Решение № 2987 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Дирекция Инспекция по труда гр. Враца чрез процесуален представител ст. юриск. М. Кирилова против Решение 104/10.04.2023г. по адм. дело 788/2022г. по описа на Административен съд Враца. С обжалваното решение съдът, по жалбата на Даликс Транс ЕООД, е отменил принудителни административни мерки, обективирани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка ПР 2240051/08.12.2022 г., издаден от контролните органи на Дирекция Инспекция по труда със седалище Враца, като е присъдил и разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - Даликс Транс ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба в отговор от 10.05.2023 г., както и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че административното производство е започнало по сигнали, подадени от И. Манов и Р. Петров от 30.11.2023 и 28.11.2023 г., за нарушения на трудовото законодателство. След извършени проверки контролните органи установили допуснати от дружеството-работодател нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в неизпълнение на законово задължение да: 1. Изплати на работника Р. Петров в установените срокове (веднъж месечно) по ведомост, срещу разписка или по банкова сметка за периода от 08.01.2021 г. до 30.11.2022 г.; 2. Изплати на работника И. Манов в установените срокове (веднъж месечно) по ведомост, срещу разписка или по банкова сметка за периода от 08.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; 4. Удостовери изплащането на командировъчни пари на работника Р.Петров. за времето от 08.01.2021 г. до 30.11.2022 г. и 5. Удостовери изплащането на командировъчни пари на работника И.Манов. за времето от 08.06.2022 г. до 26.09.2022 г. Приели са, че се касае за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 215, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 31, ал. 1 и приложение 3 от Наредба за служебните специализации и командировки в чужбина, съответно основание за длъжностните лица, извършващи проверката, да дадат на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължителни предписания към работодателя Даликс Транс ЕООД, описани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка ПР 2240051/08.12.2022 г. Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана по делото като неоспорена от страните в производството и изготвена от лице с нужните познания в областта. С решението си Административен съд Враца е отменил оспорения акт, след като е установил, че той е издаден в противоречие с чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. За да отмени принудителните административни мерки, обективирани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка ПР 2240051/08.12.2022 г., първоинстанционният съд е приел, че с оглед естеството на спора в случая, отнасящо се до формирането и изплащането на основното трудово възнаграждение, с издаването на временна принудителна мярка по искане на служителя административният орган не може да изземе функциите на гражданския съд, който е компетентен да се произнесе по поставените в случая въпроси. Спорът по тези въпроси представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ е подсъден на общите /гражданските/ съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. Съдът е извел мотив, че предвид обстоятелството, че работодателят отрича изобщо да дължи основно трудово възнаграждение на лицата подали сигналите, с които трудовите правоотношения са прекратени, недопустимо е под формата на даване на задължителни предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да се разрешава правния спор относно дължимостта на претендираното възнаграждение и неговия размер. На следващо място съдът е приел, че издаденият акт е и немотивиран, т.к. отразената в него фактическа обстановка е оскъдна, непълна и несъответна на събрания по преписката доказателствен материал, което е довело до изводи за неправилното й подвеждане под материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано и правилно е приетото от Административния съд, че в случая са налице основания за приложение на чл.404, ал.3 от КТ, според който, когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. По делото няма спор относно това, че издадените предписания касаят вземания по неизплатени възнаграждения по трудово правоотношение и командировъчни. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. При условие, че работодателят отрича, че изобщо дължи основно трудово възнаграждение на лицата подали сигналите, с които трудовите правоотношения са прекратени, със задължителните предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ не може да се разреши възникналия правен спор между страните относно дължимостта на претендираното възнаграждение и средствата за командировъчни, и техния размер. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира за правилни изводите на административния съд, че даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на Инспекцията по труда, предоставена им с чл. 4040 от КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават в исково производство по ГПК, към който препраща чл. 360, ал.1 от КТ, а не по административен ред - чрез прилагането на принудителни административни мерки. На следващо място, правилна е и преценката на Административен съд Враца, че дадените предписания не са аргументирани с посочването на конкретни фактически основания, които да могат да бъдат съотнесени към възприетите правни такива. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липса на конкретни фактически установявания, които да кореспондират с посочената от органа правна квалификация, е аргументиран и правилен. Липсата на мотиви в административния акт е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, а липсата на мотиви в административния акт препятства извършването на тази проверка. Правилно съдът е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Административният орган не е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства, в нарушение на чл.35 от АПК, не е събрал служебно всички допустими, относими и необходими доказателства по чл.36 от АПК, което като резултат е довело до липса на установени и ясно и точно изложени фактически обстоятелства в издадения от органа акт. Вместо съображения по спорните въпроси, обжалваното пред съда предписание съдържа общо описание на деянията и извадки от нормативни актове, без да е извършен цялостен и прецизен анализ. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно осъществяването от съда на дължимата се преценка за съответствието му с материалния закон, което в случая е възпрепятствано. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довело до материална незаконосъобразност на издадения акт. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки принудителни административни мерки, обективирани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка ПР 2240051/08.12.2022 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Съдът е постановил своя акт след прецизно изясняване на значимите за правния спор факти, като е аргументирал от фактическа и правна страна изводите си за неналичие на законовите предпоставки за издаване на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,