Решение № 13288 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2018 г.

Решение № 13288 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Дачева от [населено място ] срещу решение № 3997 от 14.06.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 14170/2017 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1040-21-514/22.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. София, с което е потвърдено разпореждане № 19489/12.01.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ гр. София. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр. София, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ гр. София. С него се потвърждава разпореждане, с което не се признава за трудова злополука, злополуката, станала на 5.07.2015 г. в двора на УНСС, поради липса на причинна връзка между това увреждане и увреждането–счупване на лявата ръка/, станало на 31.08.2015 г. В административното производство и пред съда се поддържат твърдения на жалбоподателката, че последствията от падането на 5.07.2015 г. са се проявили в затруднено придвижване, свързано и със старо заболяване-остеопороза в дясната тазобедрена става. Също така, че при опит да се придвижи извън дома си поради продължаваща болка в коляното и нестабилност паднала и си счупила лявата ръка на 31.08.2015 г. Счита, че нестабилността в десния крак и нараненото коляно в резултат на получената травма на 5.07.2015 г. е причината за счупване на лявата ръка на 31.08.2015 г. В производството пред административния орган и пред съда е представено експертно решение на ТЕЛКК и НЕЛК с предмет причинната връзка между уврежданията. С решение на ТЕЛК № 1508 от 14.12.2016 г. не се приема причинна връзка между контузия на дясно коляно от 5.07.2015 г. и последвалото счупване на лявата ръка на 31.08.2015 г., поради наличие на старо заболяване в дясната тазобедрена става, наличие на предхождаща остеопороза, мениеров синдром, нарушена вестибуларна функция и комбинираното неврологичен синдром, които обуславят липса на функциониране дефицит след навяхването на дясната колянна става. При разрешаването на спора съдът е анализирал разпоредбите на чл. 55 и следващите от КСО, уреждащи материята на трудовата злополука и при липса на факти в хипотезата на уредените случаи е приел, че обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 55 КСО урежда квалификацията на злополуката като трудова като функция на внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършвана работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинена временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Всички елементи от значение за квалификацията на злополуката с оглед уврежданията на С. Дачева станали на 5.07. и 31.08.2015 г. са преценени от съда. При безспорно установено от решение на ТЕЛК/НЕЛК обстоятелство, че липсва причинна връзка между уврежданията на тези дати е прието с обосновани изводи, че злополуката, декларирана от С. Дачева не е трудова. Този извод е в съответствие с установените факти по делото от значение за правилното разрешаване на спора. Поддържаните касационни доводи за необоснованост на решението са неоснователни, тъй като са обсъдени всички доказателства по делото поотделно и във връзка едни с други, обсъдена е правната уредба на трудовата злополука в нормативните актове и е приложен правилно материалния закон. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение