Решение № 244 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 574/2017 г.

Решение № 244 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 574/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 364/1.11.2016 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 591/2016 г., с което потвърдено решение № 884/13.07.2016 г. на Пернишкия районен съд по гр. д. № 1723/2016 г., с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за значението на стойността на присвоеното имущество при определяне тежестта на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, когато работодателят е взел мерки за преустановяване на порочни практики. По повдигнатия материалноправен въпрос по реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 389/4.10.2012 г., ВКС, IV ГО по тр. д. № 282/2012, в което е прието, че по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се вземат предвид всички обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено. Работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Когато с правилника са създадени специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности, до които работникът има достъп и тези правила бъдат нарушени, противоправността на поведението на извършилия нарушението е от най-голяма степен. Тя е обусловена от вероятността да възникнат значителни вредни последици за работодателя. Въпросът за стойността на имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане, като обективно обстоятелство, при което нарушението е извършено е от значение, но той не е определящ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника като "Машинист, булдозер". С оспорваната заповед № 106/14.03.2016 е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено на 2.03.2016 г. нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения, изразяващо се в това, че "на 2.03.2016 г. към 19.00 часа при напускане на територията на дружеството през главния портал, при проверка на ръчния багаж на ищеца от служители на фирма "Г. С." е установено наличие на 3 броя бутилки пълни с дизелово гориво. Деянието представлява нарушение по чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения съгласно чл. 49, т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред на [фирма]. След спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, ищецът е дал писмени обяснения, в които собственоръчно е написал, че е извършил нарушението, като е изтъкнал, че взетото количество дизелово гориво възнамерявал да ползва за измиване на части от своя автомобил. Като безспорно по делото е прието обстоятелството, че в личния багаж на ищеца са намерени 3 бр. пластмасови бутилки пълни с около 5 л. дизелово гориво, като от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че внедрената и използвана G. система отчита разход на гориво в булдозерите, но не може да определи причината за този разход, а стойността на литър гориво към посочената дата възлиза на 1,64 лв. с ДДС. Съдът е приел, че визираното в заповедта нарушение (присвояване на около 5 литра дизелово гориво) следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя - дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ, с оглед на което при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" работодателят е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Съдът е приел, че в случая наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на ищеца не е съответно на извършеното от него нарушение - опит да присвои 5 л. дизелово гориво, тъй като се касае за незначителна стойност на предмета на посегателство - по-малко от 8 лева. Изложени са съображения, че действително, съгласно константната съдебна практика (включително и в цитираното от касатора решение № 389/4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 282/2012) стойността на имуществото, предмет на нерегламентираното деяние, не е единствения и определящ критерий при преценка тежестта на извършеното нарушение. В случая до момента на ищеца не са налагани други наказания за нарушения на трудовата дисциплина, а по делото не са установени други обстоятелства, обуславящи по-голяма тежест на извършеното нарушение. Предвид изложеното и при съобразяване с изискванията по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 190, ал. 2 КТ въззивният съд е достигнал до крайния извод за несъответствие между така наложеното от работодателя наказание на ищеца и извършеното от него нарушение. По повод доводите на жалбоподателя съдът е посочил, че дори да се приеме, че посочената в заповедта правна квалификация (по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения) е правилна, с Правилника за вътрешния трудов ред, съдържащ специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности (чл. 23, т. 8), е прието, че за кражба на имуществото на дружеството, работодателят може, но не е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 51, т. 8), т. е. не във всички случаи на кражба следва да се наложи това наказание, като е необходимо да се преценяват всички релевантни обстоятелства относно извършеното нарушение и да се наложи адекватно наказание. Правилно въззивният съд е приел, че предмет на делото е законосъобразността на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Също правилно съдът е приел, че деянието е извършено, противоправно е и сътавлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, като смекчаващите обстоятелства са, че работникът не е извършвал други нарушения на трудовата дисциплина и стойността на отнетото имущество е ниска, като последното не е единственият нито решаващият критерий при определянето на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Правилно съдът е установил също, че вътрешните правила, приети от работодателя позволяват извършена кражба да не бъде наказана с най-тежкото дисциплинарно наказание. В нарушение на материалния закон обаче, съдът не е съобразил, че извършването на дисциплинарни нарушения, тяхното своевременно разкриване и налагането на дисциплинарни наказания за извършването им има значение за спазването на трудовата дисциплина от всички работещи в предприятието. Когато в предприятието са установени порочни практики: кражби на определен вид имущество, разхищение на определени стоки и материали, неползване на следства за лична защита, неспазване на определени правила за охрана труда и др. под., които увреждат в значителна степен интереса на работодателя, а и този на работниците; и работодателят е взел нарочни технически, организационни други мерки за своевременно разкриване и наказване на нарушенията, извършването на дори не толкова тежко нарушение компрометира приетите мерки (които нерядко са ангажирали значителен и не само финансов ресурс) и по този начин засяга в много по-голяма степен интереса на работодателя. В този случай работодателят е засегнат не само от прякото финансово изражение на отделното увреждане, но в много по-голяма степен от компрометирането на предприетите мерки и възможността да се създаде атмосфера на незачитане на мерките и на безнаказаност. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - разгледан от касационната инстанция. Предявените искове са за законосъобразността на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. По делото е установено, че на 2.03.2016 г. към 19.00 часа при напускане на територията на дружеството през главния портал, при проверка на ръчния багаж на ищеца от служители на наетата от работодателя охранителна фирма е установено наличие на 3 пластмасови бутилки, съдържащи 5 л дизелово гориво. При проверката ищецът не е дал обяснения по случая, а впоследствие в дадените писмени обяснения пред работодателя е признал, че е извършил нарушението, но взетото гориво е от филтъра на машина и е замърсено, поради което е възнамерявал да го ползва за измиване на части от своя автомобил, който работи с бензин и газ. От заключението на изслушаната техническа експертиза е установено, че горивото е чисто, а източването не е регистрирано от G. -системата, въпреки че тя отчита нивото на горивото в резервоара. Такова количество гориво не може да бъда взето от филтъра, но съществуват други способи за източване, които да не бъдат отчетени. Видно от изложеното извършеното нарушение е тежко при превес на отекчаващите пред смекчаващите обстоятелства: смекчаващи са че работникът не е извършвал други нарушения на трудовата дисциплина и стойността на отнетото имущество е ниска, а отекчаващите, че горивото не е взето по посочения в писмените обяснения начин, а по друг начин, които не се отчита от системата, както и че отнетото гориво не е замърсено, т. е. изразеното в писмените обяснения съжаление за стореното не е искрено. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовия договор с ищеца, като му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, което съответства на тежестта на извършеното нарушение. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а също и искът за възстановяване на предишната работа. При този изход на делото на ответника [фирма] следва да бъде присъдена сумата 315 лева разноски по делото за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение