Решение № 1441 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2009 г.

Решение № 1441 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Харалампиев Горанчов от с. Стубел срещу решението от 29.06.2009 г. по адм. дело № 226/2009 г. на Административен съд - Монтана, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Симеон Харалампиев Горанчов срещу Заповед № ДК-02-М-11 от 16.03.2009 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "външна тоалетна" в УПИ III-201, кв. 58 по плана на с. Стубел, извършен от Симеон Горанчов. Съдът за да постанови съдебния си акт е обсъдил фактическите и правни основания, изложени в оспорения административния акт и е стигнал до обоснования извод за неговата законосъобразност. Установено е от заключението на вещото лице, което е прието от съда като компетентно, че процесната тоалетна е с характеристика на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, построен без изискуемите строителни книжа през 2002 г. Не е взето по съответния ред - в нотариално заверена форма необходимото съгласие на съсобствениците на процесния имот, което е нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Установено е също така, че за обекта не е подавано заявление с искане за предоставяне на статут за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Не е подавано и заявление съгласно § 184 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ за узаконяването на строежа. При тези доказателства, които не са опровергани от касатора съдът е стигнал до извода за законосъобразност на оспорената заповед. В заповедта е посочен констативен акт, със заключение на комисията за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, като констативният акт е неразделна част от заповедта. Изложени са в административния акт мотиви и досежно обстоятелството, че строежът не е търпим по § 16 от ПР на ЗУТ. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за висящо делбено дело между собствениците на процесния имот, което не е приключило с влязло в сила решение, поради което с тези доказателства приетата от съда фактическа обстановка не се променя. По изложените съображения, Върховният административен съд второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което