Решение № 15986 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2017 г.

Решение № 15986 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Х. А. от гр. гр. С., представлявана от адв. Д. Матева, срещу решение № 7549 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 4374/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2-628/22.03.2016 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА, Комисията/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-628/22.03.2016 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на В. А. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател В. А., не се явява лично. Представлява се от адв. Матева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Табакова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу Решение № 2-628/22.03.2016 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на В. А. към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството й на секретен сътрудник - агент с псевдонима "А. Х." на основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. В. А. е лице, което е било в периода 25.01.1995 г. - 12.06.1996 г. чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на "Плама" ЕАД, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити към "Централна кооперативна банка", поради което Комисията била компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картони обр. 4 и обр. 6, съставени на името на В. А., съдържащи данни за лицето, датата на вербуването й - 1.06.1983 г., името и длъжността на вербовчика - Г. Иванов, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонимът й "А. Х.", както и Протокол № 73/3.05.1990 г. за унищожаване на досиета на СС, сред които е и личното дело на Ахундова с рег. № 66115. Съдът е приел, че решението, с което е обявена принадлежност на жалбоподателката съответства и на материалния закон - чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочено е, че за установяването на принадлежност не се изисква лицето фактически да е осъществявало дейност като секретен сътрудник. По силата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява само въз основа на документите, предвидени в тази разпоредба. Според АССГ, административният орган не разполага със законови правомощия да обсъжда въпроса извършвана ли е в действителност дейност от лицето като сътрудник или служител и едва след това да признае или отрече принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Този орган действа в условията на обвързана компетентност, като при наличие на някой от изброените в чл. 25, т. 3 документи е задължен да издаде решение с предписаното от чл. 29, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съдържание. Поради това за установяване на принадлежност по смисъла на специалния закон е достатъчно да се установи съществуването на документи и данни, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА във връзка с чл. 25, т. 3 от същия закон. Съдът, отчитайки, че в конкретния случай принадлежността към ДС е установена въз основа на рег. дневник, картон обр. 4 и обр. 6, протокол № 73/1990 г. с предложение за унищожаване на лично дело № Iа-29842 и работно дело Iр-15582, както и че по делото, с оглед доказателствената тежест, не са били ангажирани доказателства, които да опровергаят представените от ответника по преписката такива, съответстващи на изискуемите по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, е заключил, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел показанията на св. Петров за обективни и непротиворечиви, но опровергани относно твърденията за неустановяване на данни за принадлежността на Ахундова към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА от другите, приети по делото писмени доказателства - рег. дневник, картон обр. 4 и обр. 6, протокол № 73/1990 г. с предложение за унищожаване на лично дело № Iа-29842 и работно дело Iр-15582. Съдебното решение на АССГ е неправилно по следните съображения: Видно от представения по делото Протокол № 12/22.03.2016 г. на Комисията, предложението на председателя е да се гласува "да се обяви за пети път установената и обявена принадлежност към бившите служи на ДС на В. Х. А., в качеството й на чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на фирма длъжник "Плама" ЕАД ("Плама" АД по бюлетин)". Това предложение е гласувано от Комисията, като със седем гласа "ЗА" Комисията обявява за пети път установената и обявена принадлежност към бившите служи на ДС на В. Х. А., в качеството й на чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на фирма длъжник "Плама" ЕАД ("Плама" АД по бюлетин)". Както в Протокол № 12/22.03.2016 г., така и в самото решение № 2-628/22.03.2016 г., Комисията посочва, че В. А. е с обявена принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА по силата на предходни: Решение № 2-89/17.10.2012 г., Решение № 2-168/17.04.2013 г., Решение № 2-185/29.05.2013 г. и Решение № 2-243/9.10.2013 г. С цитираните по-горе решения, представени по делото като елемент от административната преписка по издаване на процесния административен акт, принадлежността на Ахундова към органите по чл. 1 от Закона е установена въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербуваната - секретен сътрудник - агент с псевдоним "А. Х.". Действително, и четирите предходни решения на Комисията са постановени при обследване на В. А. в други нейни качества по чл. 3 от Закона - в качеството й на началник управление от 8.02.1993 г. - 4.06.1996 г. в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и в качеството й на чл. на Съвета на директорите на "Плама АД" - гр. П. - фирма-длъжник към "Балканбанк", към "Минералбанк" и към "Обединена българска банка". Неправилно обаче административният съд е приел, че при обследване на В. А. в друго нейно качество по смисъла на чл. 3 от Закона /а още по-малко в същото качество - чл. на СД на "Плама" АД, но като фирма-длъжник към друга банка -в случая"Централна кооперативна банка"/, Комисията е имала материалноправното правомощие да се произнесе отново по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, след като вече е установила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество - секретен сътрудник -агент с псевдоним "А. Х.". Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона -когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Доколкото конкретният случай не е такъв - т. е. при вече установената принадлежност на В. А. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в едно и също качество на сътрудничество - секретен сътрудник - агент "А. Х." и на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е установена принадлежността на Ахундова към тези органи и с процесното решение, Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с поредно решение, обявяваващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като такова. Вместо него настоящият състав на ВАС следва да постанови друго такова, с което да обяви нищожността на решение № 2-628/22.03.2016 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,