Решение № 15267 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2016 г.

Решение № 15267 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. О. "Местни данъци и такси" при община С. З. срещу решение № 199/14.07.2016 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 483/2015 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи за неправилна преценката на съда досежно приложението на чл. 133 и следв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Досежно констатацията за недеклариран от жалбоподателката имот, навежда твърдения за допусната явна фактическа грешка в декларативен акт, по силата на който не възниквало задължението за плащане на местни данъци и такси. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на С. Ж. Т. срещу Решение № 8460/22.10.2015 г. на Н. О. "Местни данъци и такси" при община С. З. в оспорената част. Ответникът по касационната жалба, релевира възражения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод за допустимост при спазване на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав прави следните изводи: Производството пред Административен съд гр. С. Загора е образувано по жалба на община С. З. срещу решение № 8460/22.10.2015 г. на Н. О. "Местни данъци и такси", община С. З.. В жалбата е посочено, че касае частта от решението, която е неблагоприятна за жалбоподателката. С протоколно определение от 28.06.2016 г. Административен съд гр. С. Загора е прекратил производството по делото поради оттегляне на решение № 8460/22.10.2015 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси", община С. З. с решение № 16235/01.02.2016 г. на същия орган. Определението е отменено с определение № 5720/14.05.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 2705/2016 г., като съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при уточняване на предмета на спора. С обжалваното пред касационната инстанция решение № 199/14.07.2016 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 483/2015 г., съдът е отменил като незаконосъобразно решение № 8460/22.10.2015 г. на Н. О. "Местни данъци и такси", община С. З., в частта в която е възобновено производството по Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 8460/10.11.2011 г., потвърден е същият акт в частта за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2009 г. и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2007 - 2009 г. и е изменен в частта за ТБО и ДНИ за 2010 г., като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Предвид определение № 5720/14.05.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 2705/2016 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на спора. В този смисъл, съобразявайки акт на контролна съдебна инстанция, задължителен за него, същият съд е постановил допустимо решение. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно приложението на материалния закон: Предмет на оспорване пред АС С. З. е решение № 8460/22.10.2015 г. на Н. О. "Местни данъци и такси", община С. З., в частта в която същият е неблагоприятен за жалбоподателката Т.. Същият акт е издадена на основание чл. 99, т. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 155, ал. 2 ДОПК. П. А. съд гр. С. Загора е обосновал извод за незаконосъобразност на същия акт в оспорената част, за която Т. има правен интерес. Предвид данните по спора, и касационната инстанция констатира, че административният орган неправилно е приложил закона. За пълнота на изложеното от първоинстанционния съд, съставът на ВАС посочва: Контролът за законосъобразност върху административен акт - в случая АУЗД - по административен или по съдебен ред може да се реализира преди същият да е влязъл в сила и да е станал стабилен административен акт. Ако адресатът на акта не е упражнил правото си на жалба срещу този акт, той става стабилен административен акт. Стабилен административен акт може да бъде отменен или изменен по инициатива на органа или на заинтересовано лице единствено в рамките на извънредните способи за контрол. Ако административният акт не е бил обжалван по съдебен ред - това е редът на чл. 99 и следв. АПК; съответно чл. 133 - 134 ДОПК. Ако административният акт е бил обжалван по съдебен ред - това е редът на чл. 237 и чл. 245 АПК; и във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК- като във втория случай се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В конкретния случай, по така подадената от Т. жалба с вх. № 10 - 84-225/07.09.2015 г. се е произнесъл Н. О. "Местни данъци и такси" при община С. З. с акт с правно основание чл. 99, т. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 155, ал. 2 ДОПК. Касационната инстанция не споделя довода на касатора, че чл. 133 ДОПК е неприложим досежно АУЗД, тъй като разпоредбата говори за "ревизионен акт". Съдебната практика приема, че по реда на чл. 133 - 134 ДОПК могат да се изменят стабилни административни актове, установяващи данъчни задължения, в това число - ревизионни актове, АУЗД и актове за прихващане или възстановяване на данъчни задължения. Изводът се прави въз основа на характера на тези актове, установяващи задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски и необходимостта от прилагане на един ред и правопорядък по отношение на факти и обстоятелства, касаещи една правна сфера. Посочените от касатора разяснения на НАП не са нормативен акт и не обвързват съда. Отделен въпрос е този, че ДОПК за неуредените случаи препраща към АПК. В случая обаче според касационната инстанция порокът на обжалваното решение основно касае недопустимото смесване от страна на административния орган на два несъвместими процесуални способа за контрол. Органът е реализирал едновременно или в непосредствена последователност два несъвместими реда за контрол върху АУЗД - контрол за законосъобразност върху АУЗД като решаващ орган и извънреден контрол на стабилен административен акт. Следва да се обърне внимание, че правомощията на органа в рамките на чл. 133 - 134 ДОПК /съответно чл. 99 и следв. АПК/ са различни от тези по чл. 155, ал. 2 ДОПК. Вторите са в рамките на задължителния административен контрол върху невлязъл в сила АУЗД, а първите са в рамките на извънредния способ за контрол върху стабилни АУЗД. В този смисъл, ако правомощията на решаващия орган по чл. 155, ал. 2 ДОПК са да потвърди, отмени или измени акта; в рамките на извънредното производство те не се покриват с тези по чл. 155, ал. 2 ДОПК. В производството по възобновяване на първо място органът следва да извърши преценка за допустимост на искането. При недопустимо искане - направено от ненадлежна страна, или извън предвидените за това срокове, които са преклузивни, или при липса на основания за възобновяване, които са изчерпателно изброени, органът с нарочен акт следва да откаже да допусне възобновяване на производството по издаване на АУЗД. Отказът да се допусне възобновяване подлежи на обжалване с частна жалба, по която съдът се произнася с определение в рамките на едноинстанционно производство. Производството по АУЗД се възобновява, само ако органът приеме, че искането е допустимо. При основателно искане, органът в хипотеза на чл. 99 и следв. АПК отменя акта, издаден при някой от нормативно изброените пороци, като вместо него може да издаде нов административен акт или изменя така издадения акт в посочените хипотези на чл. 133 - чл. 134 ДОПК. Издаденият нов акт или измененият такъв подлежат на самостоятелно оспорване. В рамките на извънредното производството органът няма правомощие да се произнесе с диспозитив на акта "потвърждавам", тъй като той не осъществява контрол като решаващ орган по чл. 152 и следв. ДОПК. В рамките на производството по възобновяване на АУЗД, правомощията на компетентния орган са да откаже да допусне възобновяване на производството по издаване на АУЗД или да отхвърли искането за възобновяване. АУЗД се потвърждава от решаващия орган в рамките на контрола по чл. 152 и следв. ДОПК. Волеизявлението на началника на Отдел "МДТ" при община Б., в производството по извънреден способ за контрол, с което потвърждава АУЗД противоречи на закона, доколкото последният орган няма компетентност да осъществява контрол по административен ред върху влязъл в сила и станал стабилен акт. Проверката в рамките на извънредния контрол е за наличието на изчерпателно изброените основания за възобновяване на производството, като при обоснована липса на такива може да се направи извод за недопустимост или неоснователност на искането за възобновяване на производството, но не и за законосъобразност/незаконосъобразност на вече стабилния административен акт. На следващо място, по делото има данни и за акт на органа, с който оставя без разглеждане същата жалба на Т., инициирала извънредния способ за контрол, с който тя се оставя без разглеждане като просрочена. Според касационната инстанция, смесването на компетенции на органа и паралелното или последователно във времето прилагане на два несъвместими способа за контрол върху административен акт, обосновава извод за неяснота на волята, основание за отмяна на обжалваното решение. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Досежно претенциите на ответника по касационната жалба за разноски по делото, както и предвид възражението в касационната жалба за липса на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. от С. Т. пред първата инстанция, касационната инстанция приема следното: Пред първата инстанция Т. представя пълномощно - л. 6 по делото, видно от което сумата от 300 лв. е отбелязана като платена от нея на адв. Н. за жалба срещу процесното решение на началник Отдел "МДТ" община С. З., поради което и правно Административен съд гр. С. Загора е присъдил разноски по делото в този размер. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие за сумата от 1000 лв., които обаче са предвидени за плащане в 30- дневен срок без данни дали, кога и как са действително платени. Предвид липсата на доказателства за заплащане на тази сума, искането за присъждане й като разноски пред касационната инстанция се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд