Решение № 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2019 г.

Решение № 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" В. Търново, чрез процесуален представител, против Решение № 543 от 04.01.2019 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 756 по описа за 2018 г., с което по жалба на С. Крумова от [населено място] е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 26/00.10.2149/2.0.1804/01 от 13.09.2018 г. на директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие", с който е установена като подлежаща на възстановяване сумата 24 447, 50 лв. главница по договор № 25/06/1/0.0.2149 от 25.04.2016 г. между ДФЗ-РА, представлявана от директора на Областна дирекция – гр. Търговище на ДФЗ и С. Крумова, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, се прилага за нови производства, след промяната на закона с ДВ бр. 2/2018 г., какъвто настоящият случай не е. За него е приложимо преходното правило на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /. Евентуално, дори да се приеме за приложим чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, на основание чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от закона /Наредба № 4/, установяването на подлежащата на възстановяване сума, извън случаите на ал. 2 на чл. 30 от Наредба № 4, става с акта по чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Затова неправилен е решаващият извод на първоинстанцинния съд за приложимост на реда за установяване на финансови корекции по ЗУСЕСИФ. Същият извод се налага и от прилагането на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Правното основание за възстановяване на финансовата помощ не е в ЗУСЕСИФ, поради което АУПДВ е издаден при спазване на процесуалните правила. Неправилно, при това, съдът приел, че преди издаването на акта следва да е издадено решение за финансова корекция. Отделно от това, изводът за съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта е и необоснован, защото правото на защита на адресата на акта е гарантирано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУПДВ, както и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба – С. Крумова, чрез адв. Моренов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред АС не е било спорно, че ответницата по касационната жалба е бенефициер по посочения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и че е получила първо плащане по него в размер на установената с АУПДВ главница. Поради неокомплектоване на заявката за второ плащане с удостоверение за регистрация на животновъден обект, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с процесния АУПДВ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в посочения размер заедно с лихви, считано от 01.05.2018 г. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че доколкото производството по издаването на акта е започнало след 30.04.2018 г., установяването на подлежащата на възстановяване сума на финансовото подпомагане следва да стане по реда на ЗУСЕСИФ. Според съда, с изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители с ДВ бр. 2/2018 г. и създаването на нов чл. 9б, производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат по реда на глава трета от този закон – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 или по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки. Процесната мярка за подпомагане не е сред посоченото изчерпателно изброяване, поради което процедурата по издаване на акта следва да е по ЗУСЕСИФ и не е спазена. Решението е неправилно. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с тази разпоредба ЗУСЕСИФ като общ закон предвижда ограничаване на своята приложимост в случаите, когато това е предвидено в специалния ЗПЗП. Правилно съдът е приел и че процесната мярка не попада в изброяването по т. 1 на чл. 9б от ЗПЗП. Неправилно обаче съдът е приел, че такова ограничение на приложното поле на ЗУСЕСИФ в случая не е налице. Най-напред, разпоредбата на чл. 9б от ЗПЗП, на която се е позовал първоинстанционният съд, има за предмет уредба на производства пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. Тя не урежда, нито преурежда реда за извършване на контрол от страна на управляващия орган, нито реда за оспорване на актовете по този контрол. Отделно от това, съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 23.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 25/06/1/0.0.2149 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни – зайкини-майки, наемане и отглеждане на овошки – сливи. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 25.4.2016 г./ т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Основателно в касационната жалба се поддържа, че тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Последната гласи: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Същото следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4. Тя гласи: "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. ". Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. ". Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14- не подаване на заявка за второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ. Предвид изложеното, оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалните правила. Като е приел обратното, направил е извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение на процесуалните правила, без да се произнесе по материалната му законосъобразност и само на това основание е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да се произнесе по материалната законосъобразност на акта. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение