Решение № 333 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2013 г.

Решение № 333 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на К. В. М. и Г. С. М., и двамата от, с искане да бъде отменено решението на Софийския РС от 10.III.2011 г. по гр. д. № 1771/2010 г., потвърдено с решение на СГС от 29.ХI.2011 г. по гр. д. № 8504/2011 г. Молбата се основава на твърдения, че молителите са съпрузи и са в режим на семейна имуществена общност въз основа на сключен помежду им на 1.ХII.1979 г. граждански брак, че в заповедното и исковото производства като длъжник е посочен само Кр. М., като не са представени доказателства за собственост или за ползване на сочения в заявлението апартамент с абонатен номер към [фирма], че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към процесния период М. бил ползвател на имота наравно със съпругата си, че тя по силата на чл. 216 ГПК е необходим другар в производствата, но не е била уведомена за заповедта и е била лишена от възможността да участва в исковото производство, както и не е била надлежно представлявана, заповедта и решението на съда имали сила спрямо М. и имуществените му интереси, поради което се иска обезсилване на решението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от момента на подаване на заявлението от ищеца. Представя се удостоверение за сключен между молителите граждански брак. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] и [фирма] /трето лице - помагач/ не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна, подадена от К. В. М., е недопустима. Това е така, тъй като той, като участвал в инстанционното производство по гр. д. № 1771/2010 г. на СРС и по гр. д. № 8504/2011 г. на СГС, не е лице по смисъла на чл. 304 ГПК, имащо право да иска отмяна, и тъй като по отношение на него не се твърди наличието на нито едно от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. С оглед на това молбата на М. следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна, подадена от Г. Ст. М. на основание чл. 304 ГПК, е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С решение № I-47-Г/10.III.2011 г. по гр. д. № 1771/2010 г. на СРС, потвърдено с решение на СГС № 6401 от 29.ХI.2011 г. по гр. д. № 8504/2011 г., е признато за установено по иск по чл. 415 ГПК, предявен от [фирма] срещу К. В. М. при участието на [фирма] като трето лице помагач на ищеца, че К. В. М. дължи на [фирма] 1030.13 лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №, находящ се в, [жк] бл. вх., за периода 1.ХII.2006 г. - 20.VII.2009 г., ведно със законната лихва от 20.VIII.2009 г. до окончателното им изплащане. Съгласно чл. 304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство. Следователно, отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват. Не е налице такова другарство по иск, предявен срещу един от съпрузите за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди на обект, представляващ съпружеска имуществена общност /каквото е твърдението/, ползван и от двамата. В такъв случай отговорността на съпрузите е солидарна по силата на чл. 32, ал. 1 СК във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗРСК, но солидарната им отговорност ги определя като обикновени, а не необходими другари, и дава възможност на кредитора /в случая [фирма]/ да иска престация изцяло от който и да било от тях. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства и за твърдението, че отопляемият обект /апартамент/ е представлявал съпружеска имуществена общност на К. и Г. М.. Ето защо молбата за отмяна на Г. Ст. М. следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,