Решение № 15342 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2011 г.

Решение № 15342 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова и на началника на Митница Югозападна, чрез юрк. П. Бухлева, срещу решение № 724/13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 172/2010 г. по описа на Благоевградския административен съд. "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова, обжалва решението на съда в отхвърлената част на жалбата срещу решението на митническия орган № 1000-0125/23.11.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в голямата си част представлява повторение на първоинстанционната жалба срещу индивидуалния административен акт на митническия орган - началника на Митница - Кулата, чийто правоприемник е Митница - Югозападна. Твърди, че неправилно съдът е приел, че митническото решение е мотивирано, а със съдебното решение са се въвеждали нови фактически основания, като това, според касатора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания за неправилност на решението и в частта, в която съдът е възприел изводите на вещите лица относно издадените кредитни известия. Иска се и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба началникът на Митница Югозападна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Началникът на Митница - Югозападна обжалва съдебното решение в частта, в която е отменено решение № 1000-0125/23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата с правоприемник касатора за размера над 320.25 лв., представляващи ДДС, ведно със законната лихва върху сумата над 320.25 лв., считано от датата на възникване на митническото задължения. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Неправилно според касатора съдът се е позовал на заключението на тройната експертиза. Излага доводи, че митническото решение е издадено изцяло въз основа на констатации, отразени в докладна записка № 98/12 от 21.08.2008 г. на дирекция "Последващ контрол", като е извършена проверка в рамките на този контрол по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД. Ответникът по тази касационна жалба "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Пред Благоевградския административен съд "Сенсо Мода" ЕООД е обжалвал посоченото решение на началника на Митница - Кулата, с което е определен нов размер на дължими държавни вземания по ЕАД № 07BG005400Н0031505/Н-3150/20070910 с получател - търговското дружество в размер на 18 882.73 лева, от които мито -18 070.12 лева и ДДС - 812.61 лева, като е определено търговското дружество да внесе сумата от 812.61 лева, представляващи дължимите суми за ДДС по вноса, определени в Приложения № 6 и 7 към Докладна записка на Директора на Дирекция "Последващ контрол" на Агенция Митници, заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, съгласно чл. 232 от Регламент 2913/92 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и към 23.11.2009 г. възлизаща на 253.85 лева. ` Първоинстанционният съд е приел, че с горепосоченият ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е внесло от Македония дамски блузи от синтетика - 7819 бр. и дамски ризи от памук - 7232бр. при допуснат митнически режим свободно обръщение и крайна употреба, предмет на освободени от ДДС доставки, тъй като след вноса им от Македония те са въведени в държава-членка на ЕС. По отношение на констатациите на административния орган по т. 1.1.2 съдът е приел, че жалбата е частично основателна. Установил е, че в част от КИ като основание за издаването им е посочено "липси етикети", "различни дефекти", като по делото липсват доказателства за разваляне на доставката. От заключението на тройната експертиза, а и съпоставяйки кредитните известия с приложените по делото фактури съдът е констатирал, че с издаване на КИ се намалява количеството на част от стоките предмет на износните фактури, поради което е приел, че с издаването им се разваля доставката по отношение на посочените в тях стоки. Прието е, че в този случай не е налице първия изискуем се от чл. 45 от ППЗДДС документ, не е налице вътреобщностна доставка по смисъла на закона и на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната в случая - от "Сенсо Мода" ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. Според съда възраженията за редовността на кредитните известия не променят изводите за тяхната относимост към посочените фактури. Задължението за издаването им в съответствие с чл. 115, ал. 4 от ЗДДС е на дружеството и същото не може да черпи права от неизпълнение на законовите изисквания. По отношение на част от стоката, предмет на КИ, при която вещите лица са установили, че е налице намаление на данъчната основа и тази, при която е установено, че не фигурира в издадените продажни фактури, съдът е посочил, че ДДС не се дължи. В първия случай намалението на цената на стоката не означава, че сделката е развалена, поради което за тази стока е налице последваща ВОД. Във втория случай, в който издадените КИ не могат да се обвържат с процесния ВОД, също се приема, че е налице ВОД, която е освободена доставка по ДДС. В тази връзка съдът е възприел становището на тройната съдебно-икономическа експертиза (л. 440) и е приел, че дължимия ДДС по т. 1.1.2 от решението е 189.27 лева, вместо изчисления от административния орган 681.63 лева. По т. 1.1.3 от решението на митническия орган - съдът позовавайки се на заключението на единичната и тройната експертиза, че за 140 бр. стоки липсват издадени фактури и за тези стоки не е налице първия изискуем се от чл. 45 от ППЗДДС документ и на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. В тази връзка съдът е приел, че жалбата в тази част е неоснователна, тъй като изчисления съгласно тройната съдебно-икономическа експертиза размер на ДДС по т. 1.1.3 възлиза на 280.41 лева, т. е. повече от определения от административния орган размер на ДДС от 130.98 лева, относно 60бр. липсващи стоки. Предвид изложеното и в съответствие с приетата по делото тройна съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че "Сенсо Мода" ЕООД дължи ДДС по процесния внос в размер, както следва: 189.27 лева по т. 1.1.2. от решението и 130.98 лева по т. 1.1.3. или общо 320.25 лева, като е отменил решението относно задължението за ДДС над размера от 320.25 лева. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: С решение № 1000-0125/23.11.2008 г. - т. 1.1.2. митническия орган е определил нов размер на дължимите държавни вземания, а именно - ДДС в размер на 681.63 лева върху доставната стойност на стоки, доставени с Фактура № 50/07.09.2007 г., които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/ и като доказателство за продажбата към краен потребител са посочени фактури за продажби в приложената международна товарителница /ЧМР/ към ЕАД, но впоследствие са издадени кредитни известия в нарушение на чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС във вр. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. В обжалваното решение по отношение на констатациите на административния орган по т. 1.1.2 съдът е счел, че жалбата е частично основателна, като е приел, че дължимият ДДС по т. 1.1.2 от решението е 189.27 лева, вместо изчисления от административния орган, позовавайки се на заключението на тройната ССЕ, съобразно третия вариант на заключението на тройната експертиза. В тази си част решението е обжалвано и от двете страни, съответно от "Сенсо Мода" ЕООД в частта, в която е отхвърлена жалбата му за 189,27 лв. дължим ДДС и от митницата в частта, в която е отменено решението за дължим ДС в размер над 189,27 лв. до 681,63 лв. Жалбите са неоснователни в тази си част. С издаването на кредитни известия, с което се намалява количеството по доставката, т. е. се анулира продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, ДДС е дължимо от вносителя Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката Ч чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие, ДДС е дължимо от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Различно е положението относно КИ № 98, 19, 27 и 96. Същите са издадени не поради разваляне на доставките, а поради намаление на данъчната основа /редукция в цената поради дефекти, липса на етикети и др./. Това основание за издаването им е нормативно установено - чл. 115, ал. 3 ЗДДС. С издаването на тези КИ не се намалява количеството на доставката, не се анулира продажбата на тези стоки към крайния потребител в Германия, поради което ДДС не се дължи от вносителя. ДДС не се дължи и по КИ № 5, което впоследствие е анулирано, не е представено по делото, както и за проверка на вещите лица, т. е. не е доказано от административния орган фактическото основание за включването му в приложение № 6 към обжалвания акт, а оттам и за начисляване на ДДС върху него. Така направените изводи на АС са обосновани и законосъобразни. Предвид изложеното решението на АС по отношение на т. 1.1.2 от решението на митническия орган се явява правилно и следва да се остави в сила. ВАС намира за неоснователни и касационните жалби на страните относно установените задължения за ДДС по т. 1.1.3 от оспореното митническо решение. Необосновано е твърдението на касатора "Сенсо мода" ЕООД, че АС в тази част се е произнесъл извън предмета на спора, като е възприел констатациите изложени в ССЕ, а именно, че липсват документи по чл. 45,, т. 1 от ППЗДДС относно 140 бр. артикули, а в приложение № 7 от доклада митническия орган е посочил 60 бр. артикули с единична цена 5,55 евро. Следва да се отбележи, че съдът е констатирал, че изчисления съгласно тройната съдебно-икономическа експертиза размер на ДДС по т. 1.1.3 възлиза на 280.41 лева, т. е. повече от определения от административния орган размер на ДДС от 130.98 лева, с оглед на което е приел, че дължимият в случая ДДС е този определен в митническия акт. Чрез събраните писмени доказателства и експертното заключение е установено пълно наличието на липсващи документи за продажбата на 60 бр. стоки в държава -членка на общността. За тези стоки не са издадени документи за продажба и протокол за последваща вътреобщностна доставка, поради което данъкът /ДДС/ по вноса на същите стоки е изискуем от касатора като дружество-вносител на стоките. АС е направил обосновани и законосъобразни изводи. Решението в тази си част е правилно и също следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на двете касационни жалби не се присъждат разноски в касационната инстанция. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение