Решение № 13233 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16548/2011 г.

Решение № 13233 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16548/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1795/04.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1810/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отменен РА № 261001070/16.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с решение № 559/29.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за определения допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на ЕТ "Валде - 535 - Делчо Китев" - гр. Димитровград за 2003 г. за разликата над 938,56 лв. до 1 230,11 лв. и съответните лихви; за 2005 г. за сумата от 3 722,74 лв. и лихви и за 2006 г. за разликата над 1 942,95 лв. до 6 938,65 лв. и съответните лихви. В останалата част, в която на едноличния търговец е отхвърлена жалбата, не е постъпила касационна жалба и затова решението е влязло в сила и не е предмет на касационно обжалване пред настоящия съд. В касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е посочил конкретни отменителни основания за неправилност на решението в обжалваната му част, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част оплакванията са свързани с кредитирането от съда на съдебните експертизи по делото. Твърди се от касатора, че съдът е допуснал грешки при формиране на основата за облагане за 2005 и 2006 г., като е изложил конкретни съображения за това. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, независимо от изхода на делото, предвид на това, че едноличният търговец е представил доказателства пред съда, които не са представени в ревизионното производство. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Валде - 535 - Делчо Китев" - гр. Димитровград в писмено становище на адв. Магдалена Колева я оспорва с искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора жалбата е неоснователна в частта относно оспорването във връзка с кредитирането на техническата експертиза от съдебната фаза, а за основателни приема възраженията за допуснати от съда грешки при формиране основата за данъчното облагане. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отмени РА № 261001070/16.06.2010 г. за определения допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на ЕТ "Валде - 535 - Делчо Китев" за 2003 г. над разликата от 938,56 лв. до 1 230,11 лв. и съответните лихви; за 2005 г. за сумата от 3 722,74 лв. и лихви и за 2006 г. за разликата над 1 942,95 лв. до 6 938,65 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд се е позовал на съдебните експертизи, приети по делото - технически и счетоводни. За основен спорен въпрос по делото е приет от съда правилното определяне на разходите за извършеното строителство на жилищна сграда и периода на извършването на този строеж. Съдът е аргументирал този си извод, че това оказва влияние, както върху превишението на извършените разходи над доходите за 2003 г., така и по отношение на наличните разполагаеми средства за 2004 г. Въз основа на експертизите, изслушани в съдебното производство, преценени с останалите доказателства съдът е извършил преизчисление на облагаемата данъчна основа за 2003 г., 2005 г. и 2006 г. и е постановил решението в обжалваната му част. При определяне на данъчната основа обаче съдът не е възприел констатациите на заключенията на вещите лица Тончева и Димитрова, като първото е свързано с размера на спестените парични средства за годините преди ревизираните периоди поради позоваване от вещото лице Тончева на чернови на годишни декларации и предположението, че обичайно печалбата се изплаща на собственика на едноличния търговец, без да е извършена съответната проверка. Относно второто заключение на вещото лице Димитрова съдът не се е съгласил с констатациите по повод използването от експерта на заключението по съдебно-техническата експертиза за разходите за извършеното строителство през 1999 г. - 2011 г., приемайки за неправилно включване на остатъка от парични средства към разполагаемите такива към 01.01.2004 г., а не към 01.01.2002 г. или най-късно към 01.01.2003 г. Решението подлежи на частична отмяна за ревизираната 2005 г. и изцяло за 2006 г., а за 2003 г. е правилно постановено. Мотивите за това са следните: В първоинстанционното решение е приета за начално салдо към 01.01.2003 г. сумата от 2 035 лв., представляваща разлика между твърдените като вложени парични средства за строителство на жилищната сграда в с. Брястово от 62 800 лв. и определените такива от съда разходи за строителство заедно с гаража в размер на 60 765 лв. Настоящият касационен съдебен състав споделя този извод на съда, тъй като е в съответствие с доказателствата по делото. Изложените оплаквания в касационната жалба относно неправилното кредитиране на съдебно-техническата експертиза от съда, представляват оспорване на същото, което както многократно ВАС е посочвал, е недопустимо да се прави в касационната съдебна инстанция. За ревизираната 2003 г. правилно първоинстанционният съд е определил превишението на разходите над доходите, посочвайки сумата от 12 459,04 лв., получена като разлика от приетата от ревизията разлика между приходи и разходи от 14 949,04 лв. и възприетата от съда сума като начално салдо в размер на 2 035 лв. и на база на така получената данъчна основа, правилно съдът е определил и дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Следователно в тази част съдът е извършил съобразяване с установеното от ревизията - разходи за издръжка за живот, платени местни данъци и такси, други разходи, вкл. и внесени пари в банки, както и с приходите, получени от трудови правоотношения и пенсии (стр. 2 от ревизионния акт - таблица по ревизираните години). В този смисъл при постановяване на решението в тази обжалвана част за ревизираната 2003 г. правилно съдът частично е отменил ревизионния акт, предвид установеното начално салдо към 01.01.2003 г. и направените преизчисления от съда на данъчната основа, респ. на дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Затова в тази част решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. За ревизираната 2005 г. правилно касаторът излага оплакване, че при определяне на данъчната основа съдът не се е съобразил, че за 2004 г. е установено, че ревизираният субект има установени приходи от 27 365,81 лв., които следва да се възприемат като начално салдо към 01.01.2005 г. (стр. 2 от ревизионния акт - таблица). От ревизионния акт е видно, че остатъкът от приходи от 2004 г. в размер на 27 365,81 лв. е прибавен от приходните органи към приходите за 2005 г. Наистина при преизчисленията, извършени от съда е допуснато дублиране на сумата от 27 365,81 лв., за която няма спор, че е част от началното салдо към 01.01.2005 г., заедно със сумата от 18 216 лв. или общо определено начално салдо към 01.01.2005 г. 45 581,81 лв. При определяне на данъчната основа за облагане обаче съдът е приел установените от ревизията доходи в размер на 35 571,68 лв., в които отново са включени 27 365,81 лв., които вече са били прибавени при изчислените от съда суми за начално салдо към 01.01.2005 г. - (27 365,81 лв. + 18 216 лв.). В този смисъл правилно касаторът излага доводи, че разходите надвишават приходите за 2005 г. в размер на 9 94,20 лв., поради което дължимия данък за посочената година е 604,36 лв., съобразено със СИО със съпругата на ревизирания субект. Предвид установеното и от касационната инстанция ще следва решението на съда за 2005 г. да бъде отменено за сумата над 604,36 лв., т. е. за 3 118,38 лв. (3 722,74 лв. - 604,36 лв.). Ще следва на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена за сумата от 604,36 лв. За ревизираната 2006 г. правилно касаторът е изложил оплаквания, че неправилно съдът е приел, че към 01.01.2006 г. ревизираният субект е разполагал с 18 271,61 лв. От данните по делото и извършените по-горе преизчисления се установява, че към 01.01.2006 г. ответникът по касационната жалба не е разполагал със сумата от 18 271,61 лв., поради което и крайния извод на съда за частична незаконосъобразност на ревизионния акт е незаконосъобразен и в несъответствие с доказателствата. Предвид на това правилно приходните органи в ревизионния акт са определили данъчната основа за ревизираната 2006 г. при установената разлика между приходи и разходи в размер на 57 821,58 лв. Следователно данъчната основа за ответника по касационната жалба, предвид наличието на СИО е 1/2 от посочената сума или 28 910,79 лв., което означава, че дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е в размер на 9 029,35 лв., от която сума е внесена 2 090,70 лв. или данък за довнасяне 6 938,65 лв. и съответните лихви. Затова в тази част решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. И двете страни в касационното производство претендират разноски: Предвид на това, че в първоинстанционното решение разноските са в тежест на ЕТ "Валде - 535 - Делчо Китев, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като съдът е приел, че в съдебното производство едноличният търговец е приложил множество доказателства, които е могъл да представи още в ревизионното производство, то ще следва и за касационното производство да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 570 лв., а за едноличният търговец не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,