Решение № 13220 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2016 г.

Решение № 13220 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Школа клас"ЕООД моли да бъде отменено решение № 1839/29.09.2016 г. по адм. д. № 1824/2016 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-197402/14.06.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник директора на ТД на НАП-В., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-197402/14.06.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - детски център за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 26.02.2016 г. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че на 27.09.2015 г. е приета сумата 210 лв в брой за курс по математика за 4-ти клас на С. Н., за което е издаден приходен касов ордер, като от приложения КЛЕН е видно, че за получената сума не е издаден фискален касов бон, което е видно от приложения междинен финансов отчет на касовия апарат на дружеството за м. 9.2015 г. Правилен е изводът на съда, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Правилно са определени от съда целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН - да предотврати и преустанови административните нарушения от този вид, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от нарушението. Доводите за отклонение на наложената мярка от целите, възложени й със закон не са основателни. Възражението за липса на фактически основания за налагане на принудителната административна мярка също е неоснователно. Нарушението е констатирано с приложеният протокол от 26.02.2016 г. за извършена проверка от органите на ответника в обекта на дружеството, който на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е годно доказателство за извършените действия и и установените факти. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,