Решение № 3962 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2015 г.

Решение № 3962 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 5584/18.08.2015 г. по административно дело № 6066/2014 г. Административният съд - София-град е: 1/ отменил решение № 527 от 20.05.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца"; 2/ върнал делото като преписка на директора на Център "Фонд за лечение на деца" за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3/ осъдил Център "Фонд за лечение на деца" да заплати на Еми Емил Маринова чрез нейните родители и законни представители Ирина Мишел Кацарова-Маринова и Емил Цветков Маринов разноски по делото в размер на 710 лв. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Център "Фонд за лечение на деца", подадена чрез процесуалните му представители адв. Даскалова и мл. адв. Миланов, с искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването, по съображения за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. първо и второ АПК, както и искане за присъждане на разноски. Ответницата по касация - Еми Емил Маринова с адрес: гр. София, ул. Люботрън", бл. 7, вх. А, ап. 7, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Таушанов и заявява претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 527 от 20.05.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, постановено по заявление вх. № 2858 от 20.09.2013 г. за организационно и финансово подпомагане на пациент, на основание чл. 4 от Правилника за дейността и организация на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (обн., ДВ, бр. 37/18.05.2010 г.), издаден от министъра на здравеопазването /ПДОРЦФЛД/, е прекратено насочването за лечение в "Институт по имунология и клетъчна биология Д-р Клер" - Мюнхен, поради експерименталния характер на провежданото там лечение. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият не отговаря на изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа фактическите основания, поради които административният орган е приел, че лечението е експериментално. Цитираният в мотивите на решението доклад на работна група, назначена със заповед № РД-02-42/04.03.2014 г. на министъра на здравеопазването не е подписан от членовете на работната група и не може да санира посочения недостатък на решението в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, а в протокол № 19/20.05.2014 г. на Обществения съвет към центъра "Фонд за лечение на деца" също не съдържат мотиви, обосноваващи извода за това, че лечението в "Институт по имунология и клетъчна биология Д-р Клер" - Мюнхен е експериментално. Съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице по назначената СМЕ и събраните по делото доказателства, които според него не установяват експериментален характер на лечението в посочения институт, но доказват, че обективно състоянието на детето значително се е подобрило след проведеното частично лечение в Германия, както и че чрез него се избягват страничните негативни ефекти от прилаганите в България методи на лечение. Съдът е посочил също така, че дори и да се касае за експериментално лечение, след като то обективно води до подобрение на здравословното състояние на детето и няма странични ефекти, не следва да бъде отказвано, за да бъде защитено конституционното му право на здравни грижи, регламентирано в чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България, а също така и в чл. 25, § 1 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и чл. 12 от Конвенцията за правата на детето, както и да бъде спазен принципът за осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, регламентиран в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ПДОРЦФЛД, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Настоящият касационен състав намира за неоснователен доводът на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради постановяването му при участието на ненадлежна страна. С определение от 08.08.2014 г. съдът е конституирал служебно страните в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 от АПК. Като ответник по делото правилно е конституиран директорът на Център "Фонд за лечение на деца" в качеството му на административен орган, издал оспорения административен акт в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 от АПК. С оглед така постановеното определение по делото е представено пълномощно от директора на Център "Фонд за лечение на деца", с което той упълномощава адв. Даскалова да го представлява като негов процесуален представител. До приключване на производството пред първата инстанция ответникът е представляван от неговия процесуален представител съобразно така представеното пълномощно. Неправилно приетото от съда в открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2014 г., че ответник по делото е Център "Фонд за лечение на деца" не води до извода, че решението е постановено при участието на ненадлежна страна с оглед изложените по-горе факти. В тази връзка съдебният състав поддържа приетото от него и в решение № 12825 от 30.11.2015 г. по адм. д. № 3682/2015 г. Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора допуснатото от съда съществено процесуално нарушение е свързано с отказа му да назначи и вещо лице имунолог освен вещо лице офталмолог. Този отказ е мотивиран с неотносимост към правния спор, както и че спорните въпроси са в достатъчна степен изяснени от съдебно-медицинската експертиза на лекаря със специалност офталмология. Правилно е прието от административния съд, че за изясняването на спора от фактическа страна не е необходимо назначаването на втора съдебно-медицинска експертиза с оглед конкретното заболяване на детето, поради което отказът му да назначи такава не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на решението. Обжалваното решение не страда и от твърдения от касатора порок материална незаконосъобразност. Касационната инстанция споделя изцяло приетото от първоинстанционния съд, че оспореното решение не съдържа фактически основания, обосноваващи приетото от административния орган, че е налице в конкретния случай хипотезата на чл. 4 от ПДОРЦФЛД за отказ за организационно и финансово подпомагане на експериментално лечение. Според приетото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая в самото решение на директора на Център "Фонд за лечение на деца" се прави позоваване на констатациите в доклада на работната група, назначена със заповед № РД-02-42 от 04.03.2014 г. на министъра на здравеопазването. Заповедта на министъра на здравеопазването е приложена по делото и от нея се установява съставът на назначената работна група. Изготвеният доклад /становище/ е подписан обаче само от проф. Пилософ - председател на работната група. В преписката се съдържа и протокол от заседание на Обществения съвет - № 19/20.05.2014 г., съдържащ предложение по чл. 43, ал. 1 от ПДОРЦФЛД за отказ поради експерименталния характер на лечението на базата на констатациите в доклада на работната група, т. е. без самостоятелно изложени мотиви. По отношение на спорния въпрос за това дали лечението в "Институт по имунология и клетъчна биология Д-р Клер" - Мюнхен е експериментално правилно съдът е кредитирал заключението на СМЕ, изготвено на базата на събраните по делото писмени доказателства, според което дори и в документите, изпратени от германските дружества по офталмология и имунология, на които се основава докладът на работната група, не се сдържат констатации за това, че лечението в посочения институт е експериментално, а данните са за използване на конкретния метод на лечение в продължение на 35 години. Такова лечение не се провежда в България. Вещото лице подробно е описало лечението, което в страната се провежда на пациенти със заболяване увеит, като е разграничило етапите на четири. При Еми Маринова това лечение не само, че не е дало резултат, но е довело до влошаване на здравословното й състояние и редица странични ефекти. За разлика от него проведеното лечение в клиниката в Мюнхен се е оказало ефикасно. В тази връзка са налице заключения от д-р Чернодринска като външен експерт по чл. 34 от ПДОРЦФЛД във връзка с предходни заявления за финансиране на лечението от фонда, както и по повод процесното искане, като в последното е потвърдена необходимостта от продължаване на лечението, а също така и от д-р Хохвартер след преглед във Виена. Наличието на драстични положителни резултати от лечението в клиниката на д-р Клер се признава и по време на обсъждането на проблема от Обществения съвет, видно от протокола от неговото заседание, но въпреки това е изразено становище, че лечението не следва да се заплаща от фонда. Важно е също така и обстоятелството, че по три заявления, подадени преди процесното, са постановени решения на директора на фонда за отпускане на финансова помощ за лечението на Еми Маринова в същия институт като очевидно административният орган не е намерил това лечение за експериментално при тяхното постановяване. С оглед събраните по делото доказателства и заключението на експерта правилно е прието с първоинстанционното решение, че от данните в тях не се установява лечението в "Институт по имунология и клетъчна биология Д-р Клер" - Мюнхен на заболяването на Еми Маринова да има експериментален характер. Настоящият тричленен състав е приел в своите решения по сходни казуси, че за "експериментален метод" следва да се счита този, който в момента се проучва, разработва и се изпитва ефективността му /решение № 2810 от 14.03.2016 г. по адм. д. № 8578/2015 г./. По отношение на метода на лечение на д-р Клер се установява, че се прилага в продължителен период от време, което не дава основание да бъде определен като експериментален. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в доказания размер според представения договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,