Решение № 6138 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Васев и И. Васева, чрез процесуалния им представител, срещу решение 11 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело 535/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В касационната жалба се иска обезсилването или отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане. Ответникът кметът на община Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалбата на Р. Васев и И. Васева против заповед РД-00-1275/09.11.2020 г. на кмета на община Кюстендил, с която им е наредено да премахнат на незаконен строеж Едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ около 11 кв.м., находящ се в ПИ 41112.503.2466 и частично в ПИ 41112.503.2389 по КККР на гр. Кюстендил. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената в закона форма. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е съставен констативен акт. Установено е изграждането на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, който предвид характеристиките му не попада в изключението по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Констатациите в административното производство не се опровергават от тези в съдебното, включително и свидетелските показания в кредитираната от съда част. Не се приема заключението на вещите лица, че обектът не представлява строеж. Изграждането му без строителни книжа го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед безспорно установеното извършването на строежа след 2008 г. не намират приложение нормите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР от ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Нищожен съдебен акт е налице, когато същият е постановен при липса на компетентност, при сериозно нарушение на формата или с друг съществен порок. В случая оспореното решение е подписано от определен на случаен принцип на разпределение съдия, съгласно приложен по делото протокол от 01.12.2020 г. за избор на съдията-докладчик. Съдът е сезиран с допустима, подадена в срок от адресатите на заповедта жалба. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, с оглед обжалвания административен акт, произнесъл се е в рамките на предмета на оспорването, поради което не е налице и порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е обосновано и в съответствие с материалния закон и процесуалните норми. От данните по делото е установено, че е изградена едноетажна постройка на допълващо застрояване със застроена площ 11 кв.м., частично долепена до съществуваща в имота паянтова сграда с идентификатор 41112.503.2466.1 и допираща съществуващ гараж в съседния имот с идентификатор 41112.503.2388, с ограждащи стени от тухлена зидария на кален разтвор, тухли четворки, дървена покривна конструкция с едноскатен покрив, покрит с нагънати плоскости. Така констатираното попада в легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Неоснователно е позоваването на заключенията на вещите лица относно определянето на характера на обекта. Въпросът дали констатираното от административния орган представлява строеж е правен и попада извън компетентността на назначената техническа експертиза. Последната може да определи техническите характеристики на обекта, но съдът е този, който следва да направи правният извод за наличието или не на строеж съгласно законовото определение за това. Освен това, съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Неоснователно е възражението за липса на събрани доказателства в административното производство за фактическото ползване на обекта или относно попадането му в кръга от строежи по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за който не е необходимо издаването на разрешение. По тези въпроси съдът извършва самостоятелна преценка, доколкото такава е необходима, независимо дали административният орган е изложил мотиви в тази насока. В случая първият довод на касаторите не опровергава извода на съда за характера на процесния обект на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Не се споделя и оплакването за липса на изложени мотиви от административния съд за непопадане на обекта в изключващите хипотези на чл. 151, ал. 1, т. 1-16 ЗУТ /в относимата редакция/. Такива не са само са изложени от съда, но и дори при липсата на произнасяне за попадането на строежа в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ съдебното решение не може да бъде отменено само на това основание, без аргумент за евентуална приложимост на някоя от точките на разпоредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 във връзка с чл. 223, ал. 2 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на общината или района. Редовното изготвяне на констативен акт е абсолютна процесуална предпоставка за издаването на законосъобразна заповед за премахване на незаконно строителство. По делото безспорно е доказано съставянето и подписването на констативния акт от служители на общината. Не съставлява нарушение съставянето му при отсъствие на единия от адресатите на заповедта, поради липса на законово изискване в тази насока. Евентуалните нарушения по връчването на констативния акт нямат характера на съществени такива, които на самостоятелно основание да обуславят извод за незаконосъобразност на заповедта. Неоснователно е възражението на касатора за противоречие на кредитираните от съда свидетелски показания. Решаващият съд изрично е изложил мотиви за приемането на показанията само в частта, в която не си противоречат взаимно или на останалия доказателствен материал по делото. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. С оглед времето на строителството след 2008 г., законосъобразен е и изводът на административния съд за неприложимост на разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за търпимост на строежа. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не е допуснато и твърдяното от касаторите съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на указване от съда на доказателствената тежест на страните. Това задължение на съда е изпълнено с определение 869/10.12.2020 г., доколкото и липсата на такова само по себе си не води до неправилност на постановеното решение. Решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,