Решение № 2890 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 144/2011 г.

Решение № 2890 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 144/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Файсал Хамахан Уахаб, гражданин на Ирак, срещу решение № 14300 от 25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 7371 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което жалбата му срещу решение № 282 от 17.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за неговото противоречие с материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. По съображенията, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание се моли, да се отмени решението на съда. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет - не е изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и обосновано, постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложени Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) и Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС и предлага жалбата да бъде отхвърлена. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба от Файсал Хамахан Уахаб, гражданин на Ирак, срещу решение № 282 от 17.07.2009 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 8 и 9 ЗУБ. От данните по делото е установено, че Файсал Уахаб е роден на х.хх.хххх г. в с. Хайджамхурия, обл. Духок, Ирак, иракски гражданин, народност - туркмен, религиозна принадлежност: мюсюлманин - сунит. Неженен. Преди настоящото производство, чужденецът е имал подадена предходна молба с рег. № 584 от 5.02.2008 г. за предоставяне на закрила в РБългария, по която председателят на ДАБ е постановил отказ, обективиран в решение № 335 от 4.07.2008 г. - необжалвано и влязло в сила. Настоящото производство е било образувано по молба с рег. № 1187/2.12.2008 г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца е проведено интервю на 4.12.2008 г., на което е бил поканен от интервюиращия орган да изложи новите обстоятелства, на които се основава последващата му молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. На така поставения въпрос жалбоподателят е отговорил, че преди два месеца майка му и брат му са били заплашени от кюрди. Поискали да напуснат района, тъй като трябвало да се "изчисти" територията от други нации. По-късно стреляли по къщата им. Не желаел да се върне в Ирак, заради положението там - продължават размириците между шиити и сунити. Съдът е приел, че административният орган правилно е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са били налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В рамките на административното производство е проведено интервю с кандидата, към преписката са приобщени справки за обстановката в страната по произход - справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" и на дирекция "Международна дейност" с вх. № 3092/25.10.2007 г. и вх. № 1240/21.04.2008 г., представен е Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г., изготвено е и становище от главния експерт в РПЦБ - София с рег. № УП 3178 от 12.01.2009 г. Всички тези доказателства, както и сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила са подробно обсъдени от административния орган, който е достигнал до извод за липса на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен конфликт. Съдът е възприел мотивите на административния акт, като в допълнение е посочил, че по отношение на лицата от Ирак, търсещи закрила, вече има промяна при преценката за нуждата им от убежище, която се установява за всеки случай поотделно. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е бил принуден да напусне и остане извън страната си по произход, а е отпътувал легално по собствено желание и, по неговите думи, е подал молба за предоставяне на закрила, поради лични причини - с цел да узакони нелегалния си престой в страната, да получи документ за самоличност и така щял да може да си намери добра работа. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на иракския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини за отпътуване от Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. И в двете административни производства не е твърдял нищо за прояви на насилие, преследване и посегателства спрямо туркмените по смисъла на правните хипотези на ЗУБ. При проведеното интервю Файсал Хамахан Уахаб по повторната молба е мотивирал искането си за закрила с проблеми, касаещи негови роднини - майка му и брат му били заплашени от кюрди, които стреляли по къщата им, както и по други туркмени, с цел да бъдат изгонени представителите на други народности и да останат само кюрди. Не желаел да се върне в Ирак, заради положението там - продължавали размириците между шиити и сунити. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не могат да се приемат доводите в касационната жалба, че е допуснато нарушение на материалната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тълкувана във връзка с Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Според касационния жалбоподател от граматичното тълкуване на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ се налагал изводът, че при ситуация на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт иманентно са налице и тежки и лични заплахи за живота и сигурността на търсещия закрила. Заплахата за личността се предполагала от естеството на самата ситуация на въоръжен конфликт, в която всяко цивилно лице може да стане жертва на военните действия. Действително, съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. Тричленният състав на ВАС се е съобразил с посоченото тълкуване на директивата, като го е съпоставил с актуалните данни за ситуацията в Ирак. Съгласно становище на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ "цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт". Посочено е, че "в момента отсъстват основания, към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Наличието на въоръжен вътрешен конфликт не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут. Необходимо е този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя, с оглед района на обитаване. За Ирак тези конфликти са с кратка интензивност и без определен район на действие. От становището на МВнР става ясно, че за настоящия етап на развитие на обстановката в Багдад е налице спадане на общия градус на напрежение и намаляване на броя на актовете на насилие. Посочено е, че отделните инциденти не могат да предизвикат масов ефект. Намалял е броят на самоубийствените атентати, както и случите на индиректен минохвъргачен и ракетен огън. В града няма недосегаеми за полицията и армията зони, но същевременно не може да се говори и за райони, където тероризмът да е окончателно ликвидиран. Тези данни относно обстановката в Ирак сочат на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява - предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. В случая дори липсват твърдения от кандидата в тази насока. В проведените в административното производство интервюта с кандидата същият се позовава общо на конфликта между шиити и сунити, липсват доказателства, че лично той е засегнат по някакъв начин. Административният орган правилно е преценил, че в случая Уахаб следва примера на други туркмени и сунити, които бягат от Ирак, преследвайки по-добри условия за живот и за да легализира престоя си в определена европейска държава, прибягват до искане за международна закрила. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие. Предвид изложеното за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Анализирайки съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, съдът правилно е достигнал до заключение за липсата на основателни причини - заплаха за живота, сигурността или свободата, за предоставяне на хуманитарен статут, и няма пречки заявителят да се завърне в родината си. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,