Решение № 12398 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2016 г.

Решение № 12398 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Е. Х. Д. срещу Решение № 8042/18.12.2015 г. по административно дело № 9300/2015 г. по описа на административен съд С.-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, ал. 1 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените от лицето вреди и действията на администрацията. Твърди, че част от изводите на съда са незаконосъобразни и непочиват на събраните по делото доказателства. Счита, че именно действията и бездействията на административния орган свързани с нарушаване на законови норми, са пряка и непосредствена причина за претърпяната от лицето вреда. Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и произнасяне на касационната инстанция по същество като уважи изцяло предявения срещу ИА "Главна инспекция по труда". Ответната по касационната жалба страна не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира оспореното решение за правилно. Доводите на жалбоподателя за необоснованост и неправилност при прилагане на процесуалния и материалния закон за неоснователни. Излага становище по същество. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд С.-град е отхвърлил изцяло предявените от Димитрова срещу ИА "Главна инспекция по труда" искове за заплащане на обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер 732,26 лв., от които 606 лв. разноски по изпълнително дело и 126,26 лв. по чл. 26 от Тарифата на ЧСИ и пропусната ползва в размер на 2800 лв., представляваща загуба на лихва върху депозит. Димитрова е осъдена да заплати на Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда" - С. сумата в размер на 150 лв., направени поделото разноски. За да постанови решението, съдът е приел за установено, че срещу Димитрова, в качеството й на управител на ЕООД "ЕЛВИ - 36" е издадено НП с № 22-2200935/11.05.2009 г., с което е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Това НП е било изпратено за съобщаване на лицето с писмо с обратна разписка чрез пощенски оператор "Шанс - 46" ЕТ. Била е върната редовно оформена от външна страна обратна разписка с вписана в нея дата на получаване на пратката - 10.11.2009 г. Липсва отбелязване на името на лицето получило пратката, но има надлежно положен подпис на получател. Административният орган - ИА "Главна инспекция по труда" е изпратила влязлото според нея в законна сила НП за образуване на производство по принудително събиране на глобата на Частен съдебен изпълнител с рег. № 838. По този повод е образувано изпълнително дело с № 20118380406950 и на лицето е изпратена покана за доброволно изпълнение от 10.10.2011 г. В дадения срок за доброволно изпълнение, по това изпълнително дело и от името на длъжника са постъпили 2157,37 лв. с платежен документ от 17.10.2011 г. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка решаващият състав на АССГ е приел, че не е налице единият от елементите въведен от законодателя като изискване за ангажиране на имуществената отговорност на административен орган по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: липсва причинно-следствена връзка между незаконосъобразни действия и бездействия на посочения от ищцата ответник и настъпили за последната имуществени вреди. Причинената вреда настъпила чрез доброволно плащане на сумите по изпълнителното дело не била необходима и неизбежна пряка последица от твърдяното от ищцата действие и бездействие на административния орган, изразяващо се в ненадлежно връчване на НП и изпращането на преписката за принудително събиране на глобата. Фактическата обстановка поделото е изяснена в хода на първоинстанционното производство по безспорен и категоричен начин и се потвърждава от приложените от страните в хода на съдебното дирене доказателства. Безспорно е, че е налице наказателно постановление, с което на ищцата, в качеството й на управител на търговско дружество е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Съобразно наличната при административно-наказващият орган информация, свързана с воденото административно-наказателно производство, са предприети действия по смисъла на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, насочени към събиране на сумите по това НП. Въз основа на годен от външна страна акт, ЧСИ е образувал изпълнително производство и е предприел надлежно предписаните по закон действия, насочени към удовлетворяване на взискателя. При наличието на тези данни първоинстанционният съд е формулирал правилен и законосъобразен извод за липса на едно от изискванията за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, а именно: липса на причинно-следствена връзка между осъществени от административен орган действия и бездействия и настъпила за ищцата имуществена вреда. Преценката дали връчването на НП е осъществено по съответния в закона ред има значение единствено и само за преценка на допустимостта на действия по оспорване на този акт. Законодателят е въвел множество способи за защита на интересите на страна в административно-наказателното производство и в развиващото се, въз основа на влязъл в сила, подлежащ на принудително изпълнение акт изпълнително такова. Липсвала каквато и да е пречка Димитрова, след като получавайки призовка за доброволно изпълнение безспорно е установила наличието на НП, да предприеме действия по оспорване на дължимостта това вземане по описания в закона ред. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, а и до приключване на производството пред касационната инстанция не се установява лицето да е предприело каквото и да е действие насочено към установяване на незаконосъобразност на НП, станало повод за образуване на изпълнителното производство. Внасянето на суми по сметка на ЧСИ е въз основа на образувано пред него изпълнително производство, а не следва пряко и непосредствено от невръчване на НП или изпращане на преписката за образуване на такова пред съответния орган по изпълнението. Преценката за необходимостта от доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното дело е изцяло по волята на длъжника и ищец в настоящото производство. Поради описаното, настоящият състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, че не са налице данни, които да доведат до извод за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между действия и бездействия на административния орган, издател на НП с № 22-2200935/11.05.2009 г. и настъпили за Димитрова имуществени вреди. Следва да се има предвид и обстоятелството, че с оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, наказващия орган връчва НП на нарушителя срещу подпис. З. не е определил изрично реда за връчване на този вид книжа, т. е. за административния орган е налице възможност да прояви оперативна самостоятелност в тази насока, стига да удостовери връчването със съответен подпис. В случая е налице обратна разписка с положен върху нея подпис на получател, т. е. от формална гледна точка е осъществено задължението по чл. 59 от ЗАНН и изпращането на съответната документация до орган, осъществяващ принудително събиране на суми по НП не може да бъде квалифицирано като незаконосъобразно действие по смисъла на АПК. Както по - горе беше отбелязано, обстоятелствата, свързани с начина на връчване на НП биха били от значение за възможността за неговото оспорване пред съответно компетентния съд с оглед спазване на преклузивните срокове за предприемане на такова действие, но не и за търсене на обезвреда от страна на наказания правен субект. Обстоятелството, свързано с нарушаване на условията по срочен депозит на името на глобеното лице също са неотносими към предявената пред първоинстанционния съд претенция. Описаните по-горе съображения обосновават извод за липса на законови предпоставки за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, до какъвто извод е достигнал правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд. Оспореното пред настоящата инстанция решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на приложимите процесуални правила и при съобразяване с относимите материално правни норми. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение