на нарушения на чл. 50 ЗСВ при вземане на решенията от Висшия съдебен съвет. Съдът е установил точно съдържанието на правната норма и е приложил към оспорения административен акт именно редакцията на нормата, която била в сила към датата на приемане на процесните решения. Съдът е съотнесъл съдържанието на оспореното решение към хипотезата на правната норма и правилно е приел, че релевантни за законосъобразността на оспорените актове са: начинът на възстановяване; заеманата преди избора за инспектор длъжност; длъжността, на която кадровият орган е отказал назначение; както и съдържанието на правомощието на кадровия орган. От тези относими факти и обстоятелства спорът по делото е досежно начина на възстановяване и правомощията на Висшия съдебен съвет. В подробно аргументирани мотиви съдът е посочил защо приема, че визираното в чл. 50 ЗСВ право на лицата, заемали длъжността "инспектор", след изтичане на мандата да бъдат възстановени на длъжност не настъпва ex lege. Съдът е приел, че първо, нормата на чл. 50 ЗСВ съдържа едно субективно право на лицето, чийто мандат като инспектор е приключен, и второ, че неговото упражняване не става ex lege, а само след като лицето заяви надлежно волята си пред компетентния орган. Касационната инстанция счита този извод за правилен. В тази връзка следва да се посочи, че съответният компетентен орган безспорно действа в условията на обвързана компетентност и трябва да възстанови лицето, но след като е надлежно сезиран с искане за това и ако са налице предвидените в закона предпоставки. Както правилно посочва в мотивите си съдът, органът, в случая кадровият орган на съдебната власт, тъй като касаторът претендира връщане на длъжност именно в нея, трябва да провери длъжността, която той е заемал преди избора, е ли длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ; длъжността, чийто мандат е приключен, е ли длъжност по смисъла на чл. 46 ЗСВ; не е ли налице обективна пречка за заемане на длъжността (напр. навършване на 65 години). При положителен резултат от тази формална преценка и без да извършва преценка на професионалните и нравствени качества на лицето, Съветът е длъжен да го възстанови. Основният спор по делото е на каква длъжност лицето следва да бъде възстановено - означава ли изразът "не по-ниска от заеманата преди избора" задължение на кадровия орган да назначи лицето на по-висока по степен длъжност. Касационната инстанция споделя изцяло тълкуването на нормата, направено от съда, съгласно което тя е гаранция, че възстановяването не може да бъде на длъжност, която е по-ниска от заеманата преди избора, но не и право за назначаване на по-висока по степен длъжност. Тълкуване, което би обосновало абсолютно право за назначаване на която и да е по-висока по степен длъжност в системата на съдебната власт, определена единствено на основата на личното желание на лицето от една страна, както сочи и съдът в мотивите си, е в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало, а от друга - е намеса на законодателната власт в кадровото управление на съдебната система. На възражението на жалбоподателя, че е бил възстановен на по-ниска длъжност ("следовател") от тази, която е заемал преди избора му за инспектор ("ръководител на специализирано транспортно отделение при СтСлСл), правилно съдът е посочил, че наличието на възложени функции на жалбоподателя по ръководство на Специализирано транспортно отделение при Столична следствена служба, както и наличието на ранг "следовател при Национална следствена служба", не променят професионалния статус на жалбоподателя в структурната йерархия на съответния орган на съдебната власт. Касаторът твърди, че съдът не обсъдил релевантни за делото факти, тъй като не отчел липсата на мотиви на оспорените актове. Въпросът с възстановяването на длъжност в съдебната система на лицата, заемащи длъжността "инспектор", е бил обсъждан подробно на две заседания на Висшия съдебен съвет. Изказани са много мнения, в т. ч. и отрицателни конкретно за искането на касатора за възстановяване на длъжностите "прокурор" във ВКП и "следовател" в НСС. Последните, с оглед на законовата фикция на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, са мотиви на решението. Следователно твърдението на касатора не съответства на фактите по делото. Неоснователно е и твърдението, свързано с необсъждане от съда на допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като Съветът не подложил на гласуване предложението на Комисията по предложенията и атестирането. ноторно е, че Комисията по предложенията и атестирането е само помощен орган на Съвета. Видно от протоколите от двете заседания на Висшия съдебен съвет, на които е обсъждан въпросът за възстановяването на длъжности в съдебната власт на лица, заемащи длъжността "инспектор" Комисията по предложенията и атестирането действително е внесла предложение, но в хода на дискусиите Висшият съдебен съвет достигнал до принципно различно становище, поради което не е гласувал предложението. Висшият съдебен съвет не е обвързан от предложението на помощния си орган. Не е налице каквото и да е нарушение на процедурата, още по-малко съществено, поради което и съдът не го е обсъждал. Относно твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени негови доводи, с които е сезирал съда, следва да се посочи, че предмет на съдебното производство е законосъобразността на оспорените административни актове и по релевантните за законосъобразността на актовете въпроси съдът се произнесъл. Именно защото предмет на съдебен контрол са актове, с които е отказано възстановяването на длъжност "прокурор" във ВКП и на длъжност "следовател" в НСС, а не акт, с който Съветът отказал да възстанови касатора на каквато и да било длъжност или мълчалив отказ да го възстанови на заеманата от него до възникване на мандатното правоотношение длъжност, съдът се е произнесъл само по законосъобразността на конкретно оспорените решения. Видно от изложеното, инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно е приложил закона, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновал акта си. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението е и валидно, и допустимо, поради което и в съответствие с изложеното по-горе счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,