Решение № 6449 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1746/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. С., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Делчева, против решение 6109 от 27.12.2024 г., постановено по адм. дело 1263/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. А. С., гражданин на Сирия, против решение 11794/12.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Сочи, че в съдебното решение са изложени формални съображения, които са заимствани изцяло от административния акт. Счита, че задължението на административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в държавата по произход, респ. задължението на решаващия съд да санкционира неизпълнението му, произтича от факта, че това е законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право забрана за връщане (non refoulment) на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот. Намира, че съдът неправилно е приел, че след оттеглянето от власт на досегашния президент Б. А. не е налице промяна в положението в Сирия в негативен план, доколкото от информацията от общодостъпни източници е ясно, че в страната все още има престрелки, сражения и вътрешна конфронтация. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, със законните последици от това. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка от 08.04.2025г. за обстановката в Сирийската арабска република и справка от 14.03.2025 г., относно това подлежат ли на наказание лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба, и има ли възможност по желание да бъдат освободени от същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от Т. А. С., гражданин на Сирия, против решение 11794/12.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молби до ДАБ от 24.07.2024г. и 01.08.2024г., лицето, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по народност, роден на [дата].; вероизповедание [вероизповедание]; семейно положение неженен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 13.09.2024 г., отразено в Протокол Рег. УП33669/13.09.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Лицето е посочило, че роднините му майка му, тримата му братя и двете му сестри продължават да живеят в Сирия, защото нямат финансова възможност да напуснат страната. Напуснал Сирия на 08.07.2024 г. и влязъл нелегално в Турция, където останал 15 дни. В България преминал нелегално на 23.07.2024 г., заедно с още 8 човека, след което с кола стигнал до гр. София, където се предал на полицията. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Заявил, че в района, в който живеел, в гр. Нахер Еша не е имало военни действия и той самият никога не е бил свидетел на сражения. Посочил е, че напуснал Сирия заради несигурността, лошото икономическо положение в страната и липсата на достатъчно работа, както и защото бил навършил възраст, на която трябвало да влезе в казарма, но не бил получил призовка за военна служба. В страната му по произход било много скъпо и не можел да се изхранва, затова решил да замине за Европа, където да потърси по - добро място за живот. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации, и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото искал да се установи тук и да живее мирно и спокойно. Съобразно чл. 58, ал. 10 ЗУБ административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Със Становище рег. УП 33669/04.11.2024 г. на младши експерт в РПЦ Харманли, на Председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспорваното решение председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на Административен съд Хасково е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Приел е, че в решението са посочени, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Приел е също така, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наред с това, съдът е счел за правилна преценката на административния орган, че при проведеното с чуждия гражданин интервю не е установено спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Анализирайки изискванията на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съдът е приел, че не са установени такива действия, включително не се съдържат подобни твърдения в разказаната бежанска история. Липсват и действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Съдът е счел също така за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. След анализ на личната бежанска история на лицето и ситуацията в Сирия след оттеглянето на президента Б. А., включително в столицата Дамаск, съобразно приложената по делото Справка вх. МД-02-124/12.12.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, е формиран извод, че за Т. А. С. не се установява опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин срещу решение 11794/12.11.2024 г. на председателя на ДАБ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], неженен, като няма данни да е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протокола от проведеното интервю се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Цялостният анализ на обясненията на Т. А. С. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са законосъобразни и обосновани. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като се твърди, че изводите на съда в обратен смисъл почиват на неправилно анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилно е прието, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От приобщената по делото справка относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Установява се, че макар обстановката след падането на режима на Б. А. в някои части от страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск лицето да понесе тежки посегателства. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалното положение в страната, от която се установява, че след свалянето от власт на президента Б. А. на 08.12.2024 г., 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към дата 27.03.2025 г. 1,05 млн. вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, съобразно бежанската история и актуална информация относно обстановката в Сирия, съобразно представените справки. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страната му по произход Сирия, са такива от икономически характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Данните по делото за личното положение на чужденеца, както и липсата на военни действия в района, в който живее, категорично не сочат на тежки заплахи срещу живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,