Решение № 6704 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2013 г.

Решение № 6704 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангел Петков против решение № 4428/3.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1890/2011 г. на Административен съд - София-град (АССГ), в частта му, с която е бил уважен предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 2000 лв. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че изводът на съда за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменена заповед за принудително задържане е необоснован - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Димитър Пенчев Пенчев от София, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е уважил частично предявения иск от Димитър Пенчев от София, като е осъдил СДВР да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменена по съдебен ред заповед за задържане № 707/26.02.2011 г. издадена от полицейски орган от 09 Районно управление "Люлин" при СДВР. Със същото решение искът в останалата му част до 3000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че заповед за задържане № 707/26.02.2011 г. издадена от полицейски орган от 09 Районно управление "Люлин" при СДВР, която била отменена с влязло в сила решение № 4991 от 8.11.2011 г. по адм. дело № 1890/2011 г. Прието е за установено по делото, че несъмнено вследствие на задържането ищецът е претърпял болки и страдания, което се доказвало от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, както и от разпита на свидетел. В тази връзка съдът е развил доводи, че тези страдания не могат да бъдат заличени, поради което следвало да бъдат възмездени. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 2000 лева, съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 от ЗОДОВ, както и обстоятелството, че ищецът е бил задържан 11 часа. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото въпросът е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразното му задържане. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е доказана тъй като твърдението на Димитър Пенчев било потвърдено от доказателствата събрани по делото, конкретно от показанията на свидетеля Пенчев, на които е дал вяра, както и от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от Пенчев неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконното му задържане от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, че е налице и причинна връзка между влошено здравословно състояние на Пенчев и неговото незаконно задържане. По отношение размера, в който е уважена исковата молба, настоящият тричленен състав намира, че оплакванията развити в касационната жалба са неоснователни. Това е така, защото първоинстанционният съд при определянето на дължимото обезщетение, е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите като е изходил от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е спазен принципа на справедливост, визиран в сочената разпоредба. С касационната жалба не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този направен от административния съд по отношение на така определения от размер на обезщетението. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,