Решение № 11695 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4029/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. А. Иванова, срещу решение 15/13.02.2023 г., постановено по адм. дело 372/2022 г. по описа на Административен съд-Шумен, с което е отменено негово решение 01-800/3485/22.11.2021 г. за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Никола Козлево, представлявана от кмета Е. Реджеб, чрез процесуалния му представител адв. В. Кънчева, в писмен отговор и допълнително депозирано по делото писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено, след като с Решение 11349 от 08.12.2022г. по адм.д. 5467/22г. е отменено Решение 35 от 24.03.2022г. по адм.д. 29/2022г. по описа на Административен съд- Шумен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените указания в мотивите на акта. Видно от мотивите на отменителното решение, ВАС е дал указания на първостепенния съд при новото разглеждане да отговори и на следните въпроси налице ли е нарушение, от какъв характер, каква е приложимостта на относимите нормите досежно размера на наложената санкция, както и дали е налице изтекла давност относно наказуемостта на установеното нарушение. Производството пред административния съд, е образувано по жалбата на Община Никола Козлево срещу решение 01-0800/3485/22.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗЕСУСИФ, по настоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, заглавие изм. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, чл. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ и чл. 39, ал. 6 от Наредба 24/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Обновяване и развитие на населените места от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., на горепосочената община е наложена финансова корекция в размер на 15% от стойността на финансовата помощ в размер на 684 664.14 лв. с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи по проект: Реконструкция и рехабилитация на централен площад с парк [населено място] и централен площад [населено място], Община Козлево и избран изпълнител ДЗЗД Енерджи строй проект Н, за изпълнение на одобрен проект по договор 27/322/00116/23.10.2009 г. за предоставяне на БФП, сключен между ДФЗ и Община Никола Козлево. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, в това число договора за възлагане на обществената поръчка с гореописания предмет и удостоверение / 5/14.09.2011 г./ за въвеждане на обекта по договора, в експлоатация. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административният съд е приел за установена относимата към спора фактическа обстановка, за което в решението си изложил подробни и обусловени от данните по делото мотиви. Доколкото същата се възприема изцяло от касационната инстанция и не е спорна между страните, предвид наведените от тях възражения, съставът счита за ненужно възпроизвеждането й в мотивите на настоящото решение. Още повече при отчитане на възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, и че поставеният за разглеждане спор е изцяло правен, като се свежда, предвид конкретно формулираното в касационната жалба оплакване на касатора, до това дали приложение спрямо установените от първата инстанция факти следва да намери разпоредбата на чл. 3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/ или посоченият регламент е неприложим в разглеждания случай. Поради това, а и за целите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, в настоящото решение е достатъчно накратко да се посочи, че финансовата корекция е наложена във връзка с установени от административния орган нарушения при възлагането на обществената поръчка с горепосочения предмет, след предоставена възможност на Община Никола Козлево, с писмо с изх. 01-0800/3485/26.11.2020 г. на ДФЗ за откриване на производството по налагане на финансова корекция, да представи възражения и представянето на такива. Следва да се отбележи също, че между страните не се спори, а и се установява от данните по делото, че договорът за възлагане на обществената поръчка, във връзка, който именно е наложена финансовата корекция, е сключен на 25.05.2011 г., в изпълнение на одобрен проект по договор 27/322/00116/23.10.2009 г. за предоставяне на БФП, подписан между ДФЗ и Община Никола Козлево, и че изпълнението му е приключило на 14.09.2011 г., на която датата е издадено удостоверение за въвеждане на обекта /по договора за обществена поръчка/ в експлоатация. С обжалваното решение, предвид установените по делото правнозначими факти, административният съд е приел, че актът за налагане на финансова корекция е издаден след изтичане на четиригодишния срок, предвиден в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, както и след изтичането на двукратния на този срок, по същество абсолютен давностен срок, посочен съответно в чл. 3, § 1, ал. 4 от същия регламент. Така мотивиран, първоинстанционният съд постановил атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отменил поради изтекла погасителна давност решението за налагане на финансова корекция и осъдил ДФЗ, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК, да заплати на Община Никола Козлево разноски по делото в общ размер на 16 671.6 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице изтъкнатите в касационната жалба пороци на постановения съдебен акт, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна. Правните изводи на административния съд са обусловени от данните по делото, въз основа на събраните доказателства, спрямо които релевантните норми са издирени, тълкувани и приложени правилно. При безспорната установеност по делото, че процесната финансова корекция е наложена от заместник изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с твърдени нарушения при възлагането на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи по проект: Реконструкция и рехабилитация на централен площад с парк [населено място] и централен площад [населено място], Община Козлево, сключеният на 25.05.2011 договор за възлагането, на която е приключил действието си на 14.09.2011 г., обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд, че финансовата корекция е наложена след изтичането на погасителната давност /в това число абсолютна/ по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба срокът за давност е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, а според чл. 3, § 1, ал. 2 от същия регламент в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 21.12.2011 г. по дело С-465/2010 г., когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на финансовата помощ сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, като това е денят, в който нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Задължителното тълкуване на СЕС от цитираното заключение по дело С-465/2010 г. е възприето и трайно застъпено в практиката на Върховния административен съд, в която последователно и безпротиворечиво се приема, че при налагане на финансови корекции поради твърдени нарушения на правилата за възлагане на обществените поръчки, по сключени договори в изпълнение на одобрени проекти в рамките на ПРСР, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, началото на четиригодишния давностен срок, от който започва да тече предвидената в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 погасителна давност, е моментът на приключване на изпълнението на неправомерно сключения договор за възлагане на обществената поръчка /в този смисъл са решение 348/12.01.2023 г. по адм. дело 4752/2022 г., решение 9636/31.10.2022 г. по адм. дело 5209/2022 г., решение 10355/16.11.2022 г. по адм. дело 2831/2022 г., решение 11238/07.12.2022 г. по адм. дело 3504/2022 г., решение 9494/26.10.2022 г. по адм. дело 7506/2022 г., решение 7066/13.07.2022 г. по адм. дело 3506/2022 г., решение 10800/11.07.2019 г. по адм. дело 8520/2018 г., решение 1108/23.01.2020 г. по адм. дело 1814/2019 г. и др./. В разглеждания случай договорът, сключен на 25.05.2011 г. между Община Никола Козлево и ДЗЗД Енерджи строй проект Н за възлагане на обществената поръчка, е приключил действието си на 14.09.2011 г. /предвид издаденото на тази датата удостоверение за въвеждането на обекта в експлоатация/ и от тази дата е започнал да тече предвиденият в Регламент 2988/95 давностен срок от 4 години, който е изтекъл на 14.09.2015 г., съответно абсолютният давностен срок по чл. 3, § 1, ал. 4 от регламента, който е изтекъл на 14.09.2019 г. Следователно, налагането на финансова корекция, след откриване на производството за това едва на 26.11.2020 г. и издаването на акта за финансова корекция на 22.11.2021 г., а именно след изтичането на предвидените в чл. 3, § 1, ал. 1 и ал. 4 от Регламент /ЕО/ 2988/95 давностни срокове, влече материалната незаконосъобразност на издаденото от заместник изпълнителния директор на ДФЗ решение за нейното налагане, а оттам и извод за правилност на мотивите на административния съд за незаконосъобразност на акта поради изтекла погасителна давност, обусловили като краен резултат неговата отмяна. Пространните оплаквания на касатора в противоположния смисъл, съставът преценява като неоснователни, в това число и досежно основното релевирано от него възражение за неприложимост в случая на Регламент 2988/95. Според § 39 от Преамбюла на Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, държавите членки следва да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на бенефициерите, като за тази цел следва да се прилага Регламент 2988/95. По изложените съображения и по споделените от касационната инстанция мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което, при липсата на установени други негови пороци, съставляващи основания по чл. 209 от АПК, налага оставянето му в сила. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а своевременно отправеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, по приложен списък, - основателно. Поради това и липсата на своевременно заявено от касатора възражение за прекомерността им, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Община Никола Козлево сумата от 8 650 лв., представляваща разноски за платено от тази община възнаграждение на един адвокат за процесуална защита и съдействие в производството по настоящото дело, в установен от съда размер съобразно представените за реалното му изплащане доказателства /договор и платежно нареждане./ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,