Решение № 4541 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2011 г.

ВАСIV отделение28.03.2012 г.докладчик т Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 13 април 2011 г. на Административен съд - Перник, постановено по административно дело № 86/2011 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 4541 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Общинска служба по земеделие - Трън, чрез пълномощника си юк. Людмила Любомирова, против решение № 49/13.04.2011 г. на Административен съд - гр. Перник, постановено по адм. дело № 86/2011 г., с което се отменя отказа на началника на ОСЗ - Трън, обективиран в писмо № 10/18.01.2011 г. за издаване на скици на поземлени имоти - земеделска земя. Касаторът моли решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като развива подробни съображения. На първо място твърди, че обжалваното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт, с който да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат такива на жалбоподателя, а има само уведомителен характер. Според него жалбоподателят Светослав Василев Василев не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, тъй като не се легитимира като собственик на недвижимия имот, за който иска издаване на скица. Затова моли след отмяната на обжалваното съдебно решение, жалбата на Светослав Василев Василев да бъде отхвърлена като неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата си и представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От процесуалния представител на ответника Светослав Василев Василев също е постъпила писмена защита, в която се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АС - Перник е правилно. Постановено е с оглед изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Правилно съдът е отменил изричния отказ на началника на ОСЗ - гр. Трън да извърши поисканата административна услуга, а именно - да издаде скица на поземлени имоти - земеделска земя, ползвана от жалбоподателя в качеството му на арендатор. Противно на твърденията на касатора, оспорващият има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. /за поддържане КВС/, предвид наличието на ограничено вещно право на ползване върху процесния поземлен имот, съгласно сключения аренден договор. Правилно съдът е посочил, че в случая правният интерес не се влияе от факта, че договорът не е вписан в нотариалните книги, след като са спазени част от формалните изисквания на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ /Закон за аренда в земеделието/, касаещи сключването му в писмена форма и нотариална заверка на подписите. При положение, че същият е представен, административният орган незаконосъобразно е отказал да издаде заявените скици, т. к. при съществуващата пряка заинтересованост няма правомощие да преценява неговата действителност. Още повече, че за вписване на договора се изисква представянето на скица на отдадения под аренда имот. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че обжалваното писмо на началника на ОСЗ не носи белезите на индивидуален административен акт. Този въпрос подробно е изследван от първоинстанционния съд, като правилно е прието, че същото попада в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 59 от същия кодекс. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 49 от 13 април 2011 г. по административно дело № 86/2011 г., Административен съд - Перник ОТМЕНЯ изричен отказ на началник ОСЗ гр. Трън, област Перник, обективиран в писмо № 10/18.I. 2011 г. за издаване скици на поземлени имоти - земеделска земя на Светослав Василев Василев от с. Велиново, общ. Трън и ИЗПРАЩА преписката на ОСЗ Трън за извършване на административна услуга, по искането на Светослав Василев, вх. № 10/14.I. 2011 г. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел на първо място, че оспорваното писмо /абзац последен/ по същината си е изричен отказ от страна на специализираната администрация за извършване на исканата услуга за издаване на скици на имоти, за които има индиции, че жалбоподателят е сключил арендни / наемни договори. Констатирал е, че по административната преписка е представен аренден договор с частни собственици на земеделска земя, а дали договора е действителен, дали е сключен между надлежно упълномощени лица и жалбоподателя, дали с представянето му не се цели друга, различна от предмета му цел не е въпрос на коментар нито от административния орган, нито от съда. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ (Закон за арендата в земеделието), която налага към договора да е приложена скица на имота, а договора дава основание да бъде искано издаването на скица. Направил е извод, че отказът да се уважи искането е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на компетентния орган, определен в ЗАЗ и Наредба № 6/2000 г. - ОСЗ по местонахождение на земеделските земи, защото не е налице пречка при сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните договор, без да има вписване в нотариалните книги, да се извърши исканата административна услуга. На следващо място съдът е посочил и че актът на ОСЗ е мотивиран, издаден във формата на чл. 59 АПК - писмена форма и съдържащ съществените реквизити - посочване на издателя, адресата, фактически и правни основания и наличие на разпоредителна част. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не рефлектира върху законосъобразността му факта, че съдът се е позовал на административно дело № 55/2011 г. (за което е посочил, че е приложено към настоящото, а такова дело няма), относно констатацията си, че жалбата на Светослав Василев Василев е подадена в законоустановения срок, защото приемането на обратното би влошило положението на жалбоподателя, което е недопустимо. Обжалваното пред Административен съд - Перник писмо изх. № 10 от 18.01.2011 г. на Началник ОСЗ гр. Трън по своята същност е административен акт, който засяга правата и законните интереси на лицето, на което се отказва извършване на поисканата административна услуга - издаване на скица на поземлен имот. Обстоятелството, че отказът не е оформен като решение, както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК не променя характера му. Не се отразява и на неговата законосъобразност факта, че не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, защото този реквизит по т. 7 на ал. 2 е относим към възможността за обжалване с последицата на чл. 140 АПК, предвиждаща удължаване на сроковете при нередовно съобщаване. Със заявление вх. № 10 от 14.01.2011 г. до Общинска служба по земеделие и гори гр. Трън, Светослав Василев Василев от с. Велиново е поискал издаване на скица на имот № 020006 в местността "Янине круше" в землището на село Слишовци. За този имот е представен нотариално заверен на 7.01.2011 г. ДОГОВОР ЗА АРЕНДА от същата дата (като съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписването на годината 2010, вместо вярната 2011). Останалите три имота в договора са извън предмета на спора, тъй като не фигурират в заявлението за издаване на скици. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), "договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие". От тази законова разпоредба следва, че за да бъде вписан договора, следва да има издадена скица, а административният орган отказва издаването на скица, защото договорът не е вписан. На това място следва да се посочи, че не е в компетенциите на Общинската служба по земеделие да преценява валидността на гражданскоправния договор сключен между двете равнопоставени страни, респ. неговите клаузи относно срока за сключване и лицата, които са го подписали от страна на арендодателя. В конкретния случай договорът за аренда е сключен за 10 години, което не противоречи на разпоредбата на чл. 4 от ЗАЗ предвиждаща, че минималният срок на договора за аренда е четири стопански години. Регистрацията на договора по реда на Наредба № 6 от 18.02.2000 г., издадена на основание чл. 3, ал. 3 от ЗАЗ е отделна процедура, което следва вписването, а за вписването е необходима скица на имота. Освен това, при наличие на аренден договор, заявителят - арендатор се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2