Решение № 4600 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 636/2011 г.

Решение № 4600 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 636/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Асенов Драгомиров, гр. София против решение № 3862 от 26.11.2010 г. по адм. дело № 6396/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на 05 РУП - СДВР, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Александър Асенов Драгомиров срещу Заповед № З-492/10.08.2010 г. на началника на 05 РУП - СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм.) му е отнето разрешение серия С № 0291620/10.09.2003 г. за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че касаторът е сезирал административния орган с искане № К-1320 от 03.06.2010 г. за презаверяване на срока на разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, като е посочил, че притежава собствена фирма и същото му е необходимо за охрана на фирменото имущество. С писмо, изх. № 22078/23.06.2010 г. на началника на 05 РУП - СДВР подателят на искането е уведомен за откриване на производство по прилагане на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.), като му е предоставена възможност да изложи възражения и допълнителни мотиви, както и да представи документи, с оглед доказване необходимостта от носене и съхранение на оръжието. В молба вх. № К-1686/16.07.2010 г. заявителят е изложил съображения относно нуждата от носене и съхранение на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие, към което е приложил копия от удостоверения от Агенцията по вписванията за трите дружества, в които има участие. Необходимостта от ползването на оръжие Драгомиров е мотивирал с факта, че като едноличен собственик на капитала на "Алкол Лимитед" ЕООД и "Алкол Холдинг груп" ЕООД ежедневно провежда срещи с търговски партньори в страната и нерядко е приносител на значителни парични суми, поради което е налице евентуална опасност за живота и здравето му. Въз основа на събраните по преписката материали началникът на 05 РУП - СДВР е издал оспорената заповед № З-492/10.08.2010 г., с която е отнел разрешението на Драгомиров за носене на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че процесната заповед е подписана със запетая от комисар Димитров - зам.-началник на 05 РУП - СДВР при условията на заместване на титуляря за периода 09.08. - 27.08.2010 г., видно от заповед № З-442-1/02.08.2010 г. на началника на 05 РУП - СДВР. По съществото на спора съдът е счел, че жалбоподателят не е посочил данни, мотивиращи нуждата от самоохрана и не е ангажирал доказателства за наличието на реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки. Според съда обстоятелството, че лицето притежава търговски дружества и борави с големи суми пари само по себе си не е достатъчно да обоснове наличие на предпоставките за удовлетворяване на искането му за издаване или подновяване срока на разрешение за достъп до оръжие за граждански цели. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил е релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Правилно е прието в обжалваното решение, че е налице компетентност за зам.-началника на 05 РУП - СДВР да издаде заповедта, което се обосновава с представената заповед № З-442-1 от 02.08.2010 г. за заместване, издадена от началника на 05 РУП - СДВР. Установеното в процеса изрично писмено оправомощаване от компетентния орган с издаването на заповед за заместване за времето, през което, поради отсъствие титулярът е в невъзможност да изпълнява предоставените му функции, поражда за заместващото длъжностно лице правото да издава актове от компетентността на началника на полицейското управление, поради което възражението за недоказана компетентност на подписалия със запетая акта зам.-началник е неоснователно. Не се споделя оплакването на касатора за немотивираност на административния акт. Видно от съдържанието й, в атакуваната заповед са изложени съображения относно липсата на доказана от молителя необходимост от носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие. В оспорения акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват отново необходимост от носенето и употребата на огнестрелното оръжие за самоохрана на Драгомиров. Обосновка за прилагането на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.) се съдържа и в съпътстващите документи по образуваната административна преписка № 1320/2010 г. Законосъобразно е заключението на решаващия съд по същество за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие по отношение на касатора. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.), приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели следва да е налице не само при първоначалното издаване на разрешение, но и при искането за продължаване на срока на предходно разрешение. При вече издадено разрешение визираните в чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.) пречки за разрешаване на достъпа до оръжие имат за последица отнемане на разрешението. В този смисъл позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 25 ЗКВВООБ (отм.) регламентираща хипотеза на отнемане на разрешението за определен срок като вид принудителна административна мярка е неотносимо към настощия спор. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си, тъй като изложените съображения не покриват критериите за необходимост от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Обстоятелството, че по отношение на касатора фактическата обстановка не е променена в сравнение с предходното издаване на разрешение и че не е извършил правонарушения през процесния период само по себе си не обосновава необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Наличието на предходно разрешение за носене на оръжие не обвързва административния орган със задължение за ново разрешение, респ. - подновяване на съществуващо, с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. Доводите, които касационния жалбоподател изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана. Осъществяваната от касатора дейност в качеството му на едноличен собственик на капитала в търговски дружества не сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие, както правилно е приел първоинстанционният съд. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност сочат, че в случая волеизявлението на административния орган се изразява в отказ за издаване на разрешение, независимо, че в диспозитива на акта е постановено отнемане на предходно разрешение, чието подновяване ("презаверяване") е поискал касаторът. След като безспорно е налице материалноправната предпоставка на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.) и предвид обстоятелството, че отказът и отнемането в разглежданата хипотеза по същество пораждат идентичен правен ефект за адресата, т. е. и в двата случая лицето е лишено от разрешение за дейност по специалния закон, съдът намира, че в случая непрецизната формулировка на диспозитива не е съществено нарушение и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт, който е законосъобразен като краен резултат. По изложените съображения решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение