Решение № 13971 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8756/2012 г.

Решение № 13971 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8756/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Североизточен район, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Зорница Георгиева, против Решение № 136/22.05.2012 г. по адм. дело № 216/2012 г. на Административен съд-Добрич, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът- "Ентърпрайз" ЕООД, гр. Каварна, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез представляващия го управител-Красимир Кръстев, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е второ по ред. Постановено е на основание отменително решение по адм. дело № 2199/2012 г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което първоначално постановеното решение № 220/30.12.2011 г. по адм. дело № 323/2011 г. на Административен съд-Добрич е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с конкретни указания за изследване действителните правоотношения между страните, свързани с ползването и собствеността на строежа, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед. С новото решение, съдът е отменил Заповед № ДК-02-СИР-82/27.04.2011 г. на началника на РДНСК-Добрич, Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "Въздушна кабелна мрежа за доставка на интернет" в гр. Каварна, при посочени от заповедта улици, собственост на "Ентърпрайз" ЕООД, гр. Каварна, като материално незаконосъобразна. За да постанови този резултат е приел, че в заповедта неправилно е определен адресата, а именно оспорващото дружество, за което няма данни да е извършител, собственик или ползвател на незаконния строеж. Решението е правилно като краен резултат. Заповедта е издадена в производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Страни в това производство са административния орган - издател на акта и лицето, негов адресат, по отношение на което възниква задължение за премахване на незаконния строеж. Адресати, по смисъла на § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК, са извършителят на строежа, собственика на терена или лице с ограничено вещно право върху него. Следователно за да бъде адресат на процесната заповед, ответното дружество трябва да е или извършител на незаконния строеж, или негов собственик /ползвател/, или собственик на терена, върху който се намира строежа. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е върху касатора, като издател на акта и по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая при новото разглеждане на делото, в съответствие с указанията на ВАС в отменителното решение, съдът е дал указания до касатора да представи доказателства, че процесния незаконен строеж се ползва от ответното дружество и че тежестта за доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК е върху него. Такива доказателства не са представени. При неустановеност на фактите относно адресата и че това е действително ответното дружество, в качеството му на извършител, или на собственик или на ползвател, изводите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни. Позоваването от касатора на доказателства при първото гледане на делото, е неоснователно, поради формираните по тях изводи от касационния съд за недостатъчност и необходимост от събирането на нови такива, в изпълнение на задължителните указания на същия съд. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение