Решение № 426 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2007 г.

Решение № 426 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на Е. К. и О. К. и двамата от с. С., обл. Смолян срещу решение № 159 от 12.06.2007 г., постановено по гр. д. № 172/2007 г. на Окръжен съд гр. С. С касационната жалба се поддържа, че решението е нищожно, доколкото е налице противоречие между постановения диспозитив и мотивите на същото (касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "а" ГПК). Излагат се съображения и за недопустимост на обжалваното решение като се релевират твърдения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Касаторите искат касационният съд да прогласи нищожността на обжалваното решение; решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд или решението да бъде обезсилено в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК като произнесено по непредявен иск. Ответникът по касация А. К. К. от с. С., общ. Девин, оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Смолянския окръжен съд е отменил решение № 302/12.01.2007 г., постановено по гр. д. № 287/2006 г. на РС гр. Д. в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. К. К. от с. С., обл. Смолянска, иск да се приеме за установено по отношение на Е. Е. К. и О. К. К. от с. С., обл. Смолян, че е собственик на 1/2 ид. част от УПИ * в кв. 20 по ПУП на с. Д. с обща площ от 920 кв. м., ведно с 1/2 реална част (източната страна) от масивна жилищна сграда на 2 етажа, с обща застроена площ от 108 кв. м.; 1/2 реална част от стопанска града (северната част) с обща застроена площ от 60 кв. м. и 1/2 реална част от навес (източна част) с обща застроена площ от 100 кв. м. за 17/50 ид. части от този имот, както и частично в частта за разноските и вместо него е постановил ново решение, с което е прието за установено по отношение на Е. Е. К. и О. К. К. от с. С., обл. Смолян, че А. К. К. от с. С., Смолянска обл., е собственик на 17/50 ид. части от следния недвижим имот: 1/2 ид. част от УПИ * в кв. 20 по ПУП на с. Д. с обща площ от920 кв. м., ведно с 1/2 реална част (източната страна) от масивна жилищна сграда на 2 етажа, с обща застроена площ от 108 кв. м.; 1/2 реална част от стопанска града (северната част) с обща застроена площ от 60 кв. м. и 1/2 реална част от навес (източна част) с обща застроена площ от 100 кв. м. Оставено е в сила решението в останалата част, с която е отхвърлен установителния иск за собственост за целия претендиран имот и в частта за предаване на неговото владение, както и допълнителното решение към него, с което са присъдени разноски. Така постановеното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и е правилно. Между страните няма спор, относно направените от въззивната инстанция фактически констатации, както и относно признатите с решението права на собственост на ищеца в процесния недвижим имот. В касационната жалба тези констатации и права не се оспорват. Същевременно направените в касационната жалба оплаквания за нищожност и недопустимост на решението са неоснователни. За да обоснове оплакването си за нищожност касаторите твърдят, че в обжалваното решение е налице противоречие между мотивите и постановения диспозитив. В тази връзка посочват, че в мотивите съдът е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е неоснователен и с оглед на това, решението на Девинския районен съд, с което иска е бил отхвърлен, е следвало да бъде потвърдено. Вместо това в диспозитива на решението съдът се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК, който е бил уважен частично. Действително едно от изискванията за валидност на съдебните решения е волята на съда относно разглежданото присъдено или отречено право, да е ясно изразена. В случай, че решението е толкова неразбираемо, че тази воля не може да бъде изведена, макар и по пътя на тълкуването, решението като съдебен акт е нищожно и тази нищожност следва да бъде призната по реда на чл. 209, ал. 2 ГПК (отм.) с предвидените в този текст процесуални последици. В случая волята на съда е ясно изразена и не е налице твърдяното противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Въззивната инстанция правилно е приела, че е сезирана с ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС като с оглед установените по делото факти е преценила наличието или липсата на предпоставките за неговото уважаване. Направила е верния извод, че процесния недвижим имот, респ. посочените в исковата молба негови обекти, се владеят от ответниците на правно основание, доколкото последните са съсобственици на имота като наследници на общия наследодател -. С оглед на това въззивният съд правилно е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен в неговата установителна част, до размера на правата, които ищеца има в него и които не се оспорват и че иска е изцяло неоснователен в неговата осъдителна част. С оглед на това и в напълно логическо съответствие с тези мотиви е постановил и диспозитива на съдебното решение. Следователно не е налице противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив. Решението ясно и разбираемо и с оглед на това доводът за неговата нищожност е неоснователен. Неоснователно е оплакването и за недопустимост на решението. Безспорно е, че ревандикационния иск по чл. 108 ЗС е осъдителен иск, който инкорпорира в себе си и поглъща и установителен такъв. Една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС е установяване на обстоятелството, че ищеца е собственик на претендираната вещ. С оглед на това новата съдебна практика приема, че когато правата на собственост на ищеца в спорната вещ, респ. имот са установени, но не са налице предпоставките за осъждане на ответника да предаде нейното владение, искът в неговата установителна част, следва да бъде уважен. С оглед на това не може да се приеме, че въззивната инстанция се е произнесла по непредявен иск и обжалваното решение не е недопустимо. Произнасянето е в рамките на заявената претенция. По изложените съображения и доколкото обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.