Решение № 106 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 955/2012 г.

Решение № 106 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 955/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е образувано по молба на П. Л. К. и А. Д. М., и двете от [населено място] с искане за отмяна на Решение № 243 от 15.06.2010 г. постановено по гр. д. № 3889/2008 г. на ВКС-I отделение на гражданската колегия, като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, непоискано, неоснователно, заобикалящо закона и процеса, порочно. С молбата за отмяна се поддържа, че основанията за искането са: по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е налице влязло в сила Решение на СГС, II Сд Сотд. на ГК от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2349/2007 г., което противоречи на посоченото Решение № 243 от 15.06.2010 г., в частта, с която се отменя частично решение от 19.03.1997 г. по гр. д. № 173/1993 г. на СРС-53 с-в и се приема за установено, че договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 15.01.1965 г. е нищожен на основание чл. 7 ЗВСОНИ и Н. С. К. - Х. и Т. С. К. -Х. са осъдени да предадат на П. Л. К. и Д. Л. М. недвижим имот-апартамент в [населено място] [улица] № 18, ет. 3 на основание чл. 108 ЗС, поддържайки тезата, че в посочената част решението на СГС влязло в сила, като необжалвано. Противоречието се основава на обстоятелствата, че Решение № 243 не е обжалвано от лицата, посочени като жалбоподатели, нито в частта, за която е допуснато касационното обжалване. Наред с това се поддържа довод, че "решението, чиято отмяна се иска, е нищожно поради липса на искане от страните по допуснатата касационна жалба за частите на въззивното решение, за който се произнася касационния съд, и въобще липсва произнасяне по частите, за които се отнася касационната жалба". По този начин молителите - като страна по делото са лишени от защита, като се поддържа и основание за отмяна по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С молба от 02.08.2012 г. Л. Д. М., като наследник по закон на починалата страна Д. Л. М. чрез адв. Р. и адв. Г. - САК е поискал да се присъедини към молбата за отмяна на П. К. и А. М., поддържайки също основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което искане е отказано с протоколно определение от 15.04.2013 г. В предметната рамка и правомощията на чл. 307 ГПК, настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, намира: Решенията на тричленен състав на ВКС, постановени в производство по чл. 290 - 293 ГПК безспорно подлежат на отмяна, но само в рамките на предвиденото от законодателя ред. Производството за отмяна, инициирано на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, се явява недопустимо и като такова молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. С посоченото решение, състав на ВКС-I г. о. в производство по чл. 290 - 293 ГПК е обезсилил Решение от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2349/2007 г. на СГС-IIд отд., в частта, с която се отменя частично решение от 19.03.1997 г. по гр. д. № 173/93 г. на СРС-53 с-в и е прието за установено, че договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 15.01.1965 г. е нищожен на основание чл. 7 ЗВСОНИ и е прекратил производството по иска по чл. 7 ЗВСОНИ, отменил е като незаконосъобразно същото решение, в частта с която Н. С. К. -Х. и Т. С. К. -Х. са осъдени да предадат на П. Л. К. и Д. Л. М. недвижим имот-апартамент в [населено място] [улица]№ 18, ет. 3 на основание чл. 108 ЗС и е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС. С молбата за отмяна на П. Л. К. и А. Д. М. по същество, в рамките на посочените две отменителни основания и допълнително постъпилите уточнения от защитата на молителките- адв. С. Ц. - САК се релевират единствено доводи за незаконосъобразност, съставляващи по смисъла на закона касационни основание за отмяна на съдебното решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което така формулираната молба е процесуално недопустима. Молбата за отмяна следва да бъде приета като недопустима и от гл. т. на установените процесуално-преклузивни срокове по чл. 304, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, на които се позовава защитата на ответниците по отмяна чрез пълномощника им адв. К. - САК. При проверката на допустимостта на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС констатира, че правото на страна в исковия граждански процес да иска отмяна на влязло в сила решение от гл. т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл. т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК не е упражнено по надлежен начин, въпреки насрочване на делото в открито съдебно заседание и дадената възможност за уточнение на молбата за отмяна. За да се разгледа молба за отмяна на посочено основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в тази молбата следва да бъдат посочени точно двата съдебни акта т. е. онези две влезли в сила съдебни решения, с които, между едни и същи лица, е разрешено със силата на пресъдено нещо едно и също искане, разгледан е идентичен гражданско-правен спор, но са постановени различни, като краен резултат, съдебни решения. Посочените в молбата за отмяна на П. Л. К. и А. Д. М. съдебни решения не могат да се квалифицират като такива по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Посоченият съдебен акт на въззивната инстанция Решение от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2349/2007 г. на СГС-IIд отд., с която се отменя частично решение от 19.03.1997 г. по гр. д. № 173/93 г. на СРС-53 с-в и е постановено ново, с която е прието за установено, че договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 15.01.1965 г. е нищожен на основание чл. 7 ЗВСОНИ, като Н. С. К. -Х. и Т. С. К. -Х. са осъдени да предадат на П. Л. К. и Д. Л. М. недвижим имот-апартамент в [населено място] [улица]№ 18, ет. 3 на основание чл. 108 ЗС, не е съдебно решения, което е влязло в сила/ макар и въз основа на него надлежно да е издаден изпълнителен лист/. Данните по делото сочат, че решението на СГС е обжалвано от Н. К. и Т. К. именно в уважената част, в тази част е допуснато касационно обжалване и е постановен съдебен акт по същество - а именно Решение № 243 от 15.06.2010 г. постановено по гр. д. № 3889/2008 г. на ВКС-I отделение на гражданската колегия, с което резултатът е променен като решението на СГС е обезсилено, производството по иска по чл. 7 ЗВСОНИ е обезсилено, а искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. Изводът, който следва, че не са налице два съдебни акта по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Дори да би се приела съвсем условно тезата на молителите, че Решение от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2349/2007 г. на СГС-IIд отд., като необжалвано е влязло в сила, то поддържайки теза, че противоречащия му съдебен акт - Решение № 243 от 15.06.2010 г. постановено по гр. д. № 3889/2008 г. на ВКС-I отд. е / цитирано по молбата за отмяна като нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, непоискано, неоснователно, заобикалящо закона и процеса, порочно/, също не може да се направи извод, че е от категорията на визираните в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдебни решения, след като и второто решение има за предмет проверка на законосъобразността на първото и не може дори хипотетично да е налице хипотеза на противоречие след като се касае до едно единствено съдебно производство. В контекста на изложените съображения, възражението на адв. К., като процесуален представител на Т. К., Н. К. и Н. Б. за недопустимост от гл. т. на преклудиране на процесуалното право, не може да бъде разгледано по същество, тъй като ме са налице два влезли в сила съдебни акта за преценка относно спазване срока по чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК. Посоченото по молба за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в т. ч. и по уточнението, направено с молбата 04.04.2013 г., съставляват по естеството си оплаквания за допуснати процесуални нарушения /както е посочено по-горе/ като касационни основания за отмяна, които основания по принцип биха довели до отмяна на порочен съдебен акт само по пътя на обжалването. Данните сочат, че молителките са недоволни от крайния резултат на касационното обжалване, но форма за правораздавателен контрол по пътя на обжалването по ГПК на решенията на касационния съд, постановени в производството по чл. 290 - 293 ГПК при изчерпан път на установения правораздавателен контрол, не е предвидена. След като посочените "пороци" на решението на ВКС по своята процесуална характеристика не съставляват основания за отмяна по реда на извънредния извън инстанционен ред, то исканата отмяна се явява процесуално недопустима. Не може да се разгледа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нарушеното право на защита в смисъла посочен от молителите, а именно, че "решението, чиято отмяна се иска, е нищожно поради липса на искане от страните по допуснатата касационна жалба за частите на въззивното решение, за който се произнася касационния съд, и въобще липсва произнасяне по частите, за които се отнася касационната жалба", сочи на незаконосъобразност, но не попада в нито един от съставите на посоченото отменително основание. С оглед изхода на делото и по направеното искане на адв. К. - САК, процесуален представител на ответниците по молбата за отмяна Н. С. К., Т. С. К. и Н. С. Б., при изразената защитна позиция и представения Договор за правна защита и съдействие А 0286742/05.03.2013 г., искането за присъждане на разноските по делото в размер на 600 лв. / шестстотин лева/ ще следва да бъде уважено на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия