Решение № 7499 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Силора тур ЕООД, със седалище гр. Велики Преслав, чрез процесуалния му представител адв. И. Бобев, срещу решение 162/04.12.2023 г., постановено по адм. дело 144/2023 г. по описа на Административен съд-Шумен. В касационната жалба и депозирано на 30.05.2024 г. становище, имащо характер на писмени бележки, са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. С постъпила молба на 20.05.2024 г., касаторът прави искане за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по адм. дело 1122/2024 по описа на Върховния административен съд /ВАС/, петчленен състав на Втора колегия, по което /искане/ с протоколно определение от 21.05.2024 г. касационният съдебен състав обяви, че ще се произнесе с акта си по съществото на спора. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. Я. Кънчева, в писмена молба по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски за юрсконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на отправеното от касатора, искане за спиране на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Искането на касатора за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по адм. дело 1122/2024 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от Граждански процесуален кодекс /ГПС/ съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, като това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство, а оттам и обусловеността между два спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретни правоотношения /в този смисъл са тълкувателно решение 2/19.11.2014 г. по тълкувателно дело 2/2014 г., тълкувателно решение 8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело 8/2013 г. и тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълкувателно дело 1/2017 г., постановени от ВКС/. Изложеното, обсъдено в контекста на предмета на настоящото дело и на адм. дело 1122/2024 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия /за проверка относно наличието на основания по чл. 209 от АПК, на решение 11827/30.11.2023 г., постановено по адм. дело 2014/2023 г. по описа на ВАС, с което е отменена Наредба 30/ 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните /Наредба 30/11.08.2008 г.//, изключват възможността настоящият съдебен състав да приеме, че в случая е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за спиране на касационното производство. По аргумент от чл. 142, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от АПК, без правно значение относно произнасянето на касационния съдебен състав по настоящото дело е изходът от адм. дело 1122/2024 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. При липсата на обусловеност между двете дела, а оттам и на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, искането на касатора за спиране на касационното производство, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Силора тур ЕООД срещу решение 27/311/01281/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8736/10.04.2023 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., както и в съответствие с решение 146/04.11.2021 г., постановено по адм. дело 375/2020 г. по описа на Административен съд-Шумен, оставено в сила с решение 10352/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 1528/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение, както и на основание чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, на дружеството е определена окончателна финансова корекция в размер на 389 479.75 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения и впоследствие отменен от Административен съд-Шумен с решението му по адм. дело 375/2020 г., акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 27/311/01281/3/01/04/01/28.07.2020 г., с който на касатора е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лв. Назначени и изслушани са съдебно-техническа и съдебно-икономическа /в това число повторна/ експертизи. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършени проверки на място в периода 20.06.2019 г. 27.06.2019 г. и 10.07.2019 г. 24.07.2019 г., както и допълнителни административни проверки, от изпълнителния директор на ДФЗ, неизпълнение на редица задължения на касатора като правоприемник на ЕТ Биозем-Лора Стоянова , по сключения между едноличния търговец /праводател на Силора тур ЕООД/, в качеството му на ползвател, и ДФЗ, в качеството му на разплащателна агенция, договор 27/211/01281/08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: 1. изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ в размер на едва 4.09% /изпълнение от 4.70% за 2016 г., от 0.17% за 2017 г. и от 7.39% за 2018 г./; 2. изпълнение от 66.67% на бизнес плана по отношение на застъпените в него показатели за устойчива заетост, изчислено средноаритметично за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/; 3. използване на три броя помещения, част от финансираната от ДФЗ инвестиция, за лични нужди на ползвателя на помощта; 4. Преустановяване на подпомаганата дейност през 2016 и 2017 г. /използване на обекта на инвестицията за туристически услуги само 15 дни през 2016 г. и само един ден през 2017 г./; 5. изкуствено създадени от ползвателя условия за получаване на помощта, и 6. несъответствие между наличните по време на проверките активи и тези, които са финансирани по договор 27/211/01281/08.10.2014 г. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на сключения с ДФЗ договор, в клаузата на неговата т. 4.4, б. б е посочено, че ДФЗ има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато последният не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба 30/11.08.2008 г. В клаузата на т. 4.12 от договора е предвидено задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект. Съгласно т. 4.17, б. а и б. б от договор 27/211/01281/08.10.2014 г. в срок от 5 години от сключването на договора ползвателят е длъжен да използва активите предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначение и за целите, които са им определени с одобрения проект, както и да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите, предмет на подпомагането, под каквато и да е форма с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. Според т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора, а според т. 8.1. от същия, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. В т. 9.1.б. г от договора е уточнено изрично, че по смисъла на този договор одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Страните не спорят относно застъпените в одобрения бизнес план приходни показатели и за устойчива заетост през финансовите 2016, 2017 и 2018 г., както и относно включените в плана и одобрени от фонда, активи, правилно посочени в мотивите на оспореното решение. По делото са назначени и изслушани съдебно техническа и съдебно икономическа /в това число повторна, дадена в два варианта/ експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните и са приети от съда като компетентно и обективно дадени. Касационният съдебен състав счита, че заключението от съдебно-техническата експертиза е без значение относно дължимата проверка за правилност на атакувания съдебен акт, доколкото в доказателствената съвкупност по делото несъмнено липсват данни за писмено уведомяване на ДФЗ от страна на ползвателя, при условията на чл. 48, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Поради това намира за ненужно възпроизвеждането в текста на настоящото решение, на данните от неоспореното заключение на вещото лице по тази експертиза. Същевременно, по данни от неоспореното заключение от първоначалната съдебно-икономическа експертиза изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено средноаритметично за трите пълни финансови години 2016, 2017 и 2018, възлиза на 3.83% /при установени от административния орган и отразени в издадения акт за финансова корекция 4.09%/. Според заключението на вещото лице от повторната съдебно-икономическа експертиза, в изпълнението на заложените в бизнес плана показатели за устойчива заетост за трите пълни 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 91.56%в първия му вариант и съответно- 38.89% във втория му вариант. Безспорни- неоспорени оспорени от дружеството, сега касатор, и установени от данните от представената от органа административна преписка, са и констатациите на административния орган относно използването за лични нужди на ползвателя на три от помещенията, обект на подпомагането, преустановяване на подпомаганата дейност през 2016 г. и 2017 г., и относно липсващите активи /описани в процесния акт/, послужили му като фактическо основание за определяне на финансовата корекция. При тези данни, правилно административният съд приема, че оспореното решение, с което на Силора тур ЕООД е определена окончателна финансова корекция в размер на 389 479.75 лв. е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в пълно съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По тези обобщени мотиви и преценявайки като неоснователно възражението на оспорващото дружество за изтекла давност, съдът постановява атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отхвърля предявената жалба като неоснователна и осъжда Силора тур ЕООД да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 800 лв. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него, законосъобразни мотиви, към които съставът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна. Безспорната фактическа установеност по делото за изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на приходните показатели, средноаритметично за пълни три финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ от едва 4.09 % /3.83 % по данни от заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза/, за неизползването на три от помещенията по предназначение съгласно одобрения бизнес план, за преустановяване на подпомаганата дейност през 2016 г. и 2017 г., както и за липсата на одобрени активи, за които на ползвателя на помощта съобразно сключения договор 27/211/01281/08.10.2014 г. е предоставено подпомагане, налагат именно формирания от административния съд извод за законосъобразно определена окончателна финансова корекция на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата във връзка с несъмнено установените от органа нарушения на т. 4.12, т. 4.17, б. а и б. б , и т. 4.18 от сключения договор, правилно квалифицирани като неизпълнения по т. 2, т. 3, т. 5, т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата. Следва да се отбележи, че несъмнено установеното по делото, първо посочено от органа в акта му, нарушение, представляващо изпълнение на бизнес плана за трите проверявани години от едва 4.09 %, е достатъчно и самостоятелно основание за налагане на финансова корекция в определения от административния орган размер, без необходимост от изследване и на другите, отразени в процесния акт, нарушения. Затова обосновани от фактическата установеност по делото и съответни на разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 6 от ЗПЗП, са формираните от административния съд изводи за законосъобразност на атакуваното пред него, решение за налагане на окончателна финансова корекция в размер на 389 479.75 лв. По изтъкнатите вече в настоящото решение мотиви, по които искането на касатора за спиране на касационното производство, направено с молба от 20.05.2024 г., е прието за неоснователно, съставът преценява като неоснователно релевираното в касационната жалба оплакване, че административният съд неправилно не е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до окончателното приключване на съдебния спор относно законосъобразността на Наредба 30/11.08.2008 г. Лишени от основание са останалите формулирани в касационната жалба, възражения, които са относими към незаконосъобразността на процесния акт, а не към пороци, свързани с правилността на обжалваното съдебно решение. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП /според който вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/, неоснователно е възражението на касатора, че в процесния акт изпълнителният директор на ДФЗ не е квалифицирал възникналото от наложената финансова корекция, вземане. Неоснователно е оплакването на касатора за противоречие на решението за налагане на финансова корекция с чл. 2, т. 2 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/. Неотклонно в практиката на Съда на Европейския съюз /справка решение от 1 октомври 2020 г. по дело С-743/18, т. 64/ и на ВАС /справка решение 1453/04.02.2019 г. по адм. дело 6838/2018 г., седмо отделение/ е застъпено схващането, че определянето на финансова корекция представлява административна мярка, а не санкция, поради което и неотносима към правния спор по настоящото дело е визираната от касатора разпоредба на чл. 2, т. 2 от Регламент 2988/1995 г., предвиждаща, че не може да се налага административна санкция, освен ако тя не е предвидена предварително в акт на Общността /сега Европейския съюз/, а в случай на последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции и се съдържат в правила на Общността, по-леката разпоредба ще се приложи с обратно действие. Предвид безспорната фактическа установеност по делото за издаване на АУПДВ 27/311/01281/3/01/04/01/28.07.2020 г., неоснователни са възраженията на касатора, че към датата на издаване на процесния акт, предвиденият в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/1995 г. давностен срок е бил изтекъл. Без фактическо и правно основание са и многословните оплаквания на касатора относно прогласената като нищожна процедура по издаване на отменения АУПДВ , която е продължена с производството по установяване на финансова корекция . При липсата на данни по делото за осъществено уведомяване на органа за настъпили форсмажорни обстоятелства, при условията на чл. 48, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., без правно значение са пространно изтъкнатите от касатора възражения за настъпването на непредвидени обстоятелства, наложили извършването на допълнителни дейности от ползвателя, които несъмнено са установени от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза и съответно - взети предвид от административния съд при формиране на правните му изводи. Релевираните в касационната жалба оплаквания на касатора, свързани с приложението на Правилата, с които според него съществено е изменена процедурата след установяване на размера на подлежащите за връщане средства след сключването на договор 27/211/01281/08.10.2014 г. е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство, в това число при условията на косвения контрол за законосъобразност на тези правила, предвид осъществения вече контрол в тази насока в решение 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. по описа на ВАС, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия на ВАС. По изложените съображения и по споделените, изключително подробни мотиви на първоинстанционния съд, касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени, други касационни основния от кръга на предвидените в чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна, а своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - основателно. На ДФЗ следва да бъдат присъдени такива в размер на 200 лв., в определен от състава размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,