Решение № 12034 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 939/2014 г.

Решение № 12034 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 939/2014 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Димитър Диков" със седалище гр. Балчик, подадена чрез адв. Ант. Димова, срещу решение № 7253 от 21.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10283 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ст. Гачев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и като съобрази разпоредбата на чл. 118, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по чл. 145 - 178 от АПК е отхвърлил жалбата на ЕТ "Димитър Диков" срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-080-2600/4186 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и е осъдил едноличния търговец да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 350 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са се отразили върху крайния резултат по акта. По делото са били събрани относимите към спора доказателства, включително и приета и неоспорена от страните съдебно-агрономическа експертиза, заключението на която не е било оспорено от страните, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която не счита за нужно да ги приповтаря. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с процесното уведомително писмо изх. № 02-080-2600/4186 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е било отказано частично финансово подпомагане по подадено от ЕТ общо заявление за плащания на площ по СЕПП в размер на 89 974,44 лв. и по СНДП в размер на 49 219,5 лв. с УИН 08/140510/41763 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. Касационният жалбоподател ЕТ "Дим. Диков" е оспорил уведомителното писмо, но правилно съдът, позовавайки се на приетата от него съдебна експертиза, е отхвърлил жалбата. Касационният жалбоподател е заявил подпомагане по две мерки. Първата мярка е за получаване на директни плащания (ДП) за земеделските площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) съгласно чл. 39 и сл. ЗПЗП, а втората мярка е по схемата за национални доплащания (СНДП) по чл. 44 и сл. ЗПЗП. Когато се докаже, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ. За подпомагане на функциите на Разплащателната агенция действа Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която служи и за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане (чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.). Правилно съдът, поради различията в извършената от Разплащателната агенция административна проверка и заключението на експертизата, се е позовал на последната, като там вещото лице посочва, че спрямо общо декларираната площ от 491,81 ха по СЕПП и по отношение на декларираната площ от 491,81 ха по СНДП общата недопустима площ е по 7,83 ха (1,62%) и попадат в обхвата на чл. 58, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията - разлика от 3%, но не повече от 20% от площта. Именно на това основание правилно съдът е оставил в сила оспорения административен акт. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че по отношение на заявеното подпомагане в оспорения административен акт са установени недопустими за подпомагане площи, което съвпада и с установената в заключението на вещото лице недопустима за подпомагане площ, поради което обжалваният административен акт законосъобразно е бил оставен в сила. Възраженията, изложени от касатора, съдът намира за неоснователни. Вярно е, че административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35 от АПК), но това не означава, че за жалбоподателя няма задължение при оспорване на индивидуалния административен акт да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Ето защо само оспорването на обстоятелството, че не била извършена проверка на място преди издаването на акта, не може да се възприеме от решаващия съд. Това е така, защото въпросът за вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В настоящия случай актът е издаден, както е посочено в него, като резултат от извършени проверки, констатациите от които са били потвърдени и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. С оглед така установената по делото фактическа обстановка въз основа на представените от страните доказателства и приетото заключение на СТЕ настоящият тричленен състав приема, че с приетото за установено в заключението на експертиза не са били оборени констатациите на административния орган относно обстоятелството, че при заявена със заявлението за подпомагане площ 491,81 ха по СЕПП и 491,81 ха по СНДП установената като недопустима площ е в размер, посочен по-горе, поради което процентът на наддеклариране е 1,62% по СЕПП и 1,62 % по СНДП. Тази констатация прави издадения индивидуален административен акт законосъобразен, поради което обжалваното решение, с което административният съд е достигнал до същия извод, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят 300 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,