Решение № 570 от 17.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1908/2013 г.

Решение № 570 от 17.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1908/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано по касационни жалби на поверениците на частните обвинители М. М. К., А. Ш. К. и А. П. К. против решение № 266 от 08.07.2013 г. по внохд № 565/2013 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението в частта за наказанието е неправилно. Намалената санкция не кореспондира с обществената опасност на деянието и дееца и не може да постигне целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. С тези аргументи се настоява за отмяна на решението и ново разглеждане на делото Прокурорът пледира в подкрепа на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският градски съд, наказателно отделение, 10 състав, с присъда от 08.04.2013 г. по нохд № 1195/2013 г. признал подсъдимия В. В. Ч. за виновен и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, чл. 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а на основание чл. 343г от НК - на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 266/13 от 08.07.2013 г. по внохд № 565/2013 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанията лишаване от свобода и лишване от право да управлява моторно превозно средство от една година на девет месеца. Жалбите срещу въззивния акт са основателни на различно от посоченото в тях основание. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, относимо към абсолютните предпоставки за отмяна на постановеното решение. Обосновката на обжалвания съдебен акт съдържа противоречия, съпоставими с липса на мотиви, поради което за настоящата инстанция е невъзможно да извърши проверка по релевираното оплакване за явна несправедливост на наказанието. Второстепенният съд, на стр. 3 от решението, заявява, че: 1."наказанието, определено по чл. 58а и чл. 66, ал. 1 от НК е правилно определено" и 2. "неговият /на наказанието-б. а./ размер е бил завишен", след което формулира извод, че "наказанието следва да бъде намалено с три месеца. " В диспозитива на решението е записано недвусмислено, че двете наказания са намалени от една година на девет месеца. Въззвният съд не е отчел, че лишаването от свобода е наложено по реда на чл. 58а от НК, т. е. съдът най-напред би следвало да определи наказанието и след това да го намали с една трета. Точно така постъпил първоинстанционният съд - индивидуализирал санкцията лишаване от свобода, след което, по силата на чл. 58а от НК, я намалил с една трета от една година и шест месеца на една година. Въззивният съд в мотивите си излага съображения за несъответствие на обема наказателна принуда на смекчаващите отговорността обстоятелства и оттам извежда необходимост за намаляване на лишаването от свобода с три месеца, от което следва, че намира за адекватна санкция от една година и три месеца / една година и шест месеца минус три месеца/. След редукция с една трета тя би се свела до десет месеца лишаване от свобода, а не до девет, както е отразено в диспозитива на решението. При наказание девет месеца лишаване от свобода, както е посочено в диспозитива на решението, т. е. след редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК, санкцията би следвало да бъде една година, един месец и половина т. е. намалението е четири месеца и половина, а не три месеца. В крайна сметка въззивното решение не дава отговор с колко е намалена определената от първата инстанция санкция, а това осуетява касационната проверка за справедливост на наказанието. Корелационните връзки между лишаването от свобода и лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК разпростират горните разсъждения и върху постановеното наказание на основание чл. 343г от НК. По изложените аргументи решението на Софийския апелативен съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, при което да се отстрани посоченото процесуално нарушение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,