Решение № 3877 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8161/2011 г.

Решение № 3877 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8161/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ "Земеделие" срещу решение № 1661 от 8.04.2011 г. по адм. дело № 4973 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменен по жалба на Стефан Красимиров Георгиев от с. Прогрес, Община Момчилград, Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13286 от 8.06.2010 г. (АУПДВ) относно задължение в размер на 9 239, 21 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Стефан Красимиров Георгиев от с. Прогрес, Община Момчилград, не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическо и правно естество: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на лицето Стефан Красимиров Георгиев от с. Прогрес е установено задължение, вследствие на неправомерно получена субсидия по Закона за подпомагане на земеделските производители, като акта е обоснован с извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия с констатации, че плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове с код 06 са извършени неправомерно. Обосновавайки акта с тези констатации, административният орган е приел, че дадените средства подлежат на възстановяване, за което е издал оспорения АУПДВ. За да отмени акта като незаконосъобразен съдът се е позовал на липса на мотиви, отделно, че от страна на заявителя за субсидии не е налице неправомерно поведение, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Решението е правилно. За да обоснове компетентността на посочения орган да издаде обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С оглед на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. По силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган да издаде акта е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". При тази правна регламентация, прието е от съда, че процесният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Прието е също, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че той е немотивиран. Според него определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 г. на Съвета от 21.06.2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя са изплатени сумите в размера, установен с акта. Установено е, че тези плащания са извършени вследствие на указания дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните, при първоначален отказ да бъдат изплатени субсидии. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Одитният доклад не е правно основание за установяване на държавно вземане срещу земеделските производители. Според съда позицията на Европейската сметна палата е относно работата на ДФ "Земеделие" и не съдържа императивни предписания. В акта не е посочена под коя правна норма са подведени изложените факти. Не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на лицето, получило сумите, което да е въвело в заблуждение Разплащателната агенция. Изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като не се твърди и няма данни за неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. В настоящия случай, заявената площ не е била първоначално одобрена и са били наложени санкции на земеделския производител, но впоследствие по указание на министъра на земеделието и храните санкциите са били отменени и субсидиите платени. Указанията на министъра на земеделието и храните са преценени като неправилни в одита на Европейската сметна палата. Следователно, изплащанията на субсидиите е по грешка от страна на административния орган, неправилни указания, върху които никой от земеделските производители не е могъл да влияе, каквито случаи визира чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. Съгласно цитираната разпоредба, задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Тази изрична разпоредба от регламента, изключва задължение за възстановяване на полученото при добросъвестност на лицето, както е в случая. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществено такова от страна на съответните овластени за това органи и поради добросъвестно поведение от страна на получателя на субсидиите, същият не дължи възстановяването им. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,