Решение № 12822 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Еленова и на Д. П. Д., [ЕГН], чрез адв. Грудов, против Решение 4607/07.05.2024 г., постановено по адм. дело 15/2024 г. по описа на Административен съд - Варна в съответната отменителна и отхвърлителна част. Съдебното производство е на етап втора касация, след като с Решение 13034/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 5982/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение 629/04.05.2023 г., постановено по адм. дело 2182/2022 г. по описа на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) по отношение на установените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 157 лв. и за 2016 г. в размер на 814 лв. Не споделя съдебните мотиви, според които по делото не са представени оригинали на пощенски преводи, разходни касови ордери и не е извършен преглед и визуално изследване на подписа върху положените документи. В тази насока се позовава на резултатите от допуснатата комплексна компютърно-счетоводна експертиза по делото. Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса за касационното производство. Ответникът Д. П., чрез адв. Грудов, оспорва касационната жалба на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 17.06.2024 г. Касаторът Д. П., обжалва решението в отхвърлителната му част по отношение на установените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл.чл. 122-124 ДОПК, както и във връзка с получените финансови средства от Веве Трейд ЕООД, Явер ЕООД и Латер ЕООД. Поддържа, че събраните доказателства не са достатъчни за целите на подоходното облагане. На следващо място посочва, че част от средствата са платени с основание дивидент и в действителност представляват разпределение на ликвидационен дял от имуществото на трите дружества. Отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и на РА в обжалваната част. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Еленова, я оспорва като неоснователна по аргументи в писмена молба/становище по хода от 01.11.2024 г. Формулирано е искане при постановяване на окончателното решение да бъде преразгледан въпросът за присъдените разноски от АС Варна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни по делото срещу съответната неблагоприятна за всяка от тях част от първоинстанционния съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-03000321005275-091-001/30.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 146/19.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. Д. са установени допълнителни задължения по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 157 лв. и лихви за просрочие в размер на 96,74 лв., за 2016 г. в размер на 814 лв. и лихви в размер на 419,24 лв., за 2018 г. в размер на 13 102 лв. и лихви в размер на 4 098,34 лв. Фактическите установявания на съда при повторното разглеждане на делото обобщават процесуалните действия на органите по приходите и изяснените обстоятелства при ревизията на Д. Д., възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03000321005275-020-001/15.09.2021 г. След анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. На ревизираното лице е бил връчено уведомление по чл. 17 ДОПК, с което е информирано за протичането на производството по особения ред на чл. 122 - чл. 124 ДОПК. Предложенията за установяване на допълнителните задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-0300321005275-092-001/28.03.2022 г. В първоинстанционното решение са отбелязани последователно свидетелските показания на В. З. и приобщените експертни заключения при предходното разглеждане на делото - комплексна компютърно-счетоводна експертиза (ККСЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Показанията на св. З. касаят отношенията с жалбоподателя по повод покупко-продажбата на дружествените дялове във Веве Трейд ЕООД, Явер ЕООД и Латер ЕООД, предадената ѝ документация, както и че е собственик на 32 фирми, като не е развивала дейност с никоя от тях. В с.з. на 08.04.2024 г. вещите лица Д. и К. са заявили, че поддържат изготвените заключения. В рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че ревизионното производство е било възложено от компетентен орган, изрично определен в Заповед Д-1675/27.08.2021 г. Процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при липса на пороци, водещи до неговата нищожност. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са издадени под формата на електронни документи и подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Крайното заключение за частична незаконосъобразност на РА по същество е обосновано от първоинстанционния съд с оглед на разпоредбите на чл. 122 и сл. ДОПК и оценката на доказателствения материал по делото, включващ резултатите от експертната проверка на данните от Еконт Експрес ООД. Административният съд е отменил РА по отношение на определените данъчни задължения за 2015 г. и 2016 г., тъй като приложените данни и таблици на технически носители не представляват електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. Непредставянето на оспорените от жалбоподателя документи в оригинал води до изключването на техните електронни образи според правилото на чл. 183, ал. 1, изр. последно ГПК. Направеният извод не преклудира възможността на органите по приходите да установят релевантния за целите на данъчното облагане факт. Съвкупната преценка на твърденията и ангажираните доказателства в тази насока не водят до противоположен извод. За да отхвърли жалбата срещу РА в останалата част, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са основателни по отношение на определените задължения за данък за 2018 г. В тази връзка жалбоподателят е изтеглил в брой парични средства от банковите сметки на Веве Трейд ЕООД, Явер ЕООД и Латер ЕООД в общ размер на 103 490 лв. и не е установил внасянето на изтеглените суми в касата на дружествата и тяхното използване в търговската дейност. Решаващият съд не е кредитирал твърденията за изплащане на дивидент посредством преводите от банковите сметки на дружествата по личната сметка на жалбоподателя при Първа инвестиционна банка АД. Съгласно изложените мотиви, предвид краткия срок, в който задълженото лице е собственик на дружествените дялове и останалите факти по делото, законосъобразно органите по приходите са приели, че сумите представляват облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, които не са декларирани чрез подаване на ГДД по реда на чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г. Обжалваното решение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото от първостепенния съд са спазени указанията на ВАС, дадени в Решение 13034/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 5982/2023 г. по описа на ВАС, за преценка и излагане на правни мотиви по всички релевантни факти и възражения за разрешаването на спора. В тази насока съдът е отделил надлежно спорните въпроси от безспорните и е обсъдил сочените с РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията за периодите 2015 г., 2016 г. и 2018 г., твърденията за получени от ревизираното лице суми в размер на 1 578,50 лв. и 8 139,50 лв. от продажби чрез куриерски дружества, във връзка с изтеглените парични средства в размер на 103 490 лв. от банковите сметки на търговските дружества и преводите с основание дивидент по личната сметка на жалбоподателя. С оглед на горното настоящата касационна инстанция приема, че не са допуснати наведените с касационните жалби пороци. Съображенията на страните и ангажираните доказателства в хода на съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Решаващият съд е обосновал крайното заключение за незаконосъобразност на процесния РА по отношение на установените задължения за 2015 г. и 2016 г. и съответно, за неоснователност на оспорването в останалата част, предмет на касационен контрол. По касационната жалба на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото не е спорно, че при издаването на РА органите по приходите са се позовали на изисканите документи от трето за производството лице. Представеното копие на Договор за комисионни за оборот от 13.04.2010 г. и информацията от Еконт Експрес ООД на магнитен носител, не установява тезата на касатора. Събраните данни за осъществени куриерски продажби от Д. Д. през 2015 г. и 2016 г. не могат да компенсират липсата на документи за изпращането/получаването на стоки и дължимите парични суми за продажбите. Справките от софтуерното приложение Контеса Мария за следене и отчитане на куриерските услуги, независимо от тяхното име и функции, нямат характер на първичен счетоводен документ, тъй като съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, на която се позовава касаторът, придава доказателствена сила на редовно водените търговски книги и записванията в тях, но в отношенията между търговци за установяване на търговски сделки. Изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената стойност на получената информация и снимков материал от Еконт Експрес ООД в случая са последователни и правилни. Касационните доводи не могат да бъдат споделени единствено с оглед на отговорите на вещите лица по ККСЕ. Първостепенният съд е изпълнил задължението по чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК и не е възприел безкритично заключението на вещите лица, а е извършил съвкупна оценка заедно с останалите доказателства по делото. По касационната жалба на Д. Д.: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оплакванията на касатора са изцяло необосновани и взаимоизключващи се. Аргументите във връзка с установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. касаят произхода на сумите и факта, че по делото отсъстват първични документи за извършени продажби от Веве Трейд ЕООД, Явер ЕООД и Латер ЕООД чрез Еконт Експрес ООД. Паралелно с това, не се отрича изтеглянето на сумите в брой от разплащателните сметки на дружествата (41 010 лв. от сметка на Веве Трейд ЕООД, 21 300 лв. от сметка на Явер ЕООД и 41 180 лв. от сметка на Латер ЕООД). На трето място се твърди, че недекларираните в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ доходи са възстановени от жалбоподателя с квитанции към ПКО и впоследствие предадени на В. З. при покупко-продажбата на дружествените дялове. При това положение правилно решаващият съд е отхвърлил доводите, предвид безспорните факти по делото. Изводите на вещото лице по ССЕ се основават само на ПКО, които не са представени при ревизията, а проверка в счетоводството на дружествата не е извършена. В този контекст при ревизията на Д. Д. с обхват на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., органите по приходите са установили безспорно основанията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за нейното провеждане. Ирелевантно при преценката за дължимостта на данъка е обстоятелството, че посоченото основание за извършените преводи по лична банкова сметка на ревизираното лице, съответно на 9 310 лв., 9 025 лв. и 9 196 лв., е дивидент. Релевантен за подоходното облагане в случая е моментът на получаване на дохода от физическото лице, който е настъпил със заверяването на сметката на получателя - при безналично плащане по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до частична отмяна на процесния РА. С оглед на материалния интерес по делото и съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата, в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 790,49 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение за касационната на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и държавна такса за касационно обжалване в размер на 11,90 лв. На Д. Д. се дължат разноски в общ размер на 98,35 лв., при съобразяване на доказателствата за платено адвокатско възнаграждение и внесена ДТ за касационно обжалване в размер на 137,60 лв. По компенсация Д. Д. следва да бъде осъден да плати разноски на НАП в размер на 1 692,14 лв. Възраженията на процесуалния представител на ДД ОДОП Варна в неприсъствената молба по хода от 01.11.2024 г. по отношение на присъдените разноски от административния съд също следва да бъдат отхвърлени. Касационната инстанция не следва да санира процесуалния пропуск на страната да иска изменение на решението в частта на разноските по надлежния ред. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,