Решение № 9273 от 29.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Електроразпределение Юг ЕАД, чрез юрк. Б. Каламов, обжалва Решение 1168/20.06.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 43/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 278/29.07.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на оспорващото дружество са дадени задължителни указания и дружеството е задължено в срок от два месеца, считано от уведомяването за решението, да публикува на официалната си страница в интернет Общи условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на дружеството от оператори на електронни съобщителни мрежи, изменени съобразно указанията в решението и влязлата в сила Наредба за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи (НПНПРДЕСМ). Комисията за регулиране на съобщенията, представлявана от ст. юрк. Ж. Вълчанова и юрк. Р. Кърджилова, е на становище за неоснователност на жалбата, останалите ответници не вземат участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователно е възражението на касатора относно компетентността на КРС да приеме оспореното решение. Компетентността на КРС да даде задължителни указания на оспорващото електроразпределително дружество следва от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), съгласно която КРС решава спорове по този закон по искане на мрежов оператор, като дава задължителни указания по искане на някоя от засегнатите страни. Пределите на материалната компетентност на КРС са очертани в чл. 81 ЗЕСМФИ, като в ал. 1, т. 1 се посочва, че КРС решава спорове във връзка с предоставяне на достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура, включително прилагането на условия и цени за достъп в съответствие с този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, нормата на чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЕСМФИ не ограничава споровете, по които КРС има компетентност да се произнася, само до приложението на условията за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура, така както са публично оповестени от мрежовите оператори в съответствие с изискванията на § 3, ал. 1 ПЗР ЗЕСМФИ, тълкувано от него като спазване на тези условия. Подобно тълкуване противоречи на разпоредбите на чл. 82, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 2 ЗЕСМФИ, съгласно които Комисията има правомощие да проверява дали условията и/или цените за достъп, определени от мрежовия оператор, съответстват на изискванията на ЗЕСМФИ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, като дава задължителни указания. Неоснователен е доводът в касационната жалба за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на решението на КРС. Производството пред КРС е повторно, след като тя се е произнесла с Решение 470/12.12.2019 г. по искане по чл. 82, ал. 1 ЗЕСМФИ от 08.08.2019 г. на оператори на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕН" ЕООД, БО КАБЕЛ" ЕООД, АЙПИТИВИ" ЕООД, К И Г УНИСАТ-ТВ ООД, НИКО НЕТ КОМ ЕООД, ДИАНА КАБЕЛ ТВ ООД и ЦИФРОВА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ" ООД (понастоящем Виваком България ЕАД), като е дала задължителни указания относно Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на дружеството от оператори на електронни съобщителни мрежи /ОУ/, Технически условия /ТУ/ за достъп до и ползване на стълбове-част от въздушна мрежа ниско напрежение на Електроразпределение Юг ЕАД (ЕР ЮГ) от оператори на ЕСМ и Цени и механизъм на ценообразуване, публикувани на интернет страницата на ЕР ЮГ. С Решение 4009 от 30.03.2021 г. по адм. дело 7897/2020 г. състав на Върховния административен съд е отменил първоинстанционното решение, както и Решение 470/12.12.2019 г. на КРС в частта му по т. 2.2, 2.3 и 2.4., като е изпратил преписката на КРС за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно мотивите към решението на ВАС, Комисията е следвало да предостави възможност на ЕР ЮГ да съобрази акта си с влязлата в хода на административното производство Наредба за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи (обн. ДВ, бр. 92 от 22.11.2019 г., влязла в сила на 26.11.2019 г.), тъй като към датата на публичното оповестяване на Общите условия тя не е била действащ нормативен акт, а основание за констатираната от КРС незаконосъобразност на оспорените точки от ОУ са само разпоредби на наредбата. В мотивите към решението на ВАС, с които е върната преписката за ново произнасяне по искането, не се съдържат указания за започване на нова процедура по реда на чл. 82 ЗЕСМФИ. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение на чл. 81, ал. 4 ЗЕСМФИ поради липса на становище от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), дадено в рамките на процедурата по повторно разглеждане на преписката. Становище на КЕВР в писмо с вх. 12-01-1838/12.10.2020 г. вече е приобщено в кориците й в предходното производство, като същото, от една страна, обвързва КРС при произнасянето й по искането, а от друга страна изключва задължението й за възлагане на експертиза по реда на чл. 49 АПК, тъй като нормата на чл. 83, ал. 5 ЗЕСМФИ предвижда такова задължение само в случай че в срока по ал. 4 не постъпи становище от компетентния орган по чл. 81, ал. 4 ЗЕСМФИ, в частност КЕВР. Неоснователна е позицията в касационната жалба за превишаване от КРС на предоставените й правомощия и произнасяне извън предмета на отнесения до комисията спор по чл. 82 ЗЕСМФИ, в рамките на който от операторите на ЕСМ са изнесени твърдения за противоречие на клаузи от Общите условия на ЕР ЮГ със ЗЕСМФИ и НПНПРДЕСМ, тъй като въпросните указания са дадени именно във връзка с привеждането им в съответствие с приложимата правна уредба. Съжденията на съда по отношение на законосъобразността на задължителните указания, дадени от КРС във връзка с изменение на ТУ за достъп до и ползване на стълбове - част от въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) на ЕР ЮГ, от оператори на ЕСМ, които представляват Приложение 1 и са неразделна част от ОУ, се споделят от настоящия състав. Условието по т. 6.1.2 от Изисквания към проектната и екзекутивна документация и изпитвания от Приложение 1 на ТУ за разполагането на ЕСМ върху стълбове - част от ВМНН, да се представя съпътстваща техническа документация на производителя, декларации за съответствие на приложимите стандарти, сертификат за управление на качеството ISO 9001 на производителя и мостра е в противоречие с нормативните изисквания към съдържанието на работния проект за разполагане на ЕСМ съгласно чл. 4, ал. 2 НПНПРДЕСМ. Според нормата на чл. 15, ал. 1 ЗЕСМФИ мрежовите оператори предоставят на операторите на ЕСМ достъп до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура, включително до нейните елементи и/или съоръжения, с оглед на разполагане и използване на ЕСМ, при наличие на обосновано искане и при условията на този раздел и актовете по прилагането на закона. Това означава, че условията, които се поставят на операторите на ЕСМ, следва да са само нормативноустановените в Раздел I на Глава четвърта от ЗЕСМФИ, както и с нормативните актове по прилагане на закона. В чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 НПНПРДЕСМ е изчерпателно посочена документацията, която следва да съдържа работния проект, представен от операторите на ЕСМ, следователно поставените от ЕР ЮГ изисквания в Приложение 1 към ТУ се явяват отчасти допълнителни над нормативноустановените и съответно необосновано затрудняващи достъпа на операторите на ЕСМ. Указанието в решението на КРС за тяхното заличаване е съобразено с нормативната уредба. Указанието по т. 1.2 от решението на КРС е законосъобразно и в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПНПРДЕСМ. Според т. 6.2.1 от ТУ на ЕР ЮГ кабелно-въздушният преход в трасето на опорната (магистрална) мрежа на приеманата ЕСМ се осъществява посредством помощен пилон/стълб или конзола на фасада на сграда, монтирани на отстояние не по-малко от 1,5 м и не повече от 3 м от стълб-част от ВМНН на ЕР ЮГ и не по-малко от 1 м хоризонтално разстояние от крайния проводник на ВМНН, като съответния пилон се съобразява с нормативната уредба на габаритните отстояния от околните обекти. Правилен е изводът на съда, че посоченият метод се припокрива с три от общо петте начина за разполагане на ЕСМ въздушно, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1 5 НПНПРДЕСМ, при това с допълнително ограничение - само чрез помощен пилон/стълб или конзола на фасада на сграда. Следователно ограничаването на посочените в ТУ на ЕР ЮГ начини е в противоречие с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 и т. 5 от наредбата. Неотносимо към този извод е констатираното от вещото лице, че друго техническо решение, различно от посоченото в т. 6.2.1 от ТУ на ЕР ЮГ, не е възможно без да бъде нарушен чл. 298 от Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (Правилника). Правилникът е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, който определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (чл. 1). Като издаден в изпълнение на разпоредба от Кодекса на труда, Правилникът регулира обществени отношения, възникнали по повод престирането на труд, а адресат на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите в дейностите по разполагане на ЕСМ въздушно са операторите на ЕСМ в качеството им на работодатели. От това следва, че ЕР ЮГ като мрежов оператор не може да издава технически условия, като ограничава избора на операторите на ЕСМ измежду посочените в чл. 15, ал. 1 НПНПРДЕСМ начини за осъществяване на кабелно-въздушен преход в трасето на опорната (магистрална) мрежа на приеманата ЕСМ с оглед на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, правейки този избор вместо операторите на ЕСМ като работодатели. От друга страна, НПНПРДЕСМ е по-нов и специален нормативен акт в разглежданата област и не се намира спрямо Правилника в отношение към по-висок по ранг акт, за да се отрече приложението й. Указанието по т. 1.3 от решението на КРС, касаещо т. 6.7.6 от ТУ на ЕР ЮГ относно закрепване на кабелната муфа към опорния (магистрален) кабел, е съответно на изискването по чл. 15, ал. 2, изр. второ от НПНПРДЕСМ. В тази точка от ТУ ЕР ЮГ се посочва, че кабелна муфа се закрепя към опорния (магистрален) съобщителен кабел по начин, указан в приложение Начин на окачване на елементи от ЕСМ върху стълбове-част от ВМНН на ЕР ЮГ, като на една кота, определена за окачване на прилежаща ЕСМ, не се допуска монтаж на повече от една кабелна муфа на един стълб. Правилен е изводът на съда за противоречие на т. 6.7.6. от ТУ с изискванията на чл. 15, ал. 2, изр. второ от НПНПРДЕСМ, където се посочва, че броят на кабелите може да бъде ограничен само и единствено от товароносимостта на стълбовете. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената СТЕ, според което муфата е за отклонение на магистрални кабели, но не и за абонати, отклоненията за които се правят в разклонителни кутии. Неоснователни са твърденията за въвеждането от ЕР ЮГ на ограничения с оглед осигуряването на безопасност при работа на служителите на дружеството и спазване на изискванията на Правилника. Съображенията за противоречие между разпоредбите на Правилника и тези на Наредбата вече бяха обсъдени по-горе. На още по-голямо основание този аргумент е несъстоятелен и предвид заключението на експерта, че и в сегашния вариант начина на окачване на елементите на ЕСМ не е безопасен. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка да бъде уважено своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в размер на 200 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение