Решение № 6298 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 474/2009 г.

Решение № 6298 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 474/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Терзиева, като пълномощник на "Унитраф" АД с. Соколово срещу Решение № 416/04.12.2008 г., постановено по адм. д. № 657/08 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу ревизионен акт № 800185/10.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Габрово, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение № 346/03.09.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК . Касаторът счита, че в случая се касае доставки, възникнали по силата на сключен договор за изпълнение в изпълнение на Рамковото споразумение за финансиране по програма ФАР, което съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ е част от вътрешното право и има предимство пред тези норми на на вътрешното законодателство, които им противоречат, в случая чл. 92 от ЗДДС (отм.) и чл. 83 от ППЗДДС (отм.), уреждащи режима за освобождаване на облагаеми доставки. В писмени бележки пълномощника на жалбоподателя адв. Васева се позовава на разпоредбата на чл. 13 от Рамково споразумение между ЕО и РБ за съдействие по програмата ФАР, ратифицирано със закон по силата на която, процесните доставки са освободени и не подлежат на облагане с ДДС. Подробни доводи излага досежно противоречие на решението с разпоредбата на чл. 175 от ДОПК и при недопустимо разширително тълкуване, свързано с плащането на лихва върху нулева стойност на ДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски за две съдебни инстанции, по представен подробен опис по реда на чл. 80 от ГПК . Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов в писмено възражение излага доводи за правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил № 800185/10.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Габрово, в частта, потвърдена с решение № 346/03.09.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" Велико Търново, с която са начислени лихви в размер на 8787, 03 лв. върху дължим, но невнесен ДДС в размер на 17 861,61 лв., за данъчни периоди м. 05.2004 г., м. 12.2004 г. и м. 02.2005 г. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят в качеството си на доставчик е издал три фактури, по които получател е МРРБ, без отразено начисляване на ДДС. От приетия по делото Договор за безвъзмездна помощ за външни дейности на Европейската общност по изпълнение на проект "Технологично обновяване на съществуващото производство, сгради и закупуване на ново оборудване за металообработващото направление на "Унитраф" АД", се установява, че договарящата институция (МРРБ) финансира бенефициента (жалбоподателя) по договора максимум до 45 662, 50 евро (общата сума по трите процесни фактури). В хода на ревизионното производство, ТД на НАП - София е издала Уведомление 800581 от 23.04.2008 г., с което на дружеството е разрешено да ползва режима по чл. 173 от ЗДДС, тъй като е основен изпълнител по договор № BG 0102.01.01.064 с координиращ орган МРРБ и то в изпълнение на международен договор, финансиран по програмата ФАР относно изпълнение на Закона за ратифициране на Рамковото споразумение между ЕО и РБ за съдействие по програмата ФАР. При така установеното съдът е приел, че приложимата разпоредба е материалноправната норма на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 83 от ППЗДДС (отм.). Обсъдил е разпоредба на чл. 13, т. 3 от Приложение А - Общи условия на меморандума за финансиране към Рамково споразумение между ЕО и РБ за съдействие по програма ФАР и е приел, че не е налице колизия между двете разпоредби, тъй като имат идентично съдържание, предвиждащо освобождаването на доставки от косвен данък с характеристики на ДДС при определени предпоставки, като и двете норми имат материалноправен характер. Приел е, че доставките не са освободени, а според националното законодателство са принципно облагаеми, но с оглед на целения ефект на международния договор се освобождават от облагане с ДДС или равностоен нему косвен данък. С разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС (отм.) е постановено освобождаване от начисляване с ДДС на облагаема сделка, когато се касае до сключени международни договори, конвенции, спогодби или др., по които страна е България. За да бъде освободено дружеството от начисляване на косвения данък, следва да представи необходимите документи и искане с които да докаже, че са налице условията по чл. 92 от ЗДДС (отм.), съдържащи се в разпоредбата на чл. 83 от ППЗДДС (отм.). В тази насока съдът се позовава и на аналогичната процедура визирана в материалноправната разпоредба на чл. 173 от ЗДДС във връзка с чл. 107 от ППЗДДС . Тъй като по своето естество сделката по чл. 92 от ЗДДС е облагаема, то данъчно събитие възниква в определен данъчен период, поради което и искането по чл. 83 от ППЗДДС (отм.) е следвало да се подаде не по-късно от срока за подаване на справка-декларация по ЗДДС за съответния период. Предвид тълкуването на израза "освобождане от данък" съдът е приел, че по начало при условията на чл. 92 от ЗДДС (отм.) данъкът следва да бъде начислен, но не следва да бъде внасян в бюджета. Късното подаване на такова искане според съда, не преклудира правото на данъчно-задълженото лице за освобождаване от данък, но за времето, от който е следвало да бъде подадено искането до неговото действително подаване, се дължат лихви за забава, тъй като за този период данъка си остава дължим, макар и да не е бил начислен. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че касаторът е изпълнител по договор № BG 0102.01.01.064 с координиращ орган МРРБ и в изпълнение на международен договор, финансиран по програмата ФАР относно изпълнение на Закона за ратифициране на Рамковото споразумение между ЕО и РБ за съдействие по програмата ФАР (обн., ДВ, бр. 31 от 04.04.1995 г.). Не се оспорва и обстоятелството, че ТД на НАП - София е издала Уведомление 800581 от 23.04.2008 г., с което на дружеството-касатор е разрешено да ползва режима по чл. 173 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС (отм.) действаща към момента на доставките, когато в международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по установения ред, е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект, освобождаването от данък или възстановяването на платен данък по повод придобиването на стоки или услуги във връзка с такава доставка се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на този закон. Този ред е посочен в чл. 83 от ППЗДДС (отм.). Идентична е разпоредбата на чл. 173 от ЗДДС, вр. чл. 107 от ППЗДДС в сила към момента на издаване на разрешението. От анализа на действащите към осъществяване на доставките норми се установява, че реда предвиден в ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.) е свързан с преценка от страна на компетентния данъчен орган на наличието или не на предпоставките за освобождаване от ДДС на облагаеми доставки. В тази насока доводите на съда, че по своята същност процесните доставки са облагаеми, а не освободени по силата на закона е правилен, а довода в касационната жалба за наличие на освободена доставка по силата на международния договор е неоснователен. Предоставената от националното законодателство преценка на ТД на НАП е по отношение наличието или не на основанието за ползване режима по чл. 92 от ЗДДС (отм.), респ. 173, ал. 1 от ЗДДС , при анализ на представените от изпълнителя изискуеми документи. При наличие на издадено по отношение на касатора разрешение да ползва режима по чл. 173 от ЗДДС, настоящият състав намира, че лихви за забава не се дължат, тъй като по силата на издаденото удостоверение доставката е освободена и към момента на извършването й ДДС не се е дължал, респ. не е следвало да бъде начисляван. В тази насока не може да бъдат споделени доводите на АС, че за периода от настъпване на данъчното събитие на облагаемата доставка до издаденото уведомление за ползване режима по чл. 173 от ЗДДС, касаторът дължи лихви поради неизпълнение задължението за начисляване на данъка. Този извод би бил правилен, ако на лицето беше отказано потвърждаване наличието на основание за ползване на режима. Тогава доставката ще е облагаема и доставчика е задължен да начисли данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. При установено потвърждаване от страна на данъчната администрация на наличието на необлагаема доставка, чрез издадено уведомление по чл. 173 от ЗДДС, то начисляване на данък по такава доставка към момента на извършването й е незаконосъобразно. При необлагаеми доставки ставката е нула, поради което и не следва да се начислява от доставчика. Като е приел обратното, а именно, че данъка следва да бъде начислен, но не следва да бъде внасян в бюджета, поради което остава дължим и се дължи лихва забава, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Безспорно установено е, че данък не се дължи, предвид характера на доставката, поради което не се дължи и лихва. Изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, какъвто не е настоящия случай. Предвид акцесорния характер на лихвата с отпадане на главното задължение, отпада и задължението за лихва, поради което и тъй като спора е изяснен от фактическа страна, да се постанови ново решение с което се отмени обжалвания РА в тази си част. Настоящият състав е запознат с цитираното в писменото възражение на ответника по касационната жалба решение № 2439/12.03.2007 г. по адм. д. № 10392/06 на ВАС, I отделение, но в обратен смисъл са Решение № 1347/08.02.2007 г. по адм. № 7148/06 г., по описа на ВАС I отделение, Решение № 9772/29.09.08 г., по адм. д. № 5458/08 г. на ВАС, I отд. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново следва да заплати на "Унитраф" АД с. Соколово, сумата от 1295 лева, представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение