Решение № 507 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2012 г.

Решение № 507 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Младен Витанов Кожухарски чрез неговия пълномощник от гр. Бургас, срещу решение № 1175/05.07.2012 г. по адм. д. № 1898/2011 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-началника на РДНСК-Югоизточен район чрез своя представител намира за неоснователна касационната жалба. Ответникът министърът на земеделието и горите не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-БС-48/13.10.2009 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж -двуетажна масивна сграда, под № 123 по схема на община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на каналите, в терен, неурегулиран имот, представящ отдел 236- Държавен горски фонд, в м. "Ченгене скеле", като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че липсата на съставен констативен акт по смисъла на чл. 225, ал. 3 ЗУТ не е съществено нарушение, тъй като има достатъчно доказателства, които установяват релевантните факти. Според първоинстанционният съд, не са налице и основанията за приложението на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ, тъй като строежът е извършен в държавен горски фонд, без променено предназначение и без изготвен ПУП. В насоката на наличие на ПУП съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй като последващият одобрен ПУП-ПРЗ не предпоставя, според съда, извод за търпимост на строежа. Така постановеното решение е необосновано и противоречащо на материалния закон: В този аспект съдът не е изискал доказателства за наличието или липсата на констативен акт по смисъла на чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Издаването на такъв констативен акт е задължителна част от процедурата по постановяване на заповед със съдържание като оспорената и предпоставка за това. В самата заповед е записано, че има постановен такъв констативен акт, което задължава съда да даде указания за представянето му. На второ място, съдът не е изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице. Мотивът, че заключението не предпоставя извод за търпимост на строежа, е аргумент за липсата на предпоставките на § 16 ПЗРЗУТ, който може да се направи при анализ на заключението. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение