Решение № 377 от 09.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 576/2026 г.

Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК и е образувано по касационна жалба от адв. А. А. А., в качеството му на повереник на частния тъжител Р. А. И. против протоколно определение № 549 от 27.05.2026 г. по ВНЧХД № 555/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В иницииращия документ са релевирани доводи, ангажиращи касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Отправената в тази насока критика е към качеството на обжалвания съдебен акт, който освен неправилен по същество е и вътрешно противоречив.Оспорени са решаващите изводи на въззивния съд, поставени в основата на прекратителното определение, като е аргументирана тезата за валидна представителна власт както по отношение на повереника на тъжителката –адв.А., така и по отношение на преупълномощения от него представител на И. –адв.М.. Отправено е искане оспореният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждането му по същество. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от подсъдимата К. Я. Г., в което са изложени подробни аргументи за липса на първична процесуална легитимация, компрометираща проведеното първоинстанционно съдебно производство.Като е направил констатация в тази насока и е прекратил съдебното производство на основание чл.24, ал.5 от НПК, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. На съдебно заседание пред касационния съд тъжителката И. и повереника й адв.А. не се явяват. В депозирано от последния писмено становище е заявено, че поддържа касационната частна жалба по изложените в нея доводи и моли същата да бъде уважена. Защитникът на подсъдимата К. Г., адв.А. оспорва жалбата и моли атакуваното определение на Окръжен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като излага съображения, сходни с депозираните в писменото становище по чл.351, ал.4 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши дължимата проверка, установи следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.346, т.4 от НПК, които подлежат на касационна проверка. Разгледана по същество е основателна. По тъжба, депозирана от Р. А. И. чрез адв.А. А. пред РС –Варна е било образувано НЧХД №4663/2025г., което приключило с присъда №58/26.02.2026г., с която подсъдимата К. Я. Г. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лв. Със същата присъда подсъдимата Г. била осъдена да заплати на Р. И. сумата от 1000лв., съставляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата, като в останалата част гражданският иск до пълния му предявен размер от 10 000лв. бил отхвърлен. Подсъдимата била осъдена да заплати д.т. върху уважения размер на гражданския иск, както и направените от тъжителката И. разноски за адвокатско възнаграждение. Недоволна от така постановената присъда, подсъдимата Г. я обжалвала пред ОС-Варна.По депозираната от нея въззивна жалба било образувано ВНЧХД №555/2026г., което приключило с определението, предмет на настоящия касационен контрол.Със същото съдът прекратил наказателното производство, като по отношение на гражданско-осъдителната част постановил, че ще се произнесе с решение. За да приеме наличие на предпоставките по чл.24, ал.5 от НПК и да прекрати воденото срещу подсъдимата К. Г. наказателно производство за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ОС –Варна е приел:1/липса на първична процесуална легитимация, доколкото депозираната пред РС-Варна тъжба е била изготвена и подписана от адв.А., а по делото не е приложено пълномощно или договор за правна помощ, удостоверяващи представителната власт на повереника; 2/ липса на представителна власт на адв.М., която е представлявала тъжителката И. на две от съдебните заседания пред първоинстанционния съд, легитимирайки качеството си на повереник с приложеното на л.18 от първоинстанционното дело пълномощно, с което било преупълномощена от адв.А. с представителни и процесуални права, каквито той самия нямал; 3/представеното впоследствие пълномощно, учредяващо представителна власт на адв. А., не променяло извода за липса на първоначална такава, тъй като то било с недостоверна дата; към момента на депозирането му /26.02.2026г./ бил изтекъл преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НК, а освен това, в наказателното съдопроизводство не било познато действие по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД.Решаващият съд почерпил аргументи и от съчетанието на вече посочените обстоятелства с неявяването на тъжителката пред първоинстанционния съд и непосочването на причини за това й процесуално поведение. Касационната проверка установи, че въззивният съд е използвал погрешен подход за решаване на делото, който е дистанциран от разпоредбите на процесуалния закон. На първо място, постановеното определение е процесуално незаконосъобразно.Въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.334, т.4 от НПК.Цитираната процесуална норма е категорична, че при наличие на основанията по чл.24, ал.5 от НПК, въззивният съд е длъжен да отмени първоинстанционната присъда и едва тогава да прекрати наказателното производство, което се извършва с решение, а не с определение, както е в настоящия случай. По аргумент от чл. 32 ал. 1 от НПК и разумно тълкуване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 344 от НПК това следва от естеството на първоинстанционния съдебен акт (присъда), с който по същество е разрешена наказателната съдба на подсъдимото лице във връзка с повдигнатото му с тъжбата обвинение и предмета на въззивното производство (по жалба на подсъдимия), в рамките на което са констатирани предпоставките за прекратяване, визирани в ал.5 на чл.24 от НПК и са предвидени съответните процесуални действия, които е нужно да бъдат предприети. Извън това процесуално нарушение, което е достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното определение, е налице и друго такова.Касаторът с основание твърди, че мотивите на проверявания съд са вътрешно противоречиви.Този процесуален порок намира проявление в две направления:От една страна, той е наличен по отношение изразената позиция касателно предявеният и уважен от първата инстанция граждански иск.Принципно правилно е становището на ОС-Варна, че при прекратяване на наказателното производство съдът дължи произнасяне по гражданският иск, в случаите, в които такъв е предявен.В конкретния случай обаче, наказателното производство е прекратено поради липса на първична процесуална легитимация.При положение, че гражданският иск е предявен с тъжбата, позицията, че в тази част на сезиращия документ е налице валидно сезиране, а в наказателната част, такова не е налично, е вътрешно противоречива.На следващо място, идентичен порок е налице и досежно разсъжденията на проверявания съд на плоскостта на чл.81, ал.1 от НПК.Посочено е, че тъжбата отговаря на посочените в цитираната процесуална норма изисквания и в този смисъл е редовна, като след това е изведен извод за нейната нередовност, аргументиран с липсата на приложен към нея документ, удостоверяващ наличие на представителна власт в лицето на адв.А., който я е подписал в качеството си на повереник на тъжителката. Макар изложените съображения да са достатъчни за да аргументират отмяната на атакувания съдебен акт, за пълнота ще бъде посочено, че последният е неправилен и по същество.От ключово значение е обстоятелството, че въззивният съд е прекратил наказателното производство не поради липса на представителна власт въобще, а поради липса на приложен към тъжбата документ /пълномощно или договор за правна помощ/, удостоверяващ учредяването на такава.Пропускът е относим към редовността на тъжбата и е бил отстраним чрез указване от страна на първостепенния съд да се представят доказателства в коментираната насока.Отделен е въпроса, че за последния проблем с представителната власт не е имало и той изрично го е посочил както на съдебно заседание на 26.02.2026г., така и в мотивите към постановената присъда.На следващо място, не могат да бъдат споделени и аргументите почерпени от разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.С цитираната норма е преклудирана възможността за подаване на тъжба след изтичането на шестмесечен срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършеното престъпление.Неправилно този срок е съотнесен към пълномощното, представено на 26.02.2026г. от адв.А. с изведен на тази плоскост извод за преклудирана възможност за депозирането му.На последно място, неприемливи са и разсъжденията по повод липсата на изрична разпоредба в НПК, предоставяща идентична възможност с тази по чл.42, ал.2 от ЗЗД.Последно цитираната разпоредба изразява общ материалноправен принцип относно представителството, а не специално правило само на гражданския процес. Поради изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение