Решение № 9395 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2014 г.

Решение № 9395 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Манол Добрев, в качеството му на процесуален представител на Женя Димова Николова, управител на "Интерком херку" ООД, срещу решение № 1860 от 22.07.2014 г. по адм. дело № 28 по описа за 2014 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 031303070 от 9.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 736 от 10.12.2013 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Валентина Драганова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран от "Интерком херку" ООД срещу ревизионен акт № 031303070 от 9.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 736 от 10.12.2013 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. Варна. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2012 г. и м. 05.2012 г., като на основание чл. 177 от ЗДДС му е определено задължение в размер на 54 825.28 лв. по фактури № 30...3/5.01.2012 г.; № 30...4/5.01.2012 г. и № 30...6/27.01.2012 г., издадени от "Херку" АД. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства, възраженията на жалбоподателя и приложената норма на чл. 177 от ЗДДС, респ. характера на отговорността, която се реализира при нейното прилагане. Направен е извод за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. По делото безспорно е установено, че за посочените данъчни периоди по цитираните фактури ревизираното дружество е упражнило право на приспадане по цитираните три броя фактури, издадени от "Херку" АД с предмет "по протокол № 4, по протокол № 3 от 9.12.2011 г-"; с предмет "по описа № 1 - неописани активи, по опис № 2 - модели, по опис № 3 - машини и съоръжения, по протокол № 2 и по протокол № 1" и с предмет "Части". Представени са две споразумения от 7.08.2012 г., че ревизираният субект прехвърля вземането си от "Бултрейд 94" ООД в размер на 5 037.65 лв. на доставчика "Херку" АД, като по този начин намалява задължението си по заплащане на цената по процесните фактури. Представено е също споразумение от 25.02.2013 г., че в негово изпълнение, че се извърши прихващане на вземането на трети лица "Интерком груп" ООД към ЕТ "Кристал 2 - Коста Костадинов" със сумата 59 773.68 лв., и с нея се увеличава вземането на първото дружество от ревизирания субект, като със същата сума се намалява задължението на последния към доставчика "Херку" АД. В хода на административното производство е констатирано, че общо дължимият ДДС от 54 825.28 лв. по процесните доставки не е внесен в републиканския бюджет по фактурите, издадени от "Херку" АД. Прието е, след анализ на споразуменията, че не се доказва безспорно погасяване на задълженията по процесните фактури. Прието е също, че получателят не е положил грижата на добрия търговец и са налице привидни сделки, извършени с цел заобикаляне на закона и неправомерно ползване на данъчен кредит от ревизирания субект. При тези данни след като липсва плащане по сделките получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Поради това носи солидарна отговорност с прекия доставчик за неплатения ДДС по процесните три доставки. Също така е констатирано, но при административното обжалване, че ревизираният субект е създаден на 27.07.2011 г. със съдружник Радка Атанасова Атанасова и "Интерком груп" ООД, като управител при учредяването е Борис Иванов Калайджиев. Той е заличен в последствие като такъв и от 26.08.2011 г. управители са Радка Атанасова и Станислав Стефанов Антониус. Впоследствие и тя е заличена като управител, но остава собственик на 350 дяла от капитала на ревизирания субект. От друга страна посоченият Борис Калайджиев е представляващ "Херку" АД, а Радка Атанасова е постъпила на работа по трудов договор в това дружество - пряк доставчик и това е за времето до 13.09.2011 г. Прието е, че е налице свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, поради което е и налице знание за злоупотреба. На 10.10.2011 г. то е подало заявление за дерегистрация, като е издаден акт затова, който е връчен на 30.01.2012 г. Доставчикът е декларирал като основна дейност машиностроителна и металообработваща промишленост. Направена е проверка и е констатирано, че за времето от подаването на заявлението за дерегистрация до момента на връчване на акта за дерегистрация - 30.01.2012 г. са издадени 13 броя фактури, като само две от тях са с предмет услуги, а останалите са с предмет "стоки и материали". Прието е, че по този начин чрез тях се цели намаляване имуществото на прекия доставчик чрез фактуриране на ДМА, материали и стоки, които не могат да послужат за обезпечаване на вземанията. Направена е констатация, че към м. 01.2012 г. дружеството - доставчик има значителни по размер задължения - 7 530 032.19 лв., след справка в системата на НАП. В мотивите на съдебното решение след анализ на така изложената фактическа обстановка, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и при посочено от него тълкуване на нормата на чл. 177 от ЗДДС. По делото е безспорно установено, че към момента на осъществяване на облагаемите доставки страните по тях са регистрирани по ЗДДС лица, както и че получателят по тях - ревизираният субект е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит. За да се реализира отговорността на последния, в изпълнение на ал. 2 от цит. норма е следвало и съдът се е произнесъл по основния спорен момент дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Според ал. 3 от разпоредбата лицето е било длъжно да знае, когато са налице изискванията данъкът да не е бил внесен, и че облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Съдът е приел, че в случая се касае за привидни сделки, понеже са сключени с цел намаляване и стопяване на данъчното задължение, а и заобикалят закона, понеже по този начин се постига един забранен резултат - възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, след като данъкът не е внесен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение е насочено към неправилната преценка от страна на съда на характера на процесните сделки, за които са издадени фактури и конкретно дали е осъществен данъчния състав на чл. 177 от ЗДДС, за да се реализира отговорността на получателя по доставките. В ал. 2 от посочената разпоредба са налице две хипотези: когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, като осъществяването на всяка една от тях обосновава обсъжданата солидарна отговорност на търговското дружество. Достатъчно се явява осъществяването на едната от тях, което по делото е доказано. Следва да се приеме, че жалбоподателят би могъл да знае за това обстоятелство. В конкретния случай дори не се налага да се презумира знанието му, че доставчикът му няма да внесе ДДС по фактурите, тъй като от установената фактическа обстановка по делото ставя ясно, че към момента на сделките, ревизираният субект не е платил цените по тях. Както беше посочено по-горе по делото са представени споразумения и фактури, за извършени цесии и прихващания между няколко дружества, като от тях не се установява по категоричен начин какъв е общият размер на задълженията на ревизирания субект към прекия доставчик и дали погасената по тези способи сума от 64 811.33 лв., представлява плащане по процесните фактури. Данъчната основа по тях е 274 126.39 лв., а начисленият данък е 54 825.28 лв. В т. 1 от заключението по съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че чрез прихващане и прехвърляне на части от задълженията срещу вземания жалбоподателят е погасил сума от 270 489.95 лв., а непогасената част възлиза на 58 461.72 лв., приблизително колкото е и упражненото право на данъчен кредит, респ. определеното задължение за ДДС. Ревизията е повторна в изпълнение на решение № 947 от 8.02.2013 г. на решаващия административен орган, като към датата на издаване на първия ревизионен акт 14.11.2012 г. посочените две споразумения не са били сключени. Експертизата в тази й част не следва да се кредитира по тези съображения, още повече, че към датите на фактурите, издавани от и на "Интерком Херку" и тези от и на "Херку" АД, е налице свързаност между последните две фирми, обсъждана по-горе. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделките, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът би могъл да изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделките в републиканския бюджет. В конкретния случай, основателно както органите по приходите, така и първоинстанционният съд са преценили, че е налице фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Решението е правилно, поради което следва да се потвърди. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение