Решение № 16465 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2010 г.

Решение № 16465 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Николай Димитров Николов, гр. Елена чрез пълномощника си адвокат Марийка Георгиева Брешкова - ВТАК, срещу решение № 270 от 10.06.2010 г. по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд Велико Търново. Жалбоподателят заявява, че обжалва изцяло постановеното по делото решение по негова жалба срещу издадената от Областния управител на Великотърновска област Заповед № СА-02-11-11 от 21.12.2009 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на земеделските земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4 ППЗСПП (верният нормативен акт е ПЗР на ЗСПЗЗ), в землището на гр. Елена, местност "Опитно поле", част № 10, масив № 521, в който "Великотърновски териториален кадастър" е отразил попадащи върху негов собствен имот по НА № 90/2007 г. земи на правоимащи по смисъла на ЗСПЗЗ ползватели, индивидуализирани като имоти с № 521.1, 521.2, 521.3, 521.4 и 521.6. Счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно изложени в писмен вид аргументи моли да бъде отменено, както и издадената от Областния управител на Великотърновска област заповед. Претендира присъждане на направените разноски по делото /за вещо лице и ДТ/, както и платеното адвокатско възнаграждение. От ответника - Областен управител на Област Велико Търново, е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че решението е законосъобразно и правилно, а подадената срещу него касационна жалба - неоснователна. От заинтересованите страни Иван Николов Халахойдов, Асенка Стефанова Халахойдова, Величка Стойкова Хараламова, Йордан Стойков Йорданов и Стойко Йорданов Кацаров са постъпили жалби, в които лицата твърдят, че са запознати с касационната жалба вх. № 3394/2010 г. от Николай Димитров Николов и изрязяват съгласие с решението на административния съд № 270/10.06.2010 г. като заявяват, че написаното в жалбата не отговаря на истината. Останалите заинтересовани страни: Димитър Николов Иванов, Стоян Димитров Николов, Пена Николова Добрева, Петър Николов Петров, Ваня Пенчева Николова, Николай Христов Добрев, Даниела Христова Добрева - Иванова, както и Кмета на Община Елена, не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично допустима само в частта, с която не се отменя обжалваната заповед. Касационният жалбоподател обжалва изцяло решението, но съгласно чл. 210 АПК след като решението е благоприятно в останалата част за него в тази част той няма право на жалба. Жалбата е подадена в законния срок, но е неоснователна. Обжалваната заповед е съобразена с разпоредбите на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани за ползване въз основа на актове по § 4 за новообразуваните имоти, като е изработен помощен план и план на новообразуваните имоти. Съдът в решението си е изложил подробни мотиви относно собствеността на процесните имоти № 521.2, 521.3, 521.4, които следва да бъдат споделени като правилни и законосъобразни. Ползвателите на тези имоти са ги заплатили и съдът е упражнил само косвен съдебен контрол, тъй като в производството по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ не се обсъжда въпросът дали са били налице законоустановените предпоставки за преобразуване правото на ползване в право на собственост, предмет на предходна административна процедура, поради което доводите в жалбата са неоснователни. Касационната жалба на Николай Димитров Николов е подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението. За да се произнесе по нея, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, съобрази следното: С решение № 270 от 10.06.2010 г. по адм. дело № 89/2010 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, Административен съд - гр. Велико Търново, V състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на Николай Димитров Николов от гр. Елена, ул. "Васил Левски" № 1 Заповед № СА-02-11-11/21.12.2009 г. на Областния управител на област Велико Търново, с която се одобряват плановете на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделските земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на землищата на гр. Елена, с. Руховци, с. Марян, с. Костел и с. Илаков рът, общ. Елена, обл. Велико Търново, в частта й относно отреждане на имоти в землището на гр. Елена, местност "Опитно поле", № 521.1 и № 521.6, като ВРЪЩА преписката за издаване на законосъобразен акт съобразно мотивите, изложени в решението. С втори диспозитив съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Николай Димитров Николов от гр. Елена, ул. "Васил Левски" № 1 против Заповед № СА-02-11-11/21.12.2009 г. на Областния управител на област Велико Търново, в останалата част относно отреждането на имоти в землището на гр. Елена, местност "Опитно поле" № 521.2, 521.3 и 521.4. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Николай Димитров Николов от гр. Елена, ул. "Васил Левски" № 1 да заплати на Областна администрация Велико Търново сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта му по първия диспозитив е благоприятно за жалбоподателя, защото именно по неговата жалба съдът отменя заповедта за одобряване на ПНИ за посочените имоти с № 521.1 и № 521.6. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, а в случая то е в полза на касационния жалбоподател, тъй като искането му за отмяна на ПНИ е удовлетворено и той няма правен интерес да го оспорва. На това място следва да се отбележи, че в тази си част съдебното решение е неблагоприятно за административния орган, издал акта, който е отменен - Областният управител на област Велико Търново, но от него няма подадена касационна жалба. Постановеното в тази част решение е неблагоприятно и за лицата, носители на материални права върху имот № 521.1 - Иван Николов Халахойдов и Асенка Стефанова Халахойдова, както и върху имот № 521.6 - Величка Стойкова Хараламова, Йордан Стойков Йорданов и Стойко Йорданов Кацаров, като от тези лица има постъпили жалби, но по своята правна същност това не са касационни жалби срещу съдебното решение, а възражения срещу касационната жалба на Николай Димитров Николов. Затова предмет на касационна проверка е съдебното решение само по касационната жалба на Николай Димитров Николов и то само в частта му по втория и третия диспозитив. В тази част жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. За да постанови посочения по-горе резултат и по-точно да отхвърли жалбата на Николай Димитров Николов против Заповед № СА-02-11-11/21.12.2009 г. на Областния управител на Област Велико Търново относно отреждането на имоти в землището на гр. Елена, местност "Опитно поле" № 521.2, 521.3 и 521.4, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че при изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти не са допуснати нарушения в техническото задание и техническите изисквания, както и процедурата по оповестяване и приемането му. Позовал се е на заключението на вещото лице, че имот № 146001 по плана на земеразделяне (КВС) за землище гр. Елена попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ и същият е включен в контактната зона между двата плана - вече одобрения план за земеразделяне за землището на гр. Елена и новата подробна разработка План на новообразуваните имоти в територията на имот № 00573 (от КВС), обособена за ползвателите по § 4 ЗСПЗЗ след съпоставка и установени различия в контурите на имотите. Налице е застъпване отразено със зелен цвят върху приложената извадка от Картата на контактната зона (стр. 218 от делото) и Комбинирана скица № 1, представена към заключението на вещото лице. Съдът е отбелязъл, че техническите изисквания към ПНИ са посочени в чл. 28, ал. 5 - 9 ППЗСПЗЗ, като в ал. 10 са посочени относимите към техническото задание от техническата служба на общината, които технически изисквания включват съобразяването с постановените решения на ОСЗ, нотариални актове и висящи съдебни производства по отношение собствеността на имотите, които попадат под режима на ПНИ. При съобразяване с тези изисквания съдът е констатирал, че в случая собствениците на имоти № 521.2, 521.3 и 521.4, вписани в регистъра към плана със собственици Димитър Николов Иванов, Христо Райков Добрев и Петър Николов Петров, са придобили собствеността, включително и със заплащане на цената на земята по приложимия нормативен ред, а правата на ползвателите са приоритетни при изработването на ПНИ, който се изготвя преди всичко за тях според § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. Затова и бившите собственици и техните правоприемници търпят ограничения във възстановяването право на собственост до размерите, в които са остатъците след отреждането на ползвателите с надлежно придобити права според чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, какъвто правоприемник на възстановени собственици е жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е правилно. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай лицата Димитър Николов Иванов, Христо Райков Добрев и Петър Николов Петров попадат в първата категория като ползватели с трансформирано по надлежния ред право на ползване в право на собственост. При тези обективни данни правилно съдът е приел, че при изработването на ПНИ не е допуснато нарушение като в регистъра за тях са отредени имоти с № 521.2, 521.3 и 521.4. Всъщност самият жалбоподател изрично в съдебно заседание на 29.04.2010 г. е заявил пред административния съд, че не спори за имот № 2 (521.2) който е на баща му Димитър Николов Иванов. Отделно от изложеното следва да се наблегне на факта, че имотът на жалбоподателя Николай Димитров Николов по нотариален акт № 90 том III, рег. № 1584, дело № 747 от 27.04.2007 г. може да е попадал в плана за земеразделяне, който е част от картата на възстановената собственост (КВС), но към момента на изработването на плана на новообразуваните имоти попада в КОНТАКТНА ЗОНА, която е налице тогава, когато има застъпване или различия в данните за имотите от различните източници. В конкретния случай има такова несъответствие в контурите и имот № 146001 е включен в контактната зона между двата плана - КВС и ПНИ. По изложените вече по-горе съображения ползвателите по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които обаче са със завършена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост, се ползват с предимство пред останалите собственици. В т. 1.9. от съвместната Заповед на Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (№ РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ), е уреден въпроса с имотите в контактните зони - преработва се плана за земеразделяне, а не плана на новообразуваните имоти. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, а някои от тях са неотносими към производството по ПНИ. Обжалваното решение не страда от твърдяните пороци. Този извод не се променя и от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, които всъщност не са нови, а вече са приложени и се намират в кориците на адм. дело № 89/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се отразяват на законосъобразността на решението допуснатите очевидни фактически грешки като напр.: на стр. 3 е отразено, че по сделката не са участвали Йордан Петров Пенчев и Пена Петрова Йорданова, но те са починали преди съставянето на нотариалния акт; на стр. 5 е отразено, че имот № 521.2 е собственост на Петър Николов Петров, докато посочения имот е собственост на Димитър Николов Иванов, а Петър Николов Петров е собственик на имот № 521.4; на стр. 7 жалбоподателя е посочен като лице с трансформирано право на ползване в право на собственост, докато той е собственик по нотариален акт на имот в плана за земеразделяне на землището на гр. Елена. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за присъдените разноски, които са логическа и законна последица от този изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,