Решение № 15436 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2016 г.

Решение № 15436 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б. В. и С. Е. В., подадена, чрез процесуалния им представител адв. И. К. от АК Ш., срещу Решение № 62 от 22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11/2016 г. на Административен съд- Ш., с което е отхвърлен предявения от тях иск срещу О. В., с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В жалбата се посочва, че решението е неправилно и необосновано. Намира, че служителите на общинска администрация са били длъжни да информират, че процесния имот е общинска собственост и да отразят този факт в издаваните от тях документи. Моли за отмяна на съдебния акт и вместо него да се постанови решение, с което се уважат предявените искове. О. О. с. В., в съдебно заседание, чрез адв. Джамбазов моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като законосъобразно. В представения отговор са изложени съображения за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно приетото от първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счита, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС Ш. е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, подаден от В. Б. В. и С. Е. В. срещу О. В., за обезщетение за причинени имуществени вреди и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. Ищците твърдят настъпили вреди от незаконосъобразни действия на служители на О. В., изразяващи се в невярно отразяване на обема на правото на собственост и собствениците на имот, представляващ УПИ I- 28, в кв. 6 по плана на с. В., дворно място от 730 кв. м. в Удостоверение за данъчна оценка на имота № 2713000292/23.09.2010 г. и Скица на имота № 135/16.09.2010 г. Ищците считат, че с действията си служителите на О. В.- чрез издаване на Скица на имота и Удостоверение за данъчна оценка на имота, както и при направена устна справка в техническата служба на О. В., са ги въвели в заблуждение. В резултат на тези незаконосъобразни действия на служителите на О. В., ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди в размер на 16090.00 лв., от които 8410.00 лв. платено капаро на продавача по Предварителния договор за покупко-продажба на имота и 7680.00 лв. направени подобрения в имота, както и по 3000.00 лв. за всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания. С обжалваното решение e отхвърлен предявения иск от В. Б. В. и С. Е. В. срещу О. В., представлявана от Кмета, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата общо в размер на 16090.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и за сумата общо в размер на 6000. 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Със съдебния акт са осъдени ищците да заплатят на О. В. направените по делото разноски в размер на 2040. 00 (две хиляди и четиридесет лева) лв., представляващи договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. За да достигне до този резултат, АС Ш. намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. Приема, че в хода на съдебното производство не е установено от адм. орган - О. В., чрез действия на служители на Общината, да е осъществил такова действие или бездействие, с което да е нанесъл вреда на ищците, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за неоснователна. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Ш. е необосновано. Правилно с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба е неоснователна. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Изразеното несъгласие на касационния жалбоподател с изводите на съда не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Не е налице твърдяното от касационните жалбоподатели противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което да обоснове основателност на исковите претенции. От материалите по делото е установено, че касаторите са претърпели имуществени вреди. Не са налице обаче незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с тези вреди - чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователно от ищците се определя, като незаконосъобразно установеното в съдържанието на Удостоверение за данъчна оценка на имота № 2713000292/23.09.2010 г. и Скица на имота № 135/16.09.2010 г. Същите представляват удостоверителни документи, които подлежат на обжалване- чл. 21, ал. 3, във вр. с чл. 145 АПК. Това, че не са оспорени сочи, че не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, който да е отменен по надлежния ред. В случая е безпредметно обсъждането на достоверността на информацията в процесните документи, тъй като същата е неотносима към настоящото производство. Оспорването на съдържанието на документ се извършва пред непосредствено горестоящия административен орган по чл. 81, ал. 2 АПК или по реда на чл. 193 ГПК, каквото не е налице. В случая не са налице и незаконосъобразни действия или бездействия на общинската администрация. Обосновано решаващият съд приема, че общинска данъчна служба и служба ТСУ при О. В. и в частност техните служители, следва да се съобразят с представения нотариален акт за собственост от 28.06.2005 г., като отразят и съответно удостоверят фактите по този документ. С това не е налице бездействие, което да произтича от неизпълнение на законово задължение. Обоснован е изводът на адм. съд, че последващите действия на продавача, както и снабдяването с нотариален акт на един от наследниците върху целия имот, и продажбата на трети лица, не може да се вмени като незаконосъобразно действие на ответната страна. Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. В случая са налице гражданскоправни отношения между ищците и други физически лица. Твърдените имуществени вреди в размер на платеното по предварителен договор за покупка на недвижим имот и извършените подобрения в него могат да се претендират по друг процесуален ред, което обуславя неприложимост на отговорността по ЗОДОВ. Налице е законова регламентация в чл. 12 и чл. 19 от Закона за задълженията и договорите, която определя последиците от неизпълнение на предварителен договор. Така също е налице правна уредба в чл. 72- чл. 74 от Закона за собствеността, която определя възможностите за защита на владелеца, при сторени от него подобрения в чужд имот. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,